октомври 5th, 2015 by Денислав Георгиев

Няма по-голям проблем в България от липсата на контрол. Това е проблемът, от който произтичат всичките ни проблеми. Лъжесвободата, която удобно се възприема като беззаконие, безстопанственост, безнаказаност…и води до обезсърчаване и обезверяване.

control

Няма контрол и всеки тарикат се възползва от това. Няма контрол и всеки нормален човек страда от това. Няма контрол и ценностната система на второ поколение българчета се гради върху това.

И все пак – кой контролира контролиращите? Очевидно отговорът може да бъде само един – обществото. Но кой е обществото? Родителите, които не знаят къде и как прекарват времето си техните деца? Родителите, които знаят къде и какво правят децата им, но въпреки това не вземат мерки? Родителите, които абдикират от процеса на възпитание и стоварват вината за проваленото бъдеще на още едно поколение върху държавата. Върху образователната система. Върху полицията, улицата, наркодилърите, чалгата, Слави Трифонов…обществото.

Няма как да има какъвто и да е контрол, ако няма поне наченки на самоконтрол.

self_control

Пиша всичко това не като обвинител, а като търсач на решение. Защото ввера едно момче на видима възраст 14-15 години едва не се вряза в колата ми със своя мотор. В центъра на едно голямо село. Очевидно оставено да се забавлява с машината от своето семейство. И само една бърза реакция в случая предотврати трагедията. И тогава пак новинарските емисии и сутрешните блокове на медиите щяха да задават безсмисления въпрос – къде сбъркахме?

Тук бъркаме – защото ни мързи дори да възпитаваме и контролираме децата си.

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Медии, Остросоциални, Политика Tagged with: , , , ,

юли 8th, 2015 by Денислав Георгиев

Как си избирате нова кола? Ако сте кмет е ясно – видяхме в Разследването на Нова. Но общините са едва 265…sorry 🙁

Явно трябва да се действа по-рационално.

2015-Subaru-Outback-Limited

Сигурно повечето от вас разбират от автомобили, което ще помогне поне малко. Четаете списания по въпроса? Пишете по форуми и дори ровите из сайтовете за авточасти като http://www.avtochastionline24.bg.

По темата съм лаик, но дори и ние авто лаиците от време на време трябва да си сменяме колите. И на какви факти можем да се опрем при този сложен и признавам непонятен избор?

0. Гледаме коя е най-новата и привидно здрава кола, която можем да си позволим с нашия бюджет…тъжно, но за доста хора това е потребителското поведение.

1. Най-лесно е да си поговориш с приятели, които разбират много. Може да имат фенски пристрастия към някои марки…но поне ще натрупате информация.

2. Доста по-рационално е да се посъветваш с хора, които работят в авто сервиз и им имаш доверие. Аз лично заложих на тази опция когато си купихме нашето Мицубиши преди 6 години. Признавам, че никога преди това не ми беше минавало на ум, че ще карам Мицубиши. Дори не ги забелязвах по улиците…а сега е пълно с мицубишита 🙂

3. Разбира се имаме опция да се доверим на рекламите….надали?

4. Най-разумното според мен е да следваме поговорката „Не слушай какво говорят, а гледай какво правят“. Просто е, нали? Е, какви коли си купиха последните петима около вас новоснабдили се с автомобили? Говоря за тези, които имат близки до вашите финансови възможности и разбират поне двойно повече от теб.

При мен отгворът е SUBARU. Разумни хора като цяло. После малко се превръщат в секта, но все пак колите са хубави. Дони още не знае, но съм харесал новата ни семейна кола – Subaru Outback (това не е реклама и не е продуктово позициониране, макар че ако вносителите на Субару четат това, може да ни предоставят един тест драйв).

Има няколко яки клипчета с ревю на точно този модел, както и на много други. Но тези 30 секунди са напълно достатъчни.

А ако трябва да обобщим способите за избор на нов автомобил – то гледайте какви коли си купуват майсторите от вашия сервиз 🙂

И все пак вземете да попрочетете нещо по темата, преди да започнете да харчите пари за нова кола.

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Реклами Tagged with: , , , , , , , , , ,

март 8th, 2015 by Денислав Георгиев

При решаването на проблема със затлъстяването в семейството има място за идеи от сферата на спорта, маркетинга и даже психологията. Но преди всичко е нужно осъзнато желание за промяна. Затлъстяването е една от най-тежките зависимости. Да си дебел води само до лоши неща. И е наивно да вярваш, че това не ти пречи.

