юли 8th, 2015 by Денислав Георгиев

Българският рок е длъжник в последните години.  „Тежката“ музика съществува в някаква си нейна „лека“ вселена, която можем най-приятелски да определим като бутикова. И все пак темата не е за стиловете в музиката, а за мястото за политически послания и протест в лириката на нашите творци. Може би бяха твърде ангажирани в началото с песни по митинги и после им омръзна?

mp

Да се върнем във времето преди 1989 г., когато е имало цензура и забрани, но за това пък е имало и истински рок. Причината – тези, които са имали смелост да го правят са имали какво да кажат. Именно в рока от края на 80-те срещаме първите макар и доста метафорични закачки с чичовците във властта.

„В стая, скрита от закона чиновник благ реди цветя. Шепи, тръпнещи в наслада, пълнят вазата с боза. И всичко без да разбере,  че по-добре е да умре.“

И още малко от Ревю по това време: „А, чичо, другите ме питат, дали страхът ще победи? – Не знам, но мене ако питаш, стени не се разбиват с глави.“

Големият Тодор Колев през 1989 г. се оказа доста лош пророк:

На ляво да тръгна, на дясно ли?
Вече не знам на къде.
На където погледнат очите ми
всичко краде и краде.

Как ще ги стигнем американците?
Че и затминем, кога?
Еми и аз така се чудя другари
и след мъглата: „А мъгла“.

През 1991 г. се ражда една от най-култовите песни – протест – Не’ам нерви на Милена: „Всеки разправя: „Другари, другарки“, а в душата е скрил хилядарки. „Няма два лева в народната банка“, лъже мръсника – преяжда с луканка!“

Пак по това време – доста по-чиста пропаганда:

И малко кънтри 🙂

За мен най-мрачната, тъжна и честна ретроспекция на прехода прави великият Георги Минчев: Какви времена, комунизмът си отива без чувство за вина, а България загива.

Тодор Колев също споделя автобиографична история с политически нотки:

1963 лето хептен я оплескахме
и кючека забраниха
джазът пък съвсем затриха
оказахме се в Белене.

Политици и таланти
и крадци и музиканти
а наоколо вода.
Гледаш да не те затрият
мъртвите вода не пият
а тече си Дунава.

Хиподил възпяват кризата по свой си начин.

Контрол имат интересна гледна точка към комунизма, която си заслужава да споменем в този списък. За съжаление тук приключва приноса на българския рок към борбата за социална справедливост. Ще се радвам ако ми подскажете линкове от последните 15-тина години.

Живяхме си доста добре
Подбрани в общата яма
Всички събрани –
Тигри, зайци, кокошки, коне
Различни породи, жени и мъже.
По малко живяхме
По малко крадяхме
По малко спестявахме
По малко купувахме

Не, не, не умирахме от щастие

С началото на прехода, масовото съзнание на хората се промиваше с телевизионна политическа сатира. Социално-забавни предавания, които си намираха път до ефира на двете телевизии. Не знам колко хора са гледали Панорама или Отзвук по това време, но помня, че всички гледаха Ку-Ку, Каналето, НЛО и т.н. Ето каква представа за политиката се създаваше от екрана:

Жълтите джуджета дружно ни управляват…в Жанжоржия

През последните години Ъпсурт и Слави Трифонов единствени май влагат някаква емоция срещу политическата система. Всеки със своята мотивация, но все пак да отчетем:

Колега: „И ти и аз знаеме кои са шефове“, „Оставам, ама ми се заминава“, „Господин депутатът гледа девствено – естествено не шмърка нищо евтино“, „Белото им показа тъмната страна“.

Няма такава държава:

Стигаме и до последните две ярки парчета :

Хиляди политици крадат от мене къси кариерки

балета „жълти павета“ иска яко да пика по мен.

За главите ви трябват двеста и неколко барабанисти.

Познати са ми ебати депутатите – стадо гадове.

