февруари 24th, 2016 by Денислав Георгиев

Една от най-глупавите български поговорки гласи: „Не ща акъл, пари ми дай“. За съжаление много организации у нас са достатъчно арогантни, за да следват тази максима. На границата между безотчетния социализъм и войнстващия популизъм. И логиката им е желязна:

„Нашият продукт е толкова гениален, че малцина го разбират и се възползват от него. Той е твърде елитарен, за да бъде масов и следователно е твърде скъп, за да могат ценителите му да си позволят реалната му цена. И за да има какво да оценяват ценителите, цялото общество трябва да плаща…ама не пряко с пари от джоба си за билет, а непряко чрез общинския или национален бюджет.“

ivta_350x260.gif

Тук идва и най-логичният довод: „Обществото не може без култура, изкуства, спорт, граждански сектор и т.н. Някой трябва да се занимава с нещата, от които не се печелят пряко пари, но които са важни за развитието ни и за възпитанието на децата.“ И все пак някой трябва да плати за тази благородна работа, защото все пак тези, които я работят трябва да живеят достойно.“

Възможностите са няколко – преките потребители да си плащат, частен инвеститор да вложи средства, някой меценат да си достави удоволствие като вземе под крилото си дадена организация или… данъкоплатците, които не ползват продукта/услугата но солидарно харчат за нейното съществуване.

С годините се е доказало, че истината е някъде там. Трябва да се намери компромисно решение. Преките потребители да се ангажират, обществото малко да помогне и да се намери меценат или фирма, които също да участват в проекта. Звучи ясно, но тук се появява дебелата червена линия. Тя дели организациите, които работят от тези, които ги мързи. Първите намират начин да увеличават собствените си приходи, а други намират извинение да не го правят. Обикновено, защото са твърде заети да бъдат елитарни.

Разбира се при повдигане на въпроса за собствените приходи, най-често следва стандартен отговор: „Няма пазар, хората нямат пари, стигнали сме максимума на своите клиенти и цените към тях. Всяка допълнителна стотинка е свръх усилие.“

Тук си задавам смятам логичните въпроси:

1. Ако първата група – преки потребители – е много малка?

Къде е границата между популярното или виртуозно изкуство (което лесно се продава, защото е създадено според пазарното търсене или наистина е уникално качествено) и бутиковото изкуство, което се създава за твърде отбрана аудитория? Къде между двете крайности е това, което хем няма достатъчно публика, хем е достатъчно значимо и заслужава обществото да го финансира дори и без да го ползва пряко?

2. Ако първата група – преки потребители – е твърде бедна?

Да приемем, че културният продукт се произвежда във Враца. Най-бедният регион на ЕС. Да кажем, че хората, колкото и да имат желание, не могат да си позволят да харчат малкото си пари, за да гледат опера или балет всеки месец? Не е ли логично да си помислим, че при толкова слабо платежоспособни преки клеинти следва да приемем, че и обществото (т.е. бюджетът на общината) също е малък и не може да си позволи да отделя много средства за този продукт?

3. Ако все пак е важно?!?

Разбира се има вариант, в който хората са много бедни, бюджетът е малък…но все пак обществото много обича балета. Тогава то само намира начин, да го финансира. Намира спонсор извън общността, убеждава най-заможните си членове да подпомогнат начинанието допълнително и т.н.

4. Или може би има и друго решение?

Общността цени балета, но не може да си позволи да ходи всяка седмица на представления. Има ресурс за 3-4 постановки в годината. Тогава или се организира и посещава балетен спектакъл на друго място, или кани добри балетни постановки няколко пъти в годината. Докато забогатее.

AF_Eng_RGB_LARGE

5. Какъв е реалният проблем?

Когато една общност много държи да придобие нещо, то тя намира начин да го получи. Реалният проблем, е когато няма общност, която реално стои зад дадения продукт, но има общност, която много държи да го създава.

Да кажем, аз и моите приятели много държим да играем балет. Но освен това държим да сме професионални балетисти. Да си имаме зала, сценографи, декори, хореогрфи, озвучители, осветители, гримьори, чистачки…че даже и директор. И да сме си професионалисти. Пазарната реалност не ни интересува. Ние искаме да се издържаме от балетното си майсторсво и освен това някой да издържа семействата на изредените в предното изречение хора.

