септември 11th, 2017 by Денислав Георгиев

Никой не обича мрънкащи хора. Не че не бива да сме съпричастни към приятел в беда. Но има серийни мрънкачи, на които все нещо им пречи. И по-скоро някой!

Кои са най-често срещаните гадове, които ти пречат да се развиваш?

Този, който не вярва в теб и те подценява?

Всъщност, трябва да обичаш този човек! Няма по-голям мотиватор от смотания скептик, който те подценява. НЯМА! Докажи му, че бърка. Докажи се! Пред него или още по-добре срещу него.

Този, който омаловажава успехите ти и те кара да се чувстваш незначителен?

Това трябва да те ласкае. Ако някой не оценява това, което правиш има две възможности. Или го прави, за да си припише по-голяма част от заслугите за успеха, или се страхува от теб и иска да те завре в ъгъла. И в двата случая ясно оценява, че си реална заплаха за него. Което си е комплимент. Разбира се има опция ти сам да се надценяваш, но за това по-надолу.

Този, който не ти дава шанс да се докажеш?

А ти заслужи ли си го? Възможност се печели, а не се получава. Ако се смяташ за недооценен, можеш спокойно да се пробваш на друго място. Да се докажеш пред друг. Ако имаш качествата, няма как да бъдеш пренебрегнат.

Този, който толерира друг пред теб?

Ако причината за толерирането е извън твоя контрол – няма какво да се направи. Ако е обективна – можеш да спориш и да се трудиш, за да спечелиш доверието. Доверието, както и възможността да се докажеш се заслужават.

Този, който критикува идеите ти и начинът ти на работа?

Този вариант не е идеално лош. Ако някой те критикува, може и да го прави за добро. Ако не му харесва идеята ти – вероятно се е запознал с нея и има конкретни причини да не е съгласен. Ако не се впечатлява от работата ти – търси обратната връзка. Какво не му харесва и дали ти дава конкретни напътствия и препоръки как да станеш по-добър? Ако просто ценностите ви са различни – сблъсъкът е неизбежен.

Ако някой или нещо може да ти помогне да станеш по-добър – използвай го. Дори да е неприятен урок или привидно враждебен човек. Ако някой иска да ти навреди – или се бори с него или си търси друго място за изява и развитие. Да си зациклил заради нечие чуждо мнение не е приемливо.

И не на последно място – хубаво помисли, дали пък ти не си трън в нечий задник? Ако причиняваш някого дискомфорт – то защо го правиш? За да станат нещата по добре? За да се защитиш? Или просто борба за територия?

 

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Управление - mngmnt Tagged with: , , , , , ,

март 18th, 2015 by Денислав Георгиев

На всеки може да се наложи… 🙂

top10germany

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Управление - mngmnt Tagged with: , ,

ноември 26th, 2014 by Денислав Георгиев

Ако мога да изтрия една дума от българския език, то това е „чакам“. И не ми е проблем думата, колкото пасивно-оправдателния й контекст. Постоянно да чакаш нещо…някого.. е диагноза. Търпението е умение, което в много случаи върши чудесна работа, но пасивното чакане нещата да се подредят губи време, убива ентусиазъм и обезсмисля много от положените преди това усилия.

dobri-dobrovolec

Много отдавна бях чел едно интервю с професор Чирков. Питаха го, кой е решаващия фактор за успехът при една сърдечна операция. Отговорът бе – бързината. Колкото по-бързо започне и колкото по-бързо приключи, толкова шансът на пациента е по-голям.

Ако не искате да бъдете в ролята на пациента в своя живот, незабавно спрете да чакате и започвайте да действате. Действайте умно, обмислено и търпеливо. Но не спирайте да действайте. А който иска – нека си чака на опашката за щастие.

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Цветни Tagged with: , , ,

ноември 11th, 2014 by Денислав Георгиев

От златния фонд на TEDxBG – Стийв Кайл. Играта! Защо е важно да не забравяме игрите като подход да си свършим работата. Играя не е обратното на работя. И в офиса, в творчеството, в образованието трябва да се играе. Дали ще бъде спорт, танци, музика…защо не логически игри. Няма нищо лошо да ни е забавно и интересно, а не скучно и напрегнато.

