СИСТЕМАТА – какво се случи с футбола в ГЕРМАНИЯ?

История на футболната революция в Германия. Как школите станаха важни, какво вложиха клубовете и каква е философията на целия този процес?

Всяко дете започващо да тренира футбол се третира като потенциален национал на Германия. Отношение! Отношение! Отношение! Ще кажете, че става дума и за голям ресурс. Да, но не е важно колко са парите, а отношението с което се разпределят/харчат/инвестират. Или както обичаме да казваме у нас – как се наливат парите. Хората не наливат, а инвестират целенасочено.

С оглед резултатите от това лято, скоро ще има доста добри материали и за англичаните. Защото безспорно Англия настига Германия в развитието на млади играчи. Разбира се Испания, Португалия или Франция също имат добрите модели.

Според мен южните нации са по-талантливи и е една идея по-лесно да създадат добри футболисти. Докато северняците трябва да се потрудят повече. А и съм си фен на Германия и техния начин на работа. За това споделям това видео с удоволствие. Дано започнем да правим нещата по-умно и у нас.

Posted in Sportideas, Спортен мениджмънт и маркетинг Tagged with: германия, деца, клубове, развитие, философия, футбол, юноши

ЕС е мотика

Когато бях малък и дойде демокрацията много хора очакваха чудеса. Разбира се не се получиха така нещата и бяха разочаровани. Съвсем скоро те започнаха да плюят по демокрацията, защото ги е направила по-бедни, безработни, несигурни и нещастни.

Започнаха да обвиняват демокрацията за всичките си нещастия и несполуки. От време на време се появяваше някой по-мъдър човек, който се опитваше да я защити. Демокрацията не се яде, не се пие, не се консумира физически – тя е среда в която можеш да правиш всички неща за които те бива и за които си готов да се бориш и да полагш усилия.

Следващото голямо нещо, което се случи в България бе влизането ни в Европейския съюз. Отново същите обещания и нереални очаквания. Отново отворихме усти и зачакахме реките от мед и масло сами да се излеят в тях. Пак не се получи така и пак има разочарование.

ЕС ни потискал, принуждавал ни да си затваряме реакторите, струвал ни скъпо, не се борел с корупцията и мафията в политиката ни.

ЕС е мотика, каза наскоро Костадин Костадинов, убеждавайки група твърди националисти, че не Брюксел ни е проблемът. Поразсъждавахме по тая метафора и се оказа много правилна.

ЕС е инструмент с който можеш да си помогнеш много. Да кажем имаш земя (държава) но не можеш да я обработваш (управляваш) защото нямаш нужните инструменти (управленски капацитет и опит). Присъединяваш се към клуба на добрите земеделци (ЕС) и те ти дават една мотика (да кажем еврофондове и добри практики). Тази мотика обаче не може да копае сама. А и да може, някой трябва да посее нещо преди да се наложи да го прекопаваш. Трябва и да прибереш реколтата…да поливаш и още куп операции. Накрая да я продадеш изгодно.

Обаче като те мързи какво правиш? Искаш да изкараш някой лев от самата мотика и въобще не я ползваш по предназначение. В най-честия случай продаваш металната част за старо желязо, а дървената дръжка ползваш за огрев (да спестиш от сметки). На другия ден имаш земя, имаш потребност от храна и топлина…всичко си е по старому. Само дето нямаш мотика и отиваш да се молиш за нова. Дали ще ти дадат?

Проблемът обаче е още по-дълбоко. Защото освен мотиката от ЕС се оказва, че си получил на заем семената от САЩ, а отношенията с Русия да кажем олицетворяват „необятния“ пазар на продукцията. Всеки партньор ти е важен. Но когато те мързи спираш да бъдеш желан партньор. И започваш да кроиш конспиративни теории, как всички са срещу теб.

Но и това не е най-лошото. Защото този, който продава мотиката и пали дръжката й не получава наказание. В същото време неговият авер/братчед/ортак е решил да препродаде семената от американците за собствена изгода. А другия, който отговаря за търговията подарява пазарната ниша на друга страна срещу съответния % лично за него.

Нито руснаците, нито американците, нито пък най-малко ЕС са ни врагове. Врагове са ни тези, които продават мотиката, препродават семената и подаряват завоюваните пазари на България за собствена изгода. Те са българи…предатели, политици, бивши и настоящи доносници.

Обикновени нещастници, които трябва да бъдат наказани. Проблемът ни въобще не е толкова нерешим – само малко воля и добронамерени хора в политиката са нужни на България.

Posted in Политика Tagged with: България, ЕС, мотика, партньори, политика, предатели, развитие

Развитие на българския футбол – BFD

99 души вече се присъединиха към групата в LinkedIn – Bulgarian Football Development.

Неин основател е Виктор Кирков от S.V. RSA за което го поздравявам. Аз като един от първите поканени членове искам да кажа няколко изречения по темата, докато очакваме г-н 100.

– Впечатлен съм, че доста чужденци се включват в дискусиите ни. Питат. Показват своите добри практики. Доста е полезно.

– Не виждам масово присъствие на представители на българските клубове. Явно не са стигнали до LinkedIn още.

– Доста обсъждахме дали групата да е в LinkedIn или Facebook. Все пак на този етап е по-добре така.

– До момента нямаше онлайн (предполагам и офлайн) общност на хората, които се занимават и интересуват от продукта футбол.

– За жалост няма много ресурси на български език за спортен маркетинг и футболен мениджмънт, за това се налага да си превеждаме и адаптирами чужди материали и теми.  Но пък това си има и хубава страна – ние сме първите, които започват открито да говорят по темата. В този ред на мисли групата помага да се концентрираме над местните проблеми.

Доста често съм срещал мнението, че спортния маркетинг у нас не съществува, а като цяло спортната индустрия не допуска външни елементи. т.е. на един обикновен маркетинг специалист му е много трудно да влезе в системата.

Което пък веднага ме води до отговора – за нищо на света не бива да сме „обикновени маркетинг специалисти“. Има бъдеще в тази работа 🙂

Posted in Дигитален бизнес, Спортен мениджмънт и маркетинг Tagged with: bfd, развитие, спорт, спортен маркетинг, управление, футбол