Аз лично стигам до един твърде логичен извод. Този, който създава продаваем продукт – печели и живее добре. Този, който създава добър продукт, старае се, но не намира достатъчно публика – получава малко помощ от общността. Този, който твори за себе си и единствената му публика е приятелският му кръг, а пазарът не го припознава, има цели два избора пред себе си.

Или започва да прави нещо, което е ценно за повече хора.

Или продължава да се забавлява за собствена сметка.

Няма да е професионалист, а ще е доброволец/аматьор/самодеец. Ще печели парите си от друг бизнес, а ще репетира и ще поставя балетните си спектакли като хоби. Приходите от билети ще покриват преките разходи и евентуално ще остават пари за почерпка с колектива. Икономиката печели двойно. От една страна този явно талантлив човек ще влага енергията си в нещо продуктивно и ще печели добре от него. А допълнително ще бъде и артист, който ще радва своята публика и ще си изкарва допълнителен доход под формата на скромни хонорари. Без обществото да има непреки разходи за това.

Май звучи твърде разумно?

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in АрТ, Остросоциални, Управление - mngmnt Tagged with: , , , ,

юни 18th, 2015 by Денислав Георгиев

Много спортни корифеи ще Ви издекламират следните две изречения: „Трябва да инвестираме в традиционите за нас спортове, където България е печелила много златни медали през годините. Конкуренцията в съвременния спорт днес е толкова жестока, че всеки медал струва изключително скъпо“.

baku

И започва дебатът – ама ние с малкото си бюджетче за спорт от скъпите медали ли искаме да си купим? Да участваме на олимпийския принцип или да развиваме детски и масов спорт? И все за медали тръгваме, и все по-често се примиряваме с олимпизма и все масовия спорт го оставяме леко в страни…абе какво леко, направо е заврян… в ъгъла.

А масов спорт означава хората да спортуват редовно в свбодното си време. РЕДОВНО. А най редовно спортуващите хора играят. Т.е. практикуват колективни спортове. Тичат, карат колело и ходят на фитнес. По-заможните играят тенис и карат редовно ски. Много по-рядко някой за кеф се занимава с тежка атлетика, бокс или борба. Колко приятелки имате, които тренират борба за кеф? Защото до момента на Летните европейски игри в Баку именно женската борба е най-успешният ни спорт. С какво това допринася към обещството? Ролеви модели ли създава? Безкрайна гордост ли ни носи?

Година преди игрите в Рио огромна част от олимпийските ни надежди си сверяват часовниците в Баку. И до момента – нищо изненадващо. Чакаме да изгреят нови звезди – чудесно. Но по-важното е в кои спортове и как тази нова звездовищност ще повлияе на децата ни. Ще ги насърчи ли да заобичат спорта? Да тренират? Да се движат поне малко повече?

Уважавам всеки един спортист, защото той влага изумително количество труд в своята подготовка. Ако някой има детска мечта да стане олимпийски шампион може да си я преследва. Ако има реален потенциал за това и държавата трябва да го подкрепи. Но това е съвсем различно нещо от цялостната ни стратегия за развитие на спорта и неговата социална същност.

Нужна е концентрация на инвестиции в онези спортове, където професионалистите със своите успехи могат да повлияят върху обществото. Веднага ще излязат корифеите и ще кажат, че в тия „социални“ спортове нямаме традиции. Нямаме шампиони в Тур дьо Франс… нямаме шампиони в алпийските ски, нямаме легенди в бяганията на средни разстояния. Да, защото никога не са ни били приоритет. Защото винаги сме чакали медали от щангите, борбата…а вече основно от женската борба.

Спортната политика не се оценява по броя спечелени медали – те са резултат от спортния мениджмънт и нивото на икономиката. Резултатите от спортната политика са здрава и активна нация. Да се създадат предпоставки за повече хора да играят…Homo ludens…

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Sportideas, Младежки политики, Спортен мениджмънт и маркетинг Tagged with: , , , , , , , , , ,

май 28th, 2015 by Денислав Георгиев

Запознах се с Мартин Механджиев преди няколко месеца. Искаше да си поговорим за спортен маркетинг. Разбира се приех да се видим с удоволствие. След това се запознах и с Мишо (сещате се за инициативата със синята топка). Реших да ги запозная и се получи нещо страхотно. Няма да крия, че работата на Мартин и целия екип на Националната Аматьорска Лига по Баскетбол с Мишо спечелиха доверието ми. Иначе за НАЛБ зная от поне 2 години и все не можех да се наканя да отида да ги видя що за спортен продукт правят.