Игрите развиват много качества в училище, все тези които се оплакваме че липсват на децата излизащи от образователната система. Все тези, които липсват на бизнес средата у нас. Надявам се клипчето да ви е интересно и да ви вдъхнови.

Ето защо е толкова важно децата да се занимават със спорт. Детскят спорт възпитава, създава навици, насърчава креативността, отговорносста, работата в екип и т.н. Но играта и спортът не трябва да свършват с детството.

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Sportideas, Остросоциални, Политика, Спортен мениджмънт и маркетинг Tagged with: , , , , , ,

ноември 7th, 2014 by Денислав Георгиев

Има работни места, които са безлични и дните в тях са безделнично сиви. Компании, които са осъдени да страдат в посредственост. Екипи, от които няма какво да научиш. Офиси, в които просто отиваш на работа, трошиш някакво количество нерви, вземаш заплата и после ги плюеш за облекчение в бгработодател или подобно място.

walltopia-university

Има и фирми, които могат да бъдат определени като университети. Академии дори.

Какво ги различава?

Хората. Нищо друго. Идеи, процеси, бизнес модели и иновации сигурно са важни. Обаче хората правят магията.

За няколко месеца имах щастието да бъда част от маркетинг екипа на Walltopia. Срещнах уникални хора с неограничени възможности. Няма да лъжа, че съм се сприятелил с всички. Дори някои не ми харесаха. Сигурен съм, че мнозина и мен не са ме харесали. Но това няма никакво значение.

Хората, като единици извършващи определено количество смислен труд, са на мястото си и създават стойност. Творят и реализират идеи. Правят неща толкова добре, колкото никой друг по света. И имат самочувствие, че са велики. Или поне, че правят нещо супер важно. При това доста успешно.

Защо Walltopia е университет? (в положителния смисъл на думата)

1. Защото не дава решения, но ти дава възможност (ресурс) сам да откриеш отговорите, които ти трябват.

2. Защото хората вътре са толкова различни и талантливи, че имаш безброй възможности да ги подредиш в уникални конфигурации и да реализираш невероятни неща.

3. Защото е общност, която оценява само резултатите и ти дава изключително точна обратна връзка. Удоволствието да си част от печеливш отбор има своя цена.

4. Фирмата не бие тъпана на корпоративната социална отговорност, но пък има емоционална интелигентност, благодарение на която отсява съществените каузи, които да подкрепя.

5. Защото има хора, които са не само професионалисти, но и професори в своите области 🙂

Защо пиша всичко това?

Смятам е редно, когато някой има опит за споделяне да го прави. Не анонимно, а да застава с името и лицето си зад своите думи. В последния месец доста хора ме питаха дали си струва да кандидатстват за работа в Walltopia. На всички казвам да не се колебаят. Ако някой в момента проучва в гугъл що за работно място е това – да има какво да прочете 🙂 Един вид Employer Branding.

Има предложения в професионално отношение, на които няма как да откажеш. Да имаш нещо общо с Walltopia е едно от тях. Радвам се, че ми се случи.

 

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Предприемачество, Управление - mngmnt Tagged with: , , , ,

юни 21st, 2014 by Денислав Георгиев

Изкушавам се да започна и да завърша всичко по темата „Аспарухово“ с отговора на един въпрос – #Кой е виновен? Убеден съм, че го знам, но не е нито времето, нито мястото за това…сега е време за работа. По тази причина вчера след обяд тръгнахме от София за Варна с единствената мисъл да бъдем полезни. На Варна, на Аспарухово и на пострадалите от катастрофата.

v2

Няма да Ви заливам със снимки от трагедията. Не е красиво, не обичам да снимам, а и вече сте видели достатъчно. Искам да акцентирам върху три основни неща:

Имаше много доброволци – млади, активни, загрижени хора. Футболни фенове, аматьорски спортни клубове, младежки организации, фирми… Разнообразни, но водени от една мисъл хора – трябва да вземем нещата в свои ръце!