Акцентът който поставям е свързан със семейството, а не с училището или условията за масов спорт. Причината е, че неволно в семейството се допускат най-много грешки, които костват излищни килограми, ниско самочувствие, непълноценен живот и здравослвни проблеми.

Професионалните отбори и градските политики участват заедно в кампании за спорт в семейството.

Да започнем с маркетинга. Самата идея за живот без излишни килограми би трябвало да е достатъчно примамлива и да не се нуждае нито от реклама, нито от PR. Но от маркетинг се нуждае. Вече споменахме, че всеки трябва да бъде убеден, колко яко, нужо, полезно и важно за цялото семейство е то да бъде във форма. Как жената ще изглежда по-млада, мъжът ще е по-работоспособен, тийнейджърът ще бъде по-харесван, а по-малкото дете ще попадне в отбора на училището по любимия си спорт.

На първо място е личният пример на родителите. Ако те са пълни няма как да стимулират детето им да отслабва. Ако искате да спасите детето си от затлъстяване, първо помогнете на себе си. Дайте му пример. Ако отслабнете устойчиво пред очите му, то ще повярва че има решение.

Отслабващото семейство трябва да обича спорта. Не да се строи с бира и чипс пред телевизора и да гледа мач. Да търси активно възможности за физическо натоварване. Да опознава нови спортове и игри, да тренира пълноценно, да се възползва от всички богатства на движението.

Може да изглежда банално, но това е единствения начин 🙂

Отслабващото семейство трябва да се храни умно. Всеки около масата трябва да е наясно защо е сервирано точно това ястие, какви са ползите от него и защо то е по-добро от стотиците вредни изкушения. Няма нужда от мании. Ако редовно се спортува и се гори енергия, може да ядете почти всичко в разумни количества. Една пица няма да ви обърка плана.

Отслабващото семейство може да се довери на специалист. За далеч по-прости неща като преинсталиране на Windows, смяна на масло или монтиране на нова пералня разчитаме на майстори. Влизането във форма и поддържането й е доста по-сложен процес и е нормално поне да се посъветваме с треньор.

Отслабващото семейство трябва да бъде единно. В един сложен и дълъг процес има много препятствия, които могат да разколебаят участниците. Изкушенията са твърде много и всеки път, когато някой се поддаде, страда целият екип. За това здравословният начин на живот трябва да бъде нещо като семеен идеал. Над моментните желания и настроения на членовете на семейството.

Отслабващото семейство трябва да има цел. Групова. Най-елементарното – ще се самовъзнаградим с нещо, ако успеем да постигнем конкретен напредък през този месец. Да кажем в рамките на 60 секунди всички общо ще направим поне 100 бърпита/лицеви опори/коремни преси.

Темата за добрата физическа форма, ползите от здравото тяло, спортния дух, борбата срещу излишните килограми и затлъстяването ще бъде често обсъждана тук. От една страна защото е много важен обществен въпрос, а от друга е безкрайна ниша за бизнес проекти.

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Sportideas, Остросоциални, Политика, Спортен мениджмънт и маркетинг Tagged with: , , , , , , ,

юни 3rd, 2014 by Денислав Георгиев

Миналата седмица Саша Безуханова и екипът й от Move.BG ме поканиха да се включа в една дискусия посветена на традиционните и нетрадиционните медии – отношения помежду им, съотношения, възможности за независимост и манипулация. Имаше много интересни гости и останахме до късно да си говорим и коментираме.

Моите три основни тези бяха:

– Нетрадиционните медии (в случая основно за блогове, Facebook и  YouTube говорихме) ще станат наистина незаобиколим фактор, когато спрат да се вълнуват дали техните теми и мнения се появяват и в традиционните медии (вестници, радио и телевизия).

– Нетрадиционните медии имат огромно значение извън София, в регионите, където на хората им е трудно да достигат до „чиста“ информация. Онлайн каналите помагат и на прохождащи независими медийни проекти бързо да набират скорост.