_AP11907

Убеден съм, че аматьорският спорт е изключително важен, може да събере много голяма социална енергия и когато се организира професионално се превръща в качествен спортен продукт. От там вече могат да се въвличат и децата и корпоративния спорт да се развива и социални цели да се постигат…абе става работата.

Реших да Ви запозная с Марто по няколко причини. Първо, защото е готин човек (това е субективно). Второ – занимава се много успешно със спортен мениджмънт (това е обективно). Извървял е пътя от любител през състезател, съдия и е стигнал до успешен ръководител …а е роден през 1992 г. 🙂 И не на последно място – има визия за развитието на това, с което се е захванал поне за още 5 години напред. Абе струва си да познавате такива хора.

martin-mehandjiev

Кой ти е любимият баскетболен отбор?

Вероятно отговорът ми ще е банален, но любимият ми баскетболен отбор е Чикаго Булс от ерата на Майкъл Джордан. Продължавам да симпатизирам на Чикаго, а докато Дирк Новицки се състезава за Далас, вероятно ще съм от най-големите фенове и на Далас. Историята на Дирк е невероятна. Амбицията му е пословична, а по принцип съм фен на Германия във всяко едно отношение.

Спортен мениджър или предприемач – как се самоопределяш?

Ако трябва да избирам между спортен мениджър и предприемач, дейността ми със сигурност се доближава много повече до мениджмънт отколкото до предприемачество. Най-малкото, защото самият аз не смятам, че някога ще ми се изплатят безброй инвестираните часове и дни в името на НАЛБ.

ot-lubov-kam-igrata

Колко часа седмично отделяш за лигата?

Много…

Може ли да се изгради успешен бизнес модел върху спортен продукт в България?

Върху спортен очевидно може. Примери имаме с футболни клубове. Ще ми се да можех уверено да кажа, че може да се изгради бизнес модел и върху баскетболен продукт. Надявам се, че един ден все пак ще мога.

Какво щеше да правиш ако не се занимаваше с НАЛБ?

Истината е, че съм отклонявал вече доста предложения за работа, за да имам възможност да се занимавам пълноценно с НАЛБ. За да отговоря на въпроса максимално конкретно вероятно трябва да се върна повече от 70 години назад. Прадядо ми е бил царски офицер преди 1944 година. Логично, след тази година е изпратен в затвора. Синът му и мой дядо е единственият българин, номиниран за Нобелова награда по химия. Факт, който не е широко разпространен у нас. Разбира се, самият той е много по-признат и популярен в чужбина. Баща ми е един от най-добрите съдии и ръководители в баскетбола ни в последните десетилетия, но формално е извън т.нар. „официален баскетбол“. Смятам, че каквото и да съм щял да правя и каквото и да правя, то ще е свързано под една или друга форма с борба срещу закостенялата система, срещу безпринципността, срещу шуробаджанащината. Не съм фен на негативните кампании обаче. А и какъв по-добър начин да се пречупят представите от изцяло положителна кауза?

Смяташ ли, че спортът може да бъде удачен инструмент за решаване на социални проблеми?

– Със сигурност. С уговорката, че разграничаваме „спорт“ от „просто отбиване на номера“. Много съм щастлив, че от този сезон започнахме да се включваме все повече в подобни инициативи. Наистина се чувствам безкрайно удовлетворен, когато виждам пламъка в очите на Мишо, преследвайки мечтата си да стане спортен журналист, както и радостта на майка му, че всичко това се случва. Разбира се, помощта на Мишо за НАЛБ е огромна, но това е един прост пример колко важен и полезен инструмент за решаване на социални проблеми може да бъде спортът. Адмирации и за всички родители, които водят децата си по мачовете и всички мероприятия, които организираме!

nalb-team1

За да убедиш една голяма фирма да рекламира в спорта и по-специално в НАЛБ – какви са аргументите ти?