– Организацията на доброволците можеше да бъде по-добра. Всъщност до обяд се бяхме самоорганизирали и свършихме много повече работа. След обяд решихме да се включим в по-централизираната спасителна операция, разпределиха ни къде точно да отидем да помагаме…но на място нямаше кой да ни „поеме“. Рискът да се мотаеш като муха без глава беше голям. Все пак работата е толкова много, че все се намира какво да правиш 🙂

– Действията и държанието на публичните личности във Варна през последните 2-3 дни отлично отразява реалностите във Варна. На кого може да се разчита, кой може да бъде реално полезен, кой обича да е предимно на раздумка и покрай медиите. Ситуацията не ми позволява да ползвам имена, но скоро ще опиша какво видях и на какви умности се наслушах.

v3

Ще завърша с една обезпокоителна и логична тенденция. Вече живеем в неофициален апъртейд. Доброволците съвсем съзнателно и аргументирано искаха да помагат да българи, а не на цигани. Това не е расизъм, не е дискриминация…това е естествена развръзка на това, в което живеем вече 25 години. И този процес трудно ще бъде спрян.

На опашката за помощи от Червения кръст имаше 98% цигани, много от тях дори не бяха с изкаляни обувки, не желаеха да се включат в работата и дори да си покажат документите, че действително са от Аспарухово. Напрежение избухна дори помежду им на опашката. Сами се „разкриваха“, че са се събрали от други цигански махали на града.

v5

Благодаря на Дони, че бяхме единодушни в идеята да тръгнем при първа възможност за Варна.  Благодаря на колегите в офиса, че ме подкрепиха в тази ми спонтанна мисия. Благодаря на всички приятели във Варна, с които хванахме лопатите рамо до рамо. Специално благодаря на Валери Колев, за информационния поток от мястото на събитието в петък, за отличната екипировка, която ми осигури, за това че в цялата кал намери време да ми направи една снимка и най-вече за това, че заразява околните с усмивка и оптимизъм. Между дните си на доброволец Валката работи нощна смяна във ВиК и продължава да се справя с кризисни ситуации. Надявам се като се наспи да разкаже неговата гледна точка за Аспарухово.

+ Няма как да не отбележа респект към работата на Роси и  целия екип на ВарнаУтре по време на цялото бедствие. Ако в България съществува стойностна награда за журналистика – трябва да им я дадат при първа възможност! Уникални репортажи!

++ Дано тази нощ да не вали над Аспарухово, защото може да стане страшно 🙁

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Варна, Остросоциални Tagged with: , , , , , , , , , ,

юни 11th, 2014 by Денислав Георгиев

Снощи седнахме да вечеряме в едно средностатистическо клонящо към голямо квартално  заведение. Има детска площадка, голям двор…точно каквото му трябва на едно семейство.

Седнахме и ни обслужиха бързо и качествено.

След 20-30 минути обаче заведението се напълни и персоналът явно изнемогваше. 2 сервитьорски обслужваха близо 20 маси. Не знам какви са международните стандарти в тази сфера, но очевидно работите не се случваха както трябва.

Клиентите започнаха да се изнервят, момичетата да грешат, напрежение…сълзи…луда работа.

hug-a-small-business

Какво трябваше да се случи?

Вариант А – най-логично е собственикът/управителят да се включи в обслужването…

или ако го няма

Вариант Б – да разпореди да не се приемат повече клиенти с цел да не остават недоволни такива

или ако не можем да си позволим да отпращаме клиенти

Вариант В – имаме плаващ персонал, който е на линия за екстремни случаи

или ако нямаме тази опция

Вариант Г – обявяваме по една питие подарък за всички, като извинение и подобряване на настроението

или ако не ни се занимава

Вариант Д – сервитьорките си вземат шапките и си тръгват…

Кръчмарите чорбаджии по природа са си тарикати. Гледат да не се минат с излишни разходи, а в същото време им е задължителна част от репертоара да те ударят в грамажа на алкохола или качеството на хранителните продукти.  Това важи и в много други бизнеси естествено.

Ще бъда много щастлив, ако има такива прецеденти. Сервитьорките/служителите си тръгват, недоволни от некоректния си чорбаджия. Без да ги е страх, че ще умрат гладни. Без да ги е страх, че няма да си намерят друга работа. Сигурен съм, че ако сервитьорките си бяха тръгнали снощи, клиентите щяха да ги изпратят с аплодисменти  и изправени на крака. Ако в много населени места в страната това е откровено невъзможно, то в София би трябвало да се случи без проблеми.

