май 7th, 2017 by Денислав Георгиев

Споменах, че пиша книга. За да докажа, че напредвам ви представям работен вариант на една от доста важните глави – сънят на спортистите. Защо младите футболисти не обичат да си лягат рано и това е сериозен проблем за развитието им? Колко трябва да спят? Кога да си лягат? Какви ритуали да изпълняват за пълноценен сън?

EAT-SLEEEP-FOOTBALL

Сънят е основна част в естественото възстановяване на човешкия организъм. За активно спортуващите младежи това е дори още по-важно. Има няколко основни причини да отделим на съня отделна глава в книгата и ще започнем с най-очевидната.

Преди близо 20 години Сър Алекс Фъргюсън наема в Манчестър Юнайтед специалист по съня, който да се грижи за пълноценната почивка на неговите момчета. След това по тези стъпки минават Арсенал, Реал Мадрид и т.н. Всеки клуб, който строи нова база, се допитва до подобен експерт при проектиране на частта от спортния комплекс, където ще почиват спортистите. Т.е. много отдавна големите клубове са разбрали колко е важен сънят.

Има ли доказателства, че сънят е полезен? 

Срещат се проучвания, които доказват, че баскетболисти, които спят по 10 часа имат 9% по-точна стрелба и по-бърза реакция от свои колеги, които спят под 8 часа. Тенесистите допускат по-малко непредизвикани грешки. Има много изследвания за ученици, които спят по-малко и в следствие на това имат проблеми с успеха в училище. Самият Гарет Бейл пък твърди, че когато е контузен се възстановява по-бързо спейки повече.

Като стана дума за Бейл, той е един от маниаците на тема сън и дори притежава компания, която разработва и произвежда най-удобните и функционални легла за самолети. Той има специално пространство за сън при полети след мачове на чужд терен.

gareth_bale_simba_airline_seat

Но кое е най-важното, което трябва да знаем за съня в няколко прости съвета?

1. Пълноценният сън в общи линии е между 22 и 7 часа.

2. Ако организмът свикне да заспива и да се буди по едно и също време, това е много полезно. А и е добър навик.

3. За да заспим бързо и добре се нуждаем от около 15 минути спокойствие и пълен релакс преди заспиване. Пълен релакс в случая значи – без телефон в ръцете, без включен телевизор или лаптоп наоколо, без музика, без четене, без никакви дразнители. Тъмно, проветрено и хладно (не студено) място.

4. Все пак да споменем, че не е хубаво да се яде точно преди лягане. Особено сладки неща и напитки със захар или кофеин.

CL-SLEEP

Защо сънят е проблем, който дискутираме?

Има биологични и най-вече социални причини, които превръщат сънят на тийнейджърите в сериозен проблем. Да започнем от там, че между 11 и 17 години в тялото ни се случват доста сложни процеси, които в някои случаи могат до доведат до безсъние. Това обаче е рядкост. По-скоро проблемът е, че тялото ни в тази възраст се нуждае дори от повече сън, отколкото между 7 и 11 годишна възраст примерно. Физическото и емоционално натоварване се увеличава и това изисква възстановяване. В същото време вече се чувстваме достатъчно големи и едва ли не е въпрос на чест да стоим будни до полунощ, че и след това.

Ето тук идват и социалните причини:

1. Лош навик на тийнейджърите е социалният им живот да се случва след 21 часа и то онлайн. Точно, когато младият спортист трябва да се възстановява му става най-интересно да бъде сред приятелите си – реално или в повечето случаи виртуално (което е още по-натоварващо преди лягане). Консумацията на цигари и алкохол в този „социален живот“ е още по-притеснителна.

2. Ранното ставане за училище – тъй като обикновено часът на ставане е фиксиран, защото трябва да се ходи на училище или тренировка, то социалният живот вечер е за сметка на работоспособността на следващия ден. Ако можете да си набавите 10 часа сън между 23:30 и 9:30 е приемливо да стоите по до късно. Но малците могат да си позволят луксът да се будят в 9:30. А и както стана дума по-горе, пълноценният сън е максимум до 7 сутринта.

3. Стресът, безпокойството, проблемите в училище или в отбора…има десетки неща, които тревожат един тийнейджър. А страховете сякаш стават по-големи, а проблемите по-нерешими точно вечер преди лягане. Психолозите смятат, че човек се страхува най-много, когато остане сам. За това трябва да имате набор от положителни теми и мечти, за които да си мислите в гореспоменатите 15 минути преди лягане. Ако можете да се научите да медитирате, да правите йога упражнения или просто да визуализирате успеха си в това време, ще бъде много полезно за успокояване на съзнанието и съответно качествен сън.

Графикът на съня е строго индивидуален за всеки организъм, но спортуващият човек трябва да гради режима си върху един основен въпрос. В колко трябва да се събудя, за да съм в оптимално състояние за тренировката/мача утре? След като зная часа, мога да изчисля лесно в колко трябва да си легна, за да имам 9-10 часа добър сън. Около това ще построя срещите с приятели, гледане на телевизия или супер важният чат с гаджето. Ако целта е успех в спорта – то всичко трябва да бъде подчинено на тази цел. Особено нещата, които можете да контролирате сами.

И един съвет, тъй като много често за недоспиването се обвиняват училището и домашните. Ако е станало 19-20 часа, а имате домашни, които ще ви отнемат поне час – не се захващайте. По-добре си легнете в 8:30-9:00, станете рано към 5:30-6:00 и ги подгответе преди училище. На свежа глава мозъкът работи по-добре и по-бързо. А и ще отидете сутринта в училище в много по-добра кондиция. Ако това ранно ставане ви е много тежко, може да се възнаградите с час дрямка след обяд.

И любопитно уточнени от личният съветник по съня на Кристиано Роналдо – Ник Литълхейлс:  Преди мач може да правите секс, но задължително трябва да спите сами след това. 

 

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Sportideas, Мисия Отбор Tagged with: , , , , ,

ноември 20th, 2013 by Денислав Георгиев

Вече познавате спортният психолог и мой добър приятел Румен Колев. Онзи ден той ни разказа за това как да изберем спорт за нашето дете. Днес следва темата за болните родителски амбиции в областа на спорта.rumen-kolev-poland-e1384384631858

Идеите по-долу в известна степен са провокирани от действителни лица и събития, отнесени към тренировка на детски футболен отбор, чийто мъжки тим е със слава на амбиции и инвестиции в детско-юношеската си школа. Повече бях чувал и чел, отколкото пряко наблюдавал родители в контекста на спортуващите им деца. Тази тренировка, все пак, бе еманация на доста слухове, които витаят. Родителските принципи (ако дори са принципи), които прозряха в нея, смятам, са някак противоестествени. В общи линии обстановката бе следната:

Публика от двайсетина родителски тела, може би и други близки и роднини бяха насядали на не повече от три метра от игрището, обръщайки и нареждайки симетрично в редове пластмасовите столовете от близкото кафене към терена, изцяло в стил театрално представление. Беше напълно тихо и стерилно сред родителите, усмивки липсваха, без преувеличение, липсваше грам детски глъч и на игрището при деца родени 2007 година, сякаш оперирани от емоции, дори не говореха.

Тази свръх дисциплинираност във всичко излъчваше страхотно напрежение във въздуха, отразяващо се в лицата на родителите, но най-вече на децата и треньора, който ръководеше заниманието. Родителите не комуникираха изобщо помежду си, вероятно изживявайки конкурентна среда или чувството за неприкосновеност и церемониалност на ситуацията, а младият треньор видимо бе напрегнат и сякаш усещаше себе си като на изпит, може би с право. 6-7-годишни деца тренираха като роботи, без жар и тръпка. Някои биха го нарекли професионализъм, аз по-скоро не. Изплуваха фиксидеята за болезнените амбиции по отношение фантазиите за оста кариера-пари-слава и т.н. И не само те.

Ако мога да си позволя да давам съвети, които всъщност под различна форма обединяват мнения на различни експерти в този тип проблематика, те биха се изразявали в долуизброените универсални простички правила, към чието придържане, (ако сте родители на спортуващо дете), имате шанс да допуснете, нека го кажем така – по-малко грешки. Опитах да ги приобщя, допълня и модифицирам за родните стандарти и разбирания, тъй като за някои от тях, макар и със западен привкус, ми се стори леко обидно да се поднасят изобщо или по този начин на родители – самостойни индивиди. Обособени са в + (плюс, ако ги „спазвате”) и – (минус, ако не ги „спазвате”) и касаят всеки от веригата дете, треньор, родител. В последователността на изброяванията им не е заложена и целена строга логическа взаимовръзка.