– Спортът е социален феномен. Само в София и само за този сезон в НАЛБ има 40 мъжки отбора. Близо 600 души участват в НАЛБ. И в случая не замесвам ученическата лига и отделните празници, които организираме. Хора с най-различни професии и положения в обществото участват в НАЛБ. На много от мачовете залата е пълна. В Интернет популярността на НАЛБ е изключително сериозна, включително и НАЛБ е най-харесваната баскетболна организация във Фейсбук. Постоянно срещам непознати или далечни познати, които знаят за НАЛБ. Възможностите за реклама са изключително много и това е видно. Ако разполагах с бюджета за реклама на някоя голяма фирма, за мен от огромно значение щеше да бъде постоянството, възможността за самоиздържане и правенето на нещо от нищо. С други думи, точно това, че съществува без външна подкрепа, е логично да е един от големите плюсове на НАЛБ. Когато нещо съществува, само защото в него се наливат много пари, често виждаме какви са крайните резултати, като доста често не са особено приятни.

nalb-zala

Вярно ли е, че момичетата не обичат да спортуват?

Не обичам да генерализирам, а не смятам и че е правилно. Мисля, че има и много момичета, и жени, които обичат да спортуват.

Според теб колко души в България познават що-годе играта баскетбол и са реални или потенциални баскет фенове?

Смятам, че потенциален баскетболен фен е абсолютно всеки един човек. Въпросът е да види нещо хубаво, да се запали, да открие смисъл. Вероятно точно и затова реалните баскетболни фенове в България стават все по-малко, а за съжаление не виждам аргументи и тази все по-засилваща се тенденция да спре.

Ако получиш доверието да управляваш баскетбола в България за 1 година, какво би променил?

Честно казано, не смятам, че това е възможно да се случи, просто не е удобно. А не мисля и че го искам. Иначе вероятно ще ми е по-лесно да кажа какво не трябва да се промени според мен (смее се). Най-напред бих се обградил с интелигентни, кадърни и необременени хора, на които да може да се разчита, че ще работят в името на баскетбола, а не в името на джоба си. Ще са нужни много промени, за да могат децата, подрастващите, учениците да се запалват по баскетбола, да имат мотивация да се развиват. Ще трябва продуктът да е на такова ниво, че същите реални фенове, за които стана дума по-рано, да се увеличават постоянно. При подобен срив, какъвто претърпя баскетболът ни в последните години и продължава да търпи обаче, признавам си, че не една, ами мисля, че и 10 години не биха били достатъчни…

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Sportideas, Гости, Младежки политики, Остросоциални, Предприемачество, Спортен мениджмънт и маркетинг, Управление - mngmnt Tagged with: , , , , , ,

януари 8th, 2015 by Денислав Георгиев

Едно пожелание към всички млади хора, които искат да се занимават със спортен мениджмънт. Отидете да учите в топ университет, покажете изключителните си способност и някой ден станете част от IVY Sports Symposium в Ню Йорк.  Това е едновременно конференция на тема спортен мениджмънт и промоция на 10 млади (до 30 години) професионалисти в бранша. Свързано е с завършване от тяхна страна на престижни програми по спортен мениджмънт в университети от Брашлянената лига.


Ето няколко цитата от конференцията:

„Не се притеснявайте, ако трябва да започнете от най-ниската позиция. Има вероятност да работите рамо до рамо с някой от бъдещите лидери в бранша. Стартирайки от дъното също могат да се създадат ценни контакти“.

„Много хора работят здраво, но по-важно е колко от тях работят и умно“

„Добър късмет е нещото, на което може да се надяваш едва след като си положил всички необходими усилия.“

„Започнете първата си работа в WNBA, не в NBA. Не се фокусирайте върху името (бренда), а върху възможностите, които може да получите.“

„Спонсорите вече не са щастливи от това да лепнеш някъде логото им. Нужно е нещо повече.“

„Вие трябва да убедите компаниите, че спортът може да бъде инструмент за разрешаване на социални проблеми.“

„Ако изкачите Еверест, никой няма да Ви пита колко време Ви е отнело“ …. схващате метафората

„Ако не се проваляте, значи не си поставяте достатъчно сериозни цели.“

„Културата ще изяде стратегията за закуска“ …и тук метафората е добра

„Атлетите все по-често са изправени пред проблема как да отговарят на очакванията“ (на медии, фенове, спонсори и т.н.)

Съвет към StartUp-ите в спортния бизнес – „идете и си купете наколенки. Ще трябва да се молите на много врати за много дребни неща…“

„Ние не печелим, за да продаваме повече билети. Ние продаваме билети и за това можем да си позволим да печелим“ – Rich Gotham, Boston Celtics.

