юли 1st, 2015 by Денислав Георгиев

Преди година за първи път бях в журито, което оценява младите предприемачи от учебни компании – Изгряващи звезди на JUNIOR ACHIEVEMENT BULGARIA. Тогава като част от маркетинг екипа на Walltopia гледах нещата по един начин, имах едни приоритети при оценяването и определени очаквания. Тази година отново имах честта да оценявам младежите. Този път като съветник в Министерството на младежта и спорта. Изминалата година и променената гледна точка явно имат значение, защото се улових да давам предимство на различни критерии, спрямо тогава.

ja2015

Как протече самото състезание може да прочетете тук. Сега ми предстои среща с победителите, които се готвят за участие на „европейското първенство“, където ще се конкурират с останалите национални победители.

Все пак няколко бележки от изминалото състезание Изгряващи звезди от гледна точка на човек, който се занимава с младежки политики:

1. Ако предположим, че на подобен форум се събират най-амбициозните и мотивирани младежи, то безспорно точно това е форумът, където трябва да полагаме всички усилия чрез тези деца да достигнем до техните съученици, съседчета и приятелчета…които без съмнение също имат своите таланти…но не са намерили сцена, на която да ги демонстрират.

2. Участвайки в журито ми направи много добро впечатление, как хора от бизнеса и институциите си общуват свободно и на един език. Нещо, което ни е много трудно да постигнем в реалната икономика. Дали просто позитивната атмосфера предразполага всички да бъдат готини или организациите излъчват на такива места най-печените си хора? Каквато и да е истината, важен е добрият пример – остава да го мултиплицираме.

3. Духът на младите хора е повече от жив. Повече от търсещ. Повече от искащ. Вместо да се вайкаме, че те ще емигрират до 1-2 години, по-добре е да се концентрираме в други две посоки. Да ги използваме оптимално, докато са тук – т.1. И да опитаме да създадем среда, в която да могат да се върнат и реализират след като се изучат в чужбина.

4. Учителите – няма как да минем без този елемент. Абсолютно всяка учебна компания съществува благодарение на учител, който иска да даде малко повече от себе си, да отдели малко повече време….и има желание да постигне малко повече със своите деца. УЧИТЕЛИТЕ са ключовият фактор.

5. Мечтите – няма как да не отправя и една критика. То не е точно критика, а критично наблюдение 🙂 Като че ли има някаква граница, която младежите или възрастните около тях поставят. Сякаш няма пълна освободеност младежите да подгонят яростно мечтите си и да достигнат до места, чието съществуване не са и подозирали. Вижда се и в продуктите, и в презентирането и в честия доброволен отказ да се създава собствен почерк, собствен стил…

Много ми се иска догодина отново да бъда поканен в това жури. Вероятно ще имам съвсем различно професионално поприще тогава и ще погледна нещата от нова гледна точка. Без значение, дали съм ангажиран с проекта или не, искам да пожелая на бъдещите участници да бъдат по-свободолюбиви, по-смели, по-кооперативни и … дано имат повече учители за пример…учители лидери.

P.S. Струва ми се тази година събитието получи доста по-добър медиен отзвук. Дали заради участието на Ева Паунова, дали заради Калин Каменов и другите членове на правителството…или просто си му идва времето на младежкото предприемачество да се превърне в достатъчно важно и атрактивно медийно съдържание 🙂

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Дигитален бизнес, Младежки политики, Предприемачество Tagged with: , , , , , , , , , ,

ноември 29th, 2014 by Денислав Георгиев

Давате ли си сметка? Колко пъти не правим и дори не полагаме усилия да опитаме да направим нещо, само защото мислим със страхопочитание за последствията. Кое е най-лошото, което може да се случи, кого можем да засегнем, къде ще сбъркаме? Оправдаваме страха и мързела си с надценена предпазливост, свръх съобразителност и презастраховане.

afa

Вчера Калин Каменов ме покани да отидем заедно на един детски спортен празник. Състезание по плуване за деца с увреждания – така наречената Адаптирана физическа активност. Няма да преразказвам всичките си впечатления и емоции от това невероятно събитие, организирано с безкрайна любов и ентусиазъм от уникални професионалисти. Ще кажа друго – огромна част от децата изпитваха най-голяма трудност да влязат в басейна. Да направят първата крачка. След като веднъж се потопят, сякаш ставаха други – леки, уверени и устремени към целта си. Изведнъж ставаха спортисти, преодоляваха дистанцията и бяха толкова доволни от себе си.