– Нетрадиционните медии са много по-честни, защото няма как да пуснеш реклама/платено съдържание и потребителите да не разберат. Докато в телевизиите например много по-добре се маскират платените участия и репортажи. От тук пък се отвори темата за политическите тролове и … стана сериозна дискусия.

krasiv-um

Прибрах се и попаднах на следния линк във Facebook групата на нашата детска градина 101 Защо – „Как шест годишно момче научи само Английски език“. Първо много се зарадвах, че са ни оказали тази чест. Деца като Тони наистина трябва да бъдат показвани, да вдъхновяват и да създават модели. Същото може да се каже за семейството му, за учителите в детска градина 101 Защо и т.н.

ОБАЧЕ

Ако изгледате репортажа няма да разберете нищо съществено. Освен, че Тони е на 6 годинки и вече може да чете на два езика и да решава сложни задачи по математика.Ще кажете браво и най-много да цъкнете с език. А тази история би могла да промени живота Ви и живота на много хора, ако традиционната медия искаше това. Уви, тя поиска просто да сложи едно безумно подвеждащо заглавие, да потърси сензацията и да ни накара да цъкаме с език 15 секунди преди да започнат рекламите.

Ако традиционната медия бтв съществуваше преди 25 години, вероятно нещата щяха да си останат така. Обаче ето сега ще демонстрирам ползата от нетрадиционните медии, които освен всичко друго могат да са коректив на останалите.

Първо трябва да признаем уникалните способности на Тони – естествено.

no-brand

След това да видим, какво не ни каза бтв в случая – а трябваше!

Добре е да уточним, че Тони 4 години посещава една от най-добрите частни детски градини в София – 101 Защо.В този ред на мисли, очевидно не е научил Английски език сам или от само себе си.

След това е редно да кажем, че учителите и възпитателите там са на доста високо ниво, програмата е умно измислена, има страхотна атмосфера и ред. Т.е. ако всички детски градини в България бяха такива, то може би щяхме да имаме още куп деца с подобни резултати.

Специално преподавателя по Английски език Мис Гери или Гергана Христова има уникален подход към децата и поне по мои впечатления всички деца в градината са на много високо ниво за възрастта си. Дали стимулираме добрите си преподаватели (без значение в какви учебни заведения), като акцентираме, че децата се самонаучават, а учителите само констатират това чрез тестове от време на време?

Ако бтв искаше все пак да потърси сензация или обществена дискусия, можеше да подхване една непопулярна но важна тема. Децата в частните детски градини не получават нищо от държавата. В общия случай се смята, че това са чедата на едни (ново)богаташи, които ги глезят с йога, танци, уроци по математика и английски от тригодишна възраст. Или пък другата крайност – че става дума за свръхамбициозни родители, които притискат дечицата да учат денонощно, за да задоволят болните им амбиции.

brand

В масовия случай обаче говорим за семейства, които много добре са си преценили приоритетите, оценили са важността на добрата детска градина или просто не са били приети в ОДЗ. И в трите случая, че дори и във варианта с (ново)богаташите държавата няма право да бяга от отговорност за тези деца. И ако не може да им предложи място в ОДЗ, то  трябва да им дава ваучер на стойност равна на тази, която получават ОДЗ-тата за всяко прието дете. Нали се бяхме разбрали, че парите следват ученика?

Така таксите малко ще паднат, родителите ще се почувстват малко по-сближени с администрацията, България ще заяви интерес към тези си синове и дъщери и … може би най-важното. Повече семейства ще могат да си позволят ЧДГ, този сектор ще се развие още по-добре и ще имаме по-грамотно поколение. В нашата демографска реалност звучи задължително, нали?

Ако сте забелязали картинките по-горе – екрани от репортажи на бтв, на едната е любимата ни мис Гери, а на другата уважавана директорка на столично ОДЗ. Направи Ви впечатление, нали? Когато говорим за ЧДГ 101 Защо явно е бранд и СЕМ бди да не би да му се направи реклама. Т.е. не се изписва и не се споменава под никаква форма.В другия случай 7 ОДЗ „Детелина“ вероятно не е бранд? Вероятно не е юридическо лице? Вероятно не му се прави реклама, че е добра детска градина? Там може.

Двоен аршин, нали? А става дума за детски градини. Да не коментираме как се преценява кой мениджър от коя фирма да участва в някое предаване или още по-лошо – кой политик в какъв контекст да се появява.

Та, да се върнем на нетрадиционните медии – освен, че могат да са коректив на традиционните, те преди всичко имат огромната сила да са независими. И тази им независимост ги прави по-достоверни, търсени и ценни. Ценни в смисъл, че единствени те, благодарение на активната си публика, могат да градят, налагат и защитават истински ценности. 