И за финал: „We own what we do“

 

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Sportideas, Спортен мениджмънт и маркетинг Tagged with: , , , , , ,

ноември 4th, 2014 by Денислав Георгиев

Общността е най-важният бенефицент на всяко корпоративно усилие в сферата на спорта. Особено когато става дума за инвестиция тип Корпоративна социална отговорност или  дори PR. Дори да не носят преки финансови приходи за спонсорите/рекламодателите, обвързаните със спорт маркетинг начинания могат да са от полза. Последният пример, който ми попадна, е Amazon.com. Ако до вчера бяхме търсили връзка между онлайн гиганта и полския футбол – надали щяхме да имаме успех. Най-много някой полски футболен специалист да си е поръчвал книги онлайн.

amazon-football

Обаче нещата се променят – Amazon става спонсор на Лех Познан и Сласк Вроцлав (и промотира това в мача между двата тима миналия уикенд). Не че тези клубове са постигнали мега успехи – Сласк дори не успяха да се класират за финалния етап на местното първенство миналия сезон, а Лех Познан отпадна от евротурнирите още през първата седмица на август.

Причината за това партньорство е изцяло локална и социална. Amazon са отворили своя логистична база в Полша и съвсем естествено искат да подкрепят местната общност и да покажат, че искат хората в региона да бъдат щастливи. Наемат около 3000 души и застават зад любимите им футболни отбори. Едва ли ще стигнат до групите на Шампионската лига, но си е самочувствие. И показва отношение – нещо толкова малко, но безценно.

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Sportideas, Спортен мениджмънт и маркетинг Tagged with: , , , , , , ,

май 31st, 2014 by Денислав Георгиев

Стефан Августинов е мой приятел и е управляващ мениджър на компанията за спортен маркетинг и мениджмънт СпортЛаб. Познаваме се над 10 години покрай спорта и главно баскетбола. Активен журналист  между 1993 и 2011 г.. Все още пишещ по някой друг ред тук там. Определя се като бъдещ блогър. Организационно е свързан с българския волейбол от 2003 г. Един от основните фактори при спечелването за домакинство на Евроволей 2015, кандидатурата за което е изработена от екипа на СпортЛаб и защитена пред CEV от него. Компаниятавероятно ще бъде ангажирана и с провеждането на първенството. Потърсих Стефан, за да ми даде малко яснота около първенството и най-вече кои български градове ще приемат мачовете.

evrovolley2015

На какъв етап е подготовката за Европейското първенство за мъже догодина, което ще се проведе в България и Италия?

Благодарение на екипа на СпортЛаб и добрата стиковка с Българска федерация волейбол имаме отличен план за работа. Към това мога да добавя и перфектната комуникация с Италианската волейболна федерация, с която сме съвместно домакини на Евроволей 2015. Голямата грижа, която главоболи БФВ е липсата на ясна воля за довършването на залите. Ремонтът във Варна е доникъде, докато залата в Пловдив е на 3 месеца от завършване, но и на 12 милиона лева от него. А без ясни зали – не можем да стартираме някои от дейностите.

Какво е специфично в съвместната работа по маркетинга на събитието със съдомакините от Италия?

Всъщност, всичко е много ясно и точно. Методиките на работа на CEV отхвърлят опциите за каквито и да е грешки. Единствената пресечна точна между двете страни е така нареченият Тайтъл спонсор, чието име ще носи и Европейското първенство. Оттам на сетне и промоциите, и маркетингът, ще бъдат концентрирани в двете страни поотделно.

Има ли идеи, които смятате да взаимствате от поляците, които приемат Световното първенство тази година?

От Полша можем само да се учим. Но интересното е, че не само БФВ или ние, като компания трябва да правим това. Държавата е тази, която трябва да се учи как се извлича полза от спорт. В България, спортът се възприема само като наливане на грешни пари в бездънна каца. А поляците вадят дивиденти. Министерството им на спорта и туризма отчита 65% (официални данни!!!) повишаване на разпознаваемостта на бранда „Полша“ след Европейското първенство по футбол и още 15-20% – след Евроволей 2013. Резултатът – церемонията по жребия за Световното първенство по волейбол струваше $500 000 (официални данни!!!). Така че, на практика, ние ще гледаме и ще се учим само от Полската федерация. За съжаление, далеч не сме с техните финансови възможности. Но едно от нещата, които наклониха везните в наша полза при избора на домакин беше работата в посока туризъм. На практика това означава много пари, които ще се изхарчат в България по време на Евроволей.

evrovolley-2015-2

Може би най-интересният въпрос за всички ни – не е ли крайно време да се изяснят градовете домакини от българска страна за Евро 2015?