Не искам да звуча като млад левичарски активист. Аз съм десен човек и като такъв искам да има правила. Да има ясни трудови и бизнес отношения. Няма как да има силна икономика, без всички по веригата да си вършат работата, да си спазват обещанията и да искат да стават все по-добри в това, което правят.

И когато някой се скатава от тези си отговорности – системата трябва да може да го изхвърли. Или просто тя (системата)  е сбъркана.

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Управление - mngmnt Tagged with: , , , ,

март 26th, 2014 by Денислав Георгиев

Една година е достатъчно дълго време, за да разбереш дали си добър в това, с което си се захванал. И дали то е по-скоро хоби, отколкото бизнес. Аз отделих близо година на своето хоби, но то все още не може да се превърне в устойчив бизнес. Смятам, че съм добър в спортния маркетинг и мениджмънт, но независимият консултант в тази област трудно може да си докара достатъчно добър стандарт на живот.

keep-calm-and-hire-me

Прецених, че ще съм по-полезен за себе си, семейството и обществото ако стана част от компания или организация, която има нужда от смел, креативен и чудесен младеж като мен.

Защо Ви е да ме каните в своя екип?

1. Защото имам набор от умения, знания + опит, които могат да са Ви от полза.

2. Защото една година работих само върху неща, които обичам и съм безкрайно отпочинал и готов за корпоративни предизвикателства.

3. Защото съм готов да уча нови неща и дори да се посветя на нещо, с което никога не съм се занимавал.

4. Защото ще добавя стойност към нещата, които правите.

5. Защото съм добър в дигиталния маркетинг

6. Защото имам готин блог 🙂

7. Защото стъпката от Entrepreneur до Intrapreneur е примамлива 🙂

8. Защото оценявам възможностите, които получавам и отговарям с постоянство и лоялност.

Intrapreneurship-definition

Разбира се имам някои слабости, както и няколко очаквания към новия си екип, които ще споделя на евентуална среща.

Ако някой иска да работим заедно, ще се радвам да се обади!

ideaing1@gmail.com

 

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Дигитален бизнес, Предприемачество, Спортен мениджмънт и маркетинг, Управление - mngmnt Tagged with: , , , , ,

ноември 25th, 2012 by Денислав Георгиев

Световният рекорд на Стефка Костадинова във високия скок е част от културното наследство на България. По значимост се нарежда до Панагьрското злато, Историята на Паисий, Песента на Валя Балканска летяща в космоса и разбира се Златната топка на Христо Стоичков.

Снимка от церемонията по откриване на Залата на славата в Барселона – 24 ноември 2012 г.

За да ни напомнят величието на Стефка Костадинова, IAAF я поставиха сред 24-те най-значими състезатели в леката атлетика . По случай 100 годишнината от основаването на световната федерацията бе създадена Зала на Славата. Стефка Костадинова е сред първите в нея редом до Джеси Оуенс, Сергей Бубка, Карл Люис, Майкъл Джонсън и т.н. Тепърва там ще влизат още спортисти. Убедени сме и други българи ще намерят достойно място там. Но темата днес е Стефка Костадинова. Велик атлет и шампион. Вярваме и все по-добър мениджър наолимпийския комитет.

Невъзможните за всички жени по света 210 см. все някога ще бъдат превзети. Едва ли скоро, но все някога. Денят след рекорда ще бъде тъжен. Българският спорт ще трябва да свали до половина трибагреника и да помълчи с наведена глава. Освен ако до тогава не се е погрижил за бъдещето. Звучи наивно, но защо пък да не мечтаем над тези 210 см. да се извиси друга българка? Това зависи единствено от свършената работа днес.

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Sportideas, Спортен мениджмънт и маркетинг Tagged with: , , , ,

октомври 9th, 2012 by Денислав Георгиев

Много пъти съм го писал в различни статии и в различен контекст. Просто още едно доказателство на теорията, че няма положено усилие, което да е останало невъзнаградено. Вярвам, че съчетанието ентусиазъм и целенасочено положени усилия винаги печели. А дори и да не спечели – оставя удовлетвореност.

В последните дни следя световното по футбол за бездомни в Мексико. В предварителната група България победи Хонгконг, Англия, Франция и Германия. Сега очакваме съперниците си в следващата фаза.

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Спортен мениджмънт и маркетинг, Управление - mngmnt Tagged with: , , , , ,