ДЕТЕТО

+
• Давате насоки на детето си, но не го ПРИТИСКАТЕ или насилвате как да прави нещата. Подчертавате важността на това да се забавлява, учи нови умения и развиват стари. Такива като „упорита работа, самодисциплина, работа в екип, ангажираност”, както и тяхното приложение В ЖИВОТА
• Асистирате му в поставянето на РЕАЛИСТИЧНИ цели в спорта
• Помагате му да разбере смисъла на това да успее и това да се провали в дадена спортна изява, както и да извлече ползите и поуките си от това ЗАНАПРЕД
• Намесвате се, ако поведението на детето ви е неприемливо по време на тренировка или състезание
• Подчертавате и възнаграждавате (вербално, материално, както прецените) УСИЛИЕТО, а не резултата
• Наясно сте, че детето ви от време на време може да има нужда от това да не спортува и да си почине. Нима вие нямате?
• Показвате интерес относно неговата въвлеченост в спорта, задавайки въпроси, съдействайки да ходи на тренировки, да посещава мачове и състезания
• Давате пространство на детето когато е необходимо и не контролирате всичко. Позволявате му да разбере и „оправи” то САМО нещата, някои от спортовете изискват именно това
• Имате чувство за хумор. Ако вие се шегувате и усмихвате, по всяка вероятност и детето ще го прави.
• Давате БЕЗУСЛОВНА любов и подкрепа на детето, без значение от резултата на съответното състезание/мач, в който е участвало, без значение дали е загубило или спечелило


• Очаквате, спортувайки, детето да вземе нещо повече от добре прекарано време, известна физическа подготовка, любов към спорта и занапред в живота си. Очаквате нещо друго, освен това да полага тези усилия, на които е способно
• Карате детето си да се чувства ВИНОВНО за времето, енергията и парите, които сте вложили и жертвите, които сте направили за това да спортува. Спортът може просто да не е неговата страна…
• Мислите за участието на детето си в спорта като инвестиция, за която вие се очаква да получите обратно невъобразими възмездия, отвъд моралните
• Живеете своите собствени мечти през участието на детето ви в спорта
• Насърчавате детето си да се състезава и конкурира НА ВСЯКА ЦЕНА
• Игнорирате лошото поведение на детето си по време на тренировка или състезание
• Карате детето си да говори с вас ВЕДНАГА след приключването на дадено състезание/тренировка. Има редица логични причини да не иска да го прави
• Показвате негативни или напълно безразлични емоции докато наблюдавате неговите спортни изяви
• Сравнявате представянето и прогреса му с този на останалите деца
• Поставяте ултиматуми, използвате сарказъм или всявате страх, за да мотивирате детето си да спортува или да побеждава в спорта. Така само го унижавате и го ПРЕДИЗВИКВАТЕ да ви намрази
• Правите нещо, което може да накара детето ви да се срамува. Преценката за такива действия, едва ли е чак толкова трудна
• Чувствате се така сякаш НЕПРЕКЪСНАТО трябва да мотивирате детето си. Това е отговорност на самото дете и на неговия треньор

ТРЕНЬОРИТЕ

+
• Оставяте треньорството на треньорите, малко вероятно е да сте по-компетентни от тях
• Давате им всичката подкрепа, от която се нуждаят, за да им помогнете да вършат работата си още по-добре
• Разговаряте с тях относно детето си, със сигурност можете да научете нещо НОВО за него от всеки един човек
• Информирате го за ВАЖНИ И АКТУАЛНИ теми във връзка с детето си, които могат да повлияят на представянето му
• Питате го за напредъка на детето си, това е нещо, което имате право да знаете
• Правите треньорите свои съюзници в изграждането характера на детето ви


• Съветвате, насочвате, намесвате (де факто пречите) се на треньорите по време на тренировка или състезание. Само си представете как това би изглеждало отстрани и за самите вас…
• Работите с треньори, които очевидно имат крайно различни виждания, подходи и цели за спорта от вашите. В крайна сметка това е вашето собствено дете и вие решавате и избирате начина, по който спортът му влияв и това, което то може да „вземе” от него

ВИЕ

+
• Демонстрирате удовлетворение от участието на детето, но не залитате твърде много в това, тъй като това може да се възприеме като зависима променлива и единствен критерий за НЕГОВОТО удовлетворение и преживяване за успех
• Забавлявате се по време на състезание/тренировка на детето. Вашето „нещастие” може да накара детето да се чувства виновно
• Общувате с родители на други деца, създавате си приятелства. Социализирайки се, и за вас събитията ще се превърнат в по-приятни. Опитайте, доколкото е възможно, да се консолидирате с другите родители в едно и също поведение и отношение спрямо децата в спорта – на тренировки и състезания. Да, хората са различни, но по някои теми могат често да намерят допирни точки.
• Спокоен сте и позитивен, когато наблюдавате спортните изяви на детето си. Знаете, че ВАШЕТО поведение и отношение оказва СЕРИОЗНО влияние върху представянето, ефективността на детето ви и това как се чувства. В крайна сметка вие сте неговият ОСНОВЕН ролеви модел в живота
• По възможност, опитвате и вие да вкарате спорта като част от живота си, отделяйки време да спортувате. Не забравяйте историята за личния пример, предимствата да съществува и недостатъците да отсъства