Това е въпрос, който следва да бъде зададен към премиера Орешарски. Отпускането на средства за ремонта във Варна и довършването на залата в Пловдив са приоритет на правителството. Ние сме спечелили със следната схема – домакини сме на група А и С, които да се играят в градовете Варна и Пловдив. Полуфинали и финали, ще се играят в София. Варна или Пловдив мога да бъдат заменени от София за груповата фаза и най-вероятно един от тези градове ще отпаднат. Всъщност технически Арена Армеец може да поеме и двете групи, но не се знае каква ще бъде реакцията на CEV за това.

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Sportideas, Спортен мениджмънт и маркетинг Tagged with: , , , , , ,

ноември 5th, 2013 by Денислав Георгиев

Не обичам да участвам в конкурси и да чакам някой да ме избере според някакви си негови критерии. Когато искам да направя нещо просто се захващам с него. Но този път предизвикателството идва от твърде високо място и не се сдържах 🙂 Съобразих се с конкурсното начало и написах до край проекта си „Революция към активен начин на живот във Варна“.

project-1

 

Има някаква символика или дори ирония, че тъкмо днес Ню Йорк ще избере новия си кмет след 12 годишно управление на Майкъл Блумбърг. И точно този Блумбърг пък отправя предизвикателство към всички кметове на големи градове в САЩ и Европа да предложат иновативни идеи за развитие. И точно пък аз давам едно от предложенията с които Варна да кандидатства в конкурса. … глобализация 🙂

Много хора смятат „иновативното“ за технологично. И вероятно ще преобладават технологични предложения. За мен приоритет са хората, развитието на творческия и икономически потенциал на всяко дете. Залагаме на Здравната промоция под надслов „здраве за здравите“. Една стъпка преди превенцията и две преди лечението на всички болести следствие на заседналия начин на живот, неправилното хранене и затлъстяването. Организаторите ще преценят, дали идеята е достатъчно иновативна и полезна.

Аз и екипът зад Детски спортен клуб Юначе така или иначе ще я реализираме. Надявам се всички подадени до днес идеи също да се случат. Без значение коя ще представя Варна на конкурса.

Ще ми се и другите кандидати да представят проектите си с няколко думи преди да чуем решението на комисията.

 

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Варна, Предприемачество, Спортен мениджмънт и маркетинг Tagged with: , , , , , , , ,

септември 9th, 2013 by Денислав Георгиев

Много момченца искат да станат футболисти. Някои дори треньори. Аз пък от малък искам да имам отбор. За съжаление семейството ми не е наследник на петролен кладенец, не разработва газови находища и не е приватизирало нищо на безценица в „мътните години“. Но въпреки това нещата се случват 🙂

Вече съм в УС на футболен клуб Танг Ра. След месец започваме участие в първенството на София по футзал. След това ще стартира детска школа, а до няколко години ще играем в Шампионската лига. Вероятно всичко това звучи налудничево или плод на някакво стартово опияненние. Но съм убеден в успеха поради 3 причини:

poland

1. Екипът, който ще управлява проектът е добър. Има огромен мениджърски потенциал, няма алчни и властолюбиви хора, а начело с Виктор Кирков и Методи Здравков нещата  изглеждат под контрол.

2. Състезателите ни са мотивирани. Досещате се става дума за момчетата от Отборът на Надеждата, които през последните две години представиха достойно България на Световните финали. Ще има и други футболисти, но те ще са гръбнака на отбора. А те са доказани и калени във важни битки хора.

3. Имаме ясни и чисти намерения. Да продължим интеграцията на тези момчета чрез спорта, да им дадем възможност да се развиват, да мотивираме следващите участници в Отбора на Надеждата, да се подготим още по-добре за следващото световно първенство в Чили, да покажем, че във футбола може да се работи професионално и ефективно.

Стискайте палци 🙂 Скоро ще е ясна селекцията и програмата за този сезон. Очаквайте и покана за първия ни мач!

 

 

 

 

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Спортен мениджмънт и маркетинг, Управление - mngmnt Tagged with: , , , , , , , ,

февруари 15th, 2013 by Денислав Георгиев

Колко?

Всяко бизнес начинание е свързано с поемане на определен риск. За това специалистите, които разбират от това са доста скъпо платени.

Колