юли 4th, 2015 by Денислав Георгиев

Преди много се нервирах, когато при всеки неуспех на Григор Димитров се появяваха мега специалисти на тема тенис и обясняваха, че няма да стане нищо от него. Други се чувстваха национално предадени от загубите му. А в същото време всяка победа на Гришо водеше до тенис треска и целият ми фийд във Фейсбук говореше за това.

grigor-dimitrov

 

Горе-долу така са нещата и при другите ни големи спортисти – като заапочнем от волей националите и стигнем до футболистите. Последните отдавна не са печелили голям мач, но дори и равенство с Италия събужда зверски апетит у феновете….при равен с Малта е ясно.

Да се върнем на Григор, който очевидно е най-популярният ни спортист в момента. Какъв ни е проблемът с него?

Някои съвсем сериозно претендират да оценяват тенис уменията му…аз не бих се наел, защото не съм хващал ракета през живота си.

Други се нервират, защото смятат че си пилее таланта – все едно са му родители или мениджъри.

Трети наистина виждат в спортните успехи начин да се прослави България и съответно неуспехите носят … да го кажем пропуснати ползи от национална гордост.

Според мен проблемът ни, е че не вярваме в българския спорт. Не вярваме, че имаме изградена система в тениса и на всеки 5 години можем да вадим по един претендент за попадане в топ 50 на света. Ние не вярваме (и с пълно основание), че имаме школа в ските, тениса, баскетбола…футбола ако щете. И когато Григор не оправдае възложените му фенски надежди спокойно да изчакаме следващия Григор. Следващият Бербатов. Следващият Попангелов (добре, че по негово време е нямало Фейсбук). Сега под светлините на нашите очаквания са Александър Везенков, Божидар Краев и още няколко младеи лъвчета. И тях ще ги подхвърляме от върха до дъното и обратно при всеки прилив и отлив в кариерата им. Ще възлагаме всичките си фенски очаквания върху няколко спортисти, които обявяваме за гении предварително, само защото сме убедени че от нашето блато само гений може да стигне световната сцена. Дали последното е с основание не знам – но така се получава.

Ако в най-популярните спортове имаме школи, които да изкарват потенциални шампиони с темпото на борците, щангистите, гимнастичките или дори волейболистите нямаше да има Синдромът Бербатов или Случаяйт Гришо. Щяхме да се радваме на успехите им и да приемаме по-мъдро провалите. Защото ще знаем, че идва следващият спортен герой. Той расте някъде наоколо и скоро ще му дойде времето да атакува световния връх. И няма нужда да е чак гений…просто да е талантлив и упорит.

На „гениите“ в спорта възлагаме твърде големи „национални“ очаквания и за съжаление така създаваме твърде сериозни предпоставки за разочарование. А все пак спортът е преди всичко индустрия за забавление, нали?

Приоритетите в българския спорт

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Sportideas, Спортен мениджмънт и маркетинг, Фенски Tagged with: , , , , , , , , ,

декември 31st, 2011 by Денислав Георгиев

Мога да определя 2011 г. само с една дума – подготвителна.

Случиха се много важни и интересни неща, а в същото време доста цели останаха да се реализират през 2012 г. За това и очаквам следващата година с огромно нетърпение. Не знам дали ще е по-добра, но има всички предпоставки да бъде много динамична. А сега имам нужда точно от това.

В европейската година на доброволчеството положих доста доброволен труд. Но винаги съм вярвал, че няма напразно положени усилия.

Та, ако говорим за стабилност – 2011 г. бе именно година за това. И нещо по-важно  – успя да ме предпази от икономическо и емоционално прегряване, което се очертаваше след предните три години. 2011-та бе година на много нови начинания, споделяне на много идеи, откриване на нови партньори, набиране на увереност за реализиране на нови успешни начинания.

За първи път от 2001 г. насам прекарах 12 последователни месеца във Варна. Така че това бе годината на Варна 🙂 С всички плюсове и минуси от това.

Трите най-важни неща, които ми се случиха през 2011 г.:

1. Класирането на националния отбор по футбол за бездомни на Световното в Мексико 2012 и участието ми в целия този проект.

2. Участието ми в предизборната кампания за кмет на Варна – доста поучително и полезно занимание.

3.  Първата нощ на Катето в болница – такива събития отрезвяват и преподреждат много от ценностите.

Разбира се имаше и много интересни Интернет проекти по които работихме, пуснахме няколко много силни сайта, съвсем скоро ще пуснем още една порция такива за варненски клиенти. Бях в журито на БГ Сайт, опознах нови страни на рекламния бизнес, ходихме на 4 сватби и т.н…. даже писах дисциплинирано цяла година в блога 🙂

Ето я и равносметката от преди година.

И тъй като след няколко часа ще бъдем в 2012 г. – в Европа тя ще бъде с акцент върху Активното остаряване…

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Цветни Tagged with: , , , , , , ,