• Свързвате собственото си самочувствие и его с успеха/неуспеха на детето ви в спорта. Както и да се погледне, това почти няма пряка връзка
• Безпокоите се (и го показвате ) твърде много за това как детето ви се представя спортно-технически
• Губите гледната си точка за значението от участето в спорта върху вашето дете, без значение от резултатите му
• Създавате си вражда с родители на други спортуващи деца или с треньора, това не е от полза за никого
• Коментирате други хора в спортната общност, още повече с негативен оттенък. Няма как да знаете как това ще се възприеме и повлияе, но едва ли по ценен начин

Успех!

 

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Sportideas, Гости, Спортен мениджмънт и маркетинг Tagged with: , , , ,

октомври 6th, 2013 by Денислав Георгиев

Детски спортен клуб Юначе отвори врати във Варна, а съвсем скоро ще зарадва и децата в София. Създадохме и продължаваме да развиваме уникалната методология за детски спорт, която няма аналог в България.

DSC_0127

 

Юначе“ е типичен пример за социално предприемачество. Цели да реши няколко огромни проблема и в същото време да предложи възможно най-достъпната цена. Дори имаме амбиция да достигнем символична цена под 1 лев.

Юначе стартира пилотно във Варна и София и след като моделът докаже, че работи и дава резултати, ще се разшири и в други градове на България.

yunache215

 

Амбицията ни е да обхванем децата между 3 и 8 годишна възраст и техните семейства. Да ги убедим, че спортът е нещо чудесно и те сами да осъзнаят ползите за себе си от редовното движение.

DSC_0074

Защо спортът е важен за всяко дете?

Подобрява дейността на сърдечно-съдовата система и белите дробове
Помага за постигане и поддържане на здравословно тегло
Подобрява стойката
Предразполага към по-добър сън
Увеличава самочувствието и увереността
Подобрява концентрацията
Подобрява балансира и развива нови умения
Предразполага за здравословен растеж на костите, мускулите, връзките и сухожилията
Развива сила, бързина, издържливост и гъвкавост
Подобрява социалните умения и предразполага към сътрудничество, доверие и работа в екип
Развива лидерските качества
Печели приятели

 

P.S. На логото не е нарисувана петлистна детелина 🙂

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Предприемачество, Спортен мениджмънт и маркетинг Tagged with: , , , , , , , , , , , ,

февруари 23rd, 2012 by Денислав Георгиев

Парите трябва да следват ученика, а не да издържат училището. И всеки родител си избира къде да учат децата му. Тези неща са ясни и много се радвам, че Деси Бошнакова се е активизирала да популяризира тезата.

Мен ме вълнуват обаче детските градини. Дали ще живеем във Варна или в София, проблем има и е доста вероятно да не се класираме от първия път. Като цяло самата класация е малко обидна, но…явно няма по-работещ механизъм за разпределение на това така ценно благо – място в ОДЗ 🙂

И смятам е справедливо държавата да помисли как да компенсира своите деца, на които не може да осигури това благо. В стил Бойко Борисов някой ще каже – като искате всички да сте софиянци/варненци, така ще е. Това го беше казал и Кирил Йорданов и даже стигна до изчислението, че във Варна живеят поне 900 000 души…и за това няма места в детските градини. Всеки има право да живее където си иска и това не бива да е оправдание.

Даже при частните училища е въпрос на избор – дали да платиш повече и да получиш повече екстри. Т.е. логично е детето да получи сумата определена от държавата и да си я инвестира в което лицензирано учебно заведение реши. При детските градини и яслите обаче ситуацията е плащаш или не работиш. Доста грубо. Няма избор, няма опции, няма капризи.

След като си плащаш данъците, държавата ощетява детето ти и не му дава място при другите деца (които са по-заслужили според класацията), а освен това отнема и правото на работа на майките…които трябва да си гледат детето …докато стане 1 клас.

За това моето предложение е не само парите да следват учениците, но дори държавата да поема 100% от цената за престой на всяко дете в частна детска градина или ясла. След като не могат да осигурят място в държавна, редно е да платят те за частна. Може би това ще ги мотивира да направят още няколко градини и въпросът да се разреши доста бързо.

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Политика Tagged with: , , , , , , , ,