декември 27th, 2014 by Денислав Георгиев

Като чуете уличен спорт вероятно първо се сещате за стрийтбол … или скейтборд? При градски спорт – паркур, BMX, пак скейтборд. Малко в страни остава уличният футбол – нещото, което всички играехме по цял ден на улицата допреди десетина години. Отдавна не съм виждал деца да овладяват странни пространства, за да ритат топка. Причините за това са много.

Човечеството наскоро премина точката, в която градското население на планетата стана повече от селското. Урбанизацията завладява дори Африка. С това се променят и спортовете, които вълнуват младежите. От една страна градската култура ги привлича към по-свободни спортове, където няма съдии, треньори и правила – само чисто удоволствие от осъвършенстването. Конкуренция с приятелите и приятно прекарване на времето. Тук няма олимпийски надежди, но пък участниците са в отлична физическа форма

Сещате ли се за Слаклайнинг – една ластична лента опъната между две дървета в парка и по нея разни овладели до маниакалност баланса си младежи правят разни фигури и скокове.

Паркурът от своя страна си е бягане с препятствия съчетано със спортна гимнастика. Изглежда все едно искаш да избягаш от някого, не толкова да стигнеш до нещо. Има доста филми, където той е вплетен в сюжета. Безспорно се изисква много добра физическа подготовка, за да си добър в това. Има състезания и звезди.

За скейтборд, велосипеди и ролери няма смисъл да говорим. Те отдавна са се вписали в градската среда. Много бавно се появява и нужната инфраструктура.

За градски спортове се определят тези, които използват урбанизираната среда и се вписват в нея. Помагат за съществуване, придвижване и себедоказване в нея. Свързват се с бунтът срещу тесният и задръстен град. От тук следва и плавното преминаване от градски към екстремни спортове.

Уличните и плажни разновидности на „традиционните“ спортове са отделна категория. Те по-скоро дават алтернатива на спортуващите да се наслаждават на любимата игра без кой знае каква налична инфраструктура и отбори в пълен състав.

Стрийтоболът, който FIBA комерсиализира в 3×3 баскет и даже иска да го включи в олимпийската програма. Плажният волейбол вече е олимпийски и може да се похвали, че е най-развит от себеподобните си у нас благодарение турнирите на Mtel. Това лято набра популярност плажен тенис, уличният/американски хандбал и уличен хокей все още са далеч от нас – но пък дано скоро ги видим и в нашите паркове и междублокови пространства. Може би тук трябва да отбележим и зимните кънки за удоволствие, ски и сноуборд свободен стил в планината. Рафтинг и т.н.

За бизнесът е доста примамливо да достигне до активните градски младежи. Но рисковете да се инвестира в градски или улични спортове са сериозно препятствие. Какъв е проблемът? В повечето случаи няма изградена организационна структура, деликатно е да влезеш директно в пространството на градските тийнеджъри и не на последно място – няма и медийно покритие. Колкото и далечен пример да са X-games в САЩ, те са доказателство, че в уличните, градски и екстремни спортове има много възможности за бизнеса.

Аз съм Денислав Георгиев

Баща съм на две деца. Приятел на всеки, който е готов да гради въпреки обстоятелствата. Съвети давам само на тези, които ги поискат. Занимавал съм се с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт, младежки политики, бранд журналистика и развиване на публични взаимоотношения и репутация. Обичам да чета. От края на 2015 г. съм изпълнителен директор на Ботев Враца.

Posted in Sportideas, АрТ, Зелено и Устойчиво, Предприемачество, Реклами, Спортен мениджмънт и маркетинг Tagged with: , , , , , , , , , ,

януари 7th, 2012 by Денислав Георгиев

Разни мъдри хора дават съвети за бизнес оцеляване и развитие през 2012 г. Основната дума, която ми се набива в главата е ФОКУС. Да се фокусираме!

Аз не искам да се фокусирам пък. Смятам, че има твърде много възможности наоколо, много интересни партньори, проекти и нови полета за изява. Да се фокусираш върху това, което ти носи най-добра печалба за момента не ми се струва добро инвестиционно решение. Да не кажа, че е страхливо. Пък и май се уморих да говорим за криза и колко фатално може да бъде всяко грешно решение.

Може би разбирам погрешно фокусирането като вкопчване в нещо сигурно. Сигурно, колкото сламка. Но в сегашното състояние на икономиката е по-важно да открием нови неща в които сме добри, да се посветим на нови технологии, бизнес направления и възможности. Може би да експериментираме, да рискуваме малко…сега е времето да разширим светогледа си. След това ще се фокусираме върху нещата, които сме открили и смятаме, че си струва да им обърнем повече внимание.

Ефектът на точката е често срещано явление при хората, които се посвещават на един проблем/тема и дотолкова задълбават, че спират да виждат обкръжаващата ги среда. Колкото повече се взираш в една точка, толкова по-голяма и безкрайна ти изглежда тя. В един момент те поглъща и вече не си нито гъвкав, нито иновативен, нито дори адекватен. Оставате ти и твоята точка.

Според мен е по-важно да останем с трезва преценка за нещата, да имаме поглед върху света наоколо и да не се страхуваме да вземем няколко смели решения.

Аз съм Денислав Георгиев

Баща съм на две деца. Приятел на всеки, който е готов да гради въпреки обстоятелствата. Съвети давам само на тези, които ги поискат. Занимавал съм се с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт, младежки политики, бранд журналистика и развиване на публични взаимоотношения и репутация. Обичам да чета. От края на 2015 г. съм изпълнителен директор на Ботев Враца.

Posted in Управление - mngmnt Tagged with: , , , , , , ,