Представям си какво им е коствало да отидат за първи път на тренировка или да влязат за първи път в басейна. Тогава дори не са можели да плуват…но са започнали. Със сигурност и те са мислили за последствията. Но за радост това не ги е спряло. Успели са (вероятно с чужда подкрепа) да поставят целите и бъдещите резултати над възможните негативни последствия. След това остава по-лесното – да се потрудиш.

Често ли мислите за последиците от своите решения? Обмисляте детайлно действията си и често това Ви пречи да вървите напред? Спомняйте си по-често за малките плувци за които Ви разказах. Деца, които вероятно са преодолели много по-голямо притеснение, страх или неудобство от нас. Няма как да се абстрахираме изцяло от мисълта за последствията, но в крайна сметка те не са нищо повече от нови задачи за решаване и трудности за преодоляване. А защо не и възможности?

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Остросоциални, Спортен мениджмънт и маркетинг Tagged with: , , , , , , ,

ноември 21st, 2013 by Денислав Георгиев

Колко приятели във Facebook са ти нужни, за да си публична персона? Колко ретуитвания? Колко публикации в пресата? Колко показвания по телевизията? Трябва ли да си богат, хубав, умен, смел…? Или ежедневната ти работа да е свързана с пряк контакт до много хора?

smart

Умен или известен е по-секси?

Никога до сега в историята ни не е имало толкова много публични личности. Публични в смисъл имащи достъп до публиката през различни канали. Познати – т.е. неанонимни.

Тази публичност е огромна възможност да споделяш с аудиторията своите продукти, услуги, таланти, знания, вълнения, драми, мнения, че дори и идеи. Тя би трябвало да бъде и отговорност. Какви са задълженията ти към публиката?

Според мен когато си публична личност далеч не означава, че си обществено значим. Публиката не е една, има безброй много публики (сбор от хора с общ интерес към нещо конкретно в дадения момент). И все пак отговорността…

Комбинацията от социални медии + динамична политическа обстановка накара много публично познати лица да изказват компетентното си мнение относно всичко случващо се в държавата. Всеки има това право – даже и аз без да съм публична, камоли  обществено значима личност.

Обаче когато си поел тази отговорност да се изказваш по всички въпроси е редно да спазваш поне 3 правила:

1. Не напускай като мишка дискусията, която сам си подхванал, когато не се развие според очакванията ти.

2. Не бъди толкова страхлив, че да бягаш от отговорите, които ти дават тези, които преди това си нападнал/обидил/провокирал.

3. Бъди готов да се извиниш, когато си сбъркал или си очевидно губещ в дебата. Дори публичността ти да не се дължи само на медийно присъствие, но и на професионалните ти заслугите – предприемач, писател, лекар, учител, голям мениджър и т.н.

dislike_LogoLg

За мен публична личност е този, който разпространява идеите си и дебатира с хора извън приятелското си обкръжение. Когато излезеш от зоната си на комфорт и започнеш да получаваш и обосновани dislikes.

Придобилите публичност в ерата на Facebook като че ли са зависими от лайковете, които получават и губят реална представа за света отвъд тази иконка. Всеки аргумент срещу твоята теза е много по-голямо богатство от другарското „браво“.

И не всеки, който ти се противопоставя е хейтър…още по-малко пък платен. Колкото и универсално оправдание да е това.

 Юнаци с плакати YouNazi?

Парченца България

ЕС е мотика

 

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Медии Tagged with: , , , , ,