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Медии, Остросоциални Tagged with: , , , , , , , , , , ,

декември 31st, 2013 by Денислав Георгиев

Ще опиша 2013 година с една дума – приключение. И то от тези, за които винаги съм мечтал. Приключение, което те среща с добри и лоши герои. В което попадаш в хубави и кофти ситуации. В което най-важното е, че достигаш до крайната цел. И успяваш.

adventure2013

2013 г. бе университет, какъвто трябва да бъде всяка пълноценна година от живота ни. Научих се, че не всяко отстъпление е бягство, не всеки отказ е провал и няма победа, която не е последвана от нова битка.

2013 г. бе сито за идеи, каузи, партньори и приятели. Благодаря на тези, които останаха.

2013 г. бе книга. Но не от тези, които съм свикнал да чета, за да развивам професионалните си качества, а класически  роман.

2013 г. бе хазарт. Или поредица от експерименти по управление на риска 🙂

2013 г. бе тъжна – заради раздялата с екипа на ABC.

2013 г. бе уютна – благодарение на семейството ми.

2013 г. бе пътуване – извинявам се на семейството ми 🙂

2013 г. бе представление – благодарение на Катето.

IMG_7690-MOTION (1)

2013 г. бе пъстра и усмихната – благодарение на всички момчета и момичета, с които се запознах покрай изборите.

2013 г. бе протест…контра…реконтра…жалко

2013 г. бе виртуална – в смисъл, че твърде много неща се случиха само във Facebook.

2013 бе година на предприемачеството. Благодарение на Start up академията и не само.

2013 г. бе преди всичко първи урок по визуализация.

2014 г. – ще бъде смела. Бих казал юнашка година! И ще изненада мнозина 🙂

Помня, че 2009 г. бе изключителна година за мен. Следващата 2010 оцених като добра и подготвителна, 2011 бе годината на Варна, 2012 високоскоростна.

2014euИдната година в рамките на ЕС ще бъде посветена на съвместяването на работата и семейството. Аз постигнах голям успех в това през предните 12 месеца. Но продължавам да се грижа за този баланс. Без него малко неща всъщност имат смисъл.

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Цветни Tagged with: , , , , , ,

август 4th, 2013 by Денислав Георгиев

Онази сутрин рано-рано разхождах Ривър в градинката до блока. Обикновено гледам да го изведа преди да са излезли хората, да не вземе да ги смути с изразителната си доброта. Този път обаче ни бяха изпреварили 🙂

На пейка стоеше един дядо, който много се зарадва на Ривър. Кучето само това и чака. Веднага се заигра. Покрай това се заговорих с човека. Разказа, че е на 93 години, има 5 деца, 11 внука, десетина правнучета … и живее сам. И завиждаше на Ривъра, защото някой всеки ден се грижи за него и му обръща внимание. „Ето, сега го извеждаш, после ще му сложиш да хапне, ще поиграете, ще го вчешеш“ – колко му трябва на душичката, развълнува се дядото.

Това бе един от онези неловки моменти, когато хем искаш да кажеш нещо остроумно, хем знаеш че е безсмислено и се чудиш дали ти си виновен, че гледаш куче или другите са виновни, че не си гледат възрастните роднини.

Всеки човек в някакъв момент се пита какво ще стане с него като остарее. Много млади хора днес въобще не вярват, че ще доживеят до пенсия. Но средната възраст полека-лека расте. Неусетно и неочаквано ще вземем да станем на по 80-90 години и ще се чудим какво да правим.

Щом този човек с 5 деца и 11 внука се чувства изоставен, какво да очакваме ние, които имаме по 1-2? 🙂 Какво правим днес, за да не завиждаме на хорските кучета след години?

Няма друга България

Пропагандата Тати & Тати

Четири баби

* Фото Gettin lonely, gettin old на Ник Панов

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Цветни Tagged with: , , , , , , , , , ,

септември 11th, 2012 by Денислав Георгиев

Историята не е приятна. Баща и майка с общо тегло поне 250 кг. се карат истерично на детето си да не поръчва пържени картофи, защото трябва да отслабне. След пържените картофи се изреди цял списък със забранени продукти – пица, кола, сок, чипс, разни сладки неща. Отлична теоретична подготовка на родителите.