Оставете ме, поне да емигрирам, деба, чувате! На нож! Нося плетен кош с бостански пацули да гримирам всичките депутатски муцуни. Слаби, боси и напсувани желая да видя Със въже около вашата шия. Народа е в ерекция, гледайки вашите тлъсти дупета ще има инфекция!

И да завършим с това, с което започнахме – темата за чичовците….не по Вазов:

Помогнете, за да ви направя евала, чичовци, изгорете заедно с хероина в Кремиковци!

И да обобщим 45 години комунизъм + 25 години „Кака Демокрация“ с песента на Бат Венци feat. GOODSLAV, Буч и 100 Кила – Кради, кради

Ще се радвам да ми подскажете още музикални протести срещу системата. Сигурен съм, че пропускам доста – особено от пънка и некомерсиалния бг рап. С удоволствие ще направя и втора част на тази публикация.

 

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in АрТ, Медии, Политика Tagged with: , , , , , , , , , , , , , ,

април 6th, 2011 by Денислав Георгиев

Бяха времена, когато животът ни беше „Спорт и музика“ 🙂 Основният тийн период при мен е между 1996-1999 г.  Той разбира се си има подпериоди, но това не е важно. Достъпът до Интернет беше силно ограничен и основните медийни канали бяха току що появилата се кабелна телевизия, вестниците и списанията (все пак в тази възраст лъскавите неща имат малко по-различна стойност).

Вчера ми подариха автобиографията на Дейвид Бекъм и докато пътувах към Варна почти я изчетох. За самата книга мога да кажа само, че е много добър PR продукт, написана от доста подходящ „ghostwriter“.  Твърде изчистена, да не кажа стерилна на моменти.

Тъй като основният фокус (до където стигнах поне) е върху периода 1996-1999 си припомних някои „забележителности“ от втората половина на ’90-те.

1. Точно тогава футболът започна да се превръща в поп култура. Но все още бе територия на играчи като Кантона, Тони Адамс и Трифон Иванов. Гелът по терените ставаше все повече. Големите футболни първенства (Европейското по футбол 1996 и Световното през 1998) все още имаха по-голяма стойност от Шампионската лига. Пък и България беше редовен участник.

2. Поп културата пък бе доминирана от Spice Girls 🙂 Естествено и доста други boy и girl банди. И братята Хенсън…разбира се 🙂 Чалгата набираше сила! Във Варна имаше Гумени Глави.

3. Медиите – още нямаше bTV, Диема и т.н. и гледането на футбол по телевизията все още си беше ритуал. Все пак седмично не можеше да избираш измежду 60 мача. Тези със сателитните антени бяха привилегировани.

4. Изпращахме писма по пощата до футболни клубове в Европа. Обяснявахме колко големи фенове сме и оставяхме вътре празен плик – с надеждата да ни изпратят някакви снимки, картички, рекламни материали. Да имаш адреси на клубове беше голям капитал. Най-добри и „щедри“ бяха английските отбори. За това вероятно сега имат и толкова много фенове у нас – въпрос на маркетинг.

5. Пишехме си писма по пощата с хора от други градове и държави…

6. Имаше мутри 🙂 И обикновени квартални бандитчета, които можеше да ти вземат я джобните пари, я маратонките на връщане от училище.

7. Любовта беше нещо съвсем различно. Направо трудно! Както пеят Ъпсурт – „Немаше ни gsm-и, ни Интернет“

Какво знаят сегашните тийнейджъри…

8. Музиката все още се разпространяваше с касети. Появяваха се тъкмо и CD-та де.

9. Слави Трифонов и Хъшове още бяха герои. Какво са ’90-те без Освалдо Риос, Касандра, Вдовицата в бяло и цялата латино култура, която ни заля заедно с кабелната телевизия?

10. Българският футбол бе повече национален отбор, отколкото А група. Все пак това е най-черният етап от историята на Черно море 🙁 Но пък бяхме шампиони на баскетбол.

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in АрТ, Книги, Фенски Tagged with: , , , , , , , , , , , ,