Но от това няма никаква полза, след като личният им пример е десет пъти по-важен за детето. Прекарах четиридневната си почивка на едно много хубаво място в планината близо до тези хора. Темата се повтори няколко пъти с удивителен успех в полза на малкия. Истерия от страна на майка му и в крайна сметка свити рамене на таткото.

Не исам да усмивам тези хора, още по-малко да се подигравам. Направи ми впечатление, че поне 1/3 от децата край детския басейн са пълнички. При родителите нещата са по-зле. Но никой не изглеждаше сериозно притеснен от това. Някаква даденост, срещу която най-много да пробваш някоя безумна диетка. А истината е, че трябва да впрегнеш цялото си същество в тази кауза, за да очакваш резултат.

Няма как да си 120 кг. и да препоръчваш на 90 килограмовия си син да пие диетична кола. Или истерично да му крещиш, че не бива да си поръчва пържени картофи…защото вече си му поръчал печени с две препечени филийки хляб.

Много ми се иска хората да вникнат в проблема без да се доверяват на разни статии в лъскави женски списания, тейнствени рецепти, гурута на отслабването и чудодейни хапчета. Има само един път и той е труден. Изисква се много труд и желание за промяна. Напълно осмислено и без грам лицемерие. Отслабването и поддържането на здраво и силно тяло е игра в която няма кого да излъжеш или надхитриш. Трябва да се посветиш на него и да го приемеш като част от себе си. Това не е процес, който започва утре и ще свърши след  3 седмици или 2 пълнолуния. Или просто си казваш, че не ти пука и не се занимаваш.

Ето и няколкоидеи за справяне със затлъстяването в семейството

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Остросоциални Tagged with: , , , , , , ,

май 16th, 2012 by Денислав Георгиев

Колко губи икономиката ни от отглеждащите у дома децата си две-три години майки? Надявам се някой ден да получим цифра от НСИ 🙂

Повечето семейства, които не са притиснати финансово удължават майчинството до прием в детска градина. Институцията ясла има доста мрачна слава и много родителите панически се опитват да я избегнат. Но в модерния и нормален западен свят не е точно така. Дали така са възпитани или просто защото им се осигурява качествена ясла – 2 какички се грижат за 4 бебета, както обясни брюкселски опит Меглена Кунева. Важното е, че модерната и образована западноевропейска майка има напълно ясен избор – майчинството или кариерата. Без да са нужни драматични компромиси като при нас.

Бързото връщане на работа освен че пести време, не позволява майките да се откъснат твърде много от работния процес, спецификата на работата, отношенията с колегите и новостите в индустрията.

Тази корица вече е доста изтъркана, но не ми хрумна по-добра илюстрация.

Като говорим за икономически последици от родителството, основният за мен проблем са детските градини. Дори една майка да отдели 3 години от живота си в отглеждане на дете, защото може да си го позволи или не може да се довери на детските ясли стига до големият момент на „раздяла“.  Но трудно може да планира това. Местата са ограничени (поне в София и Варна)   и не се знае кога ще ти излезе късмета :). Няма как да планираш нито предприемачество, нито как ще се разви кариерата с кандидатстване за работа и т.н. Чакаш да се случи и след това тепърва започваш да се връщаш на професионалната сцена.

Да имаш дете не е чак толкова непосилно финансово време. Липсата на инфраструктура улесняваща родителството обаче възпира много млади хора да имат деца в България. Липсва каквато и да е сигурност – система на която може да се разчита. Да имаш дете значи да се отдадеш поне за 3 години само на него. Доста непрактично в днешния свят, при положение че жените не са нито по-необразовани, нито са по-малко продуктивни или по-некачествени служители. Но основно те плащат цената на родителството.

На този етап или трябва да има баби или да печелиш достатъчно добре, за да си позволиш частни детски заведения. Другото е въпрос на късмет…а при отглеждане на дете не е добре да разчиташ на това.

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Политика Tagged with: , , , , , , ,

май 6th, 2012 by Денислав Георгиев

Чудесно е да спориш с книгата, която четеш. В случая с „Бойният химн на майката тигрица“ от Ейми Чуа се получи много вдъхновяващ задочен спор с авторката. Професор в Йейл все пак…

Не мога да преценя до колко жената е търсила автобиографичен разказ или е искала да напише продаваема за масовата родителска публика книга, прибягвайки до винаги работещия инструмент – дразнене с теза, която обществото по дефиниция отхвърля. Имайки предвид научната и кариера, по-скоро е първото.

"Бойният химн на майката тигрица" - Ейми Чуа

Става дума за сравнение между два модела на възпитание – Китайски и Западняшки. Как го правят азиатците и как европейците/американците. И разбира се защо китайският родител се справя по-добре.

В общи линии китайските майки държат на възпитанието, упорития труд, налагат решения на децата си и определят пътя им без да им позволяват да избират и да си губят времето с глупости. В книгата заладните родители са описани като мекушави, нецелеустремени, толириращи много от глупостите, които децата им искат и правят. В името на спокойствието си избягват да се налагат и да поемат отговорност за решения, които биха навредили емоционално на децата им.

Според мен истината е някъде посредата. По-скоро към китайския модел, но не плътно. Той не обръща голямо внимание върху креативността и умението на детето да отстоява своите идеи – но пък създава един изпълнителен и старателен работяга, който лесно може да се наложи в различни области. До определена възраст (може би 6-7 клас) азиатската школа има своите достойнства, а след това лека-полека европейските ценности се налагат.

Все пак книгата е ценна за:

Родители, на които им пука как възпитават децата си.

Родители, които не се притесняват да търсят и поправят грешките си.

Родители, които търсят правилния модел за отношение с децата си.

Родител, които опитват да проектират своите несбъднати желания върху децата си.

Родители с болни амбиции.

Трите героини на книгата 🙂 Авторката и двете и дъщери.

Има ли понятие „български родител“ като отношение, ценност и подход? Има ли „българско възпитание“?  Според мен у нас влияят три школи – турска, руска и европейска. В различните семейства преобладава различна, но обикновено има следи от поне две от трите.

Не искам да продължа с разсъждение за девалвацията на ценностите в българското общество и ролята на семейството в затъпяването на младежта. Нека социолозите да се изказват. Аз само споделям мнение за една интересна книга 🙂

Нещо като извод:

Родителите сме длъжни да бъдем настоятелни, да изискваме и да очакваме повече от децата си. Ние сме най-добронамерените критици и мотиватори, които те могат да имат. Дали ще е в сферата на науката, изкуството, спорта или корабния моделизъм няма значение.

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Книги Tagged with: , , , , , , ,

февруари 18th, 2012 by Денислав Георгиев

Покрай Св. Валентин много хора ми изразиха съжалението си, че ще трябва да „празнуваме“ заедно с Катето. Оказа се, че не сме интересна компания за ходене на гости, защото имаме дете. И разни в този ред на мисли наблюдения имам в последно време, които ме дразнят. Едва ли не семействата с деца са някаква втора категория хора за забавление, с които трябва да се съобразяваш твърде много и … по-добре да си ограничиш общуването с тях. Естествено това са разсъжения основна на хора, които нямат деца или даже нямат контакт с деца.

Това е егоистично и глупаво.

Преди няколко месеа бях публикувал във Facebook някакво американско изследване , че все повече хотели и заведения поставят ограничения за семейства с деца. Това било еволюция на лукса и егоизмът, обясняваха изследователите 🙂 Тук обаче за лукс не можем да говорим …

Малко ми е неясно как хората, които търсят този лукс да не контактуват с деца ще се грижат и ще възпитават своите отрочета. Или при всяка възможност ще ги разхвърлят при бабите и дядовците 🙂  Все пак е добре да си наясно, че в някакъв момент светът спира да се върти около теб – дали когато срещнеш човек, когото обичаш, дали като имаш дете, дали като се посветиш на някаква кауза или просто като поостарееш и вече не си толкова атрактивен за другите.

И за да имаме оптимистичен финал, ето ги моите 5 причини да предпочитам Катето да бъде с нас вместо да я оставяме на някого.

1. На нея й е супер интересно да бъде част от света на големите – Радва се.

2. Научава се да общува с повече и различни хора – Възпитателно и образователно е.

3. Забавно е да гледаш реакциите на хора, които си казват „тия къде са го помъкнали това дете“ – Весело е.

4. Като си в заведение с дете, персоналът ти обръща повече внимание (ако е добро заведенеито) – По-добро обслужване.

5. Докато вечеряш ти се налага да станеш около 10 пъти, което не ти позволява да ядеш повече, отколкото имаш нужда – Диетично е.

Естествено има си и минуси, но все пак родителството не е лесна работа 🙂

Къде играят децата ни?

Как плуваме с нашето бебе 🙂

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Остросоциални, Цветни Tagged with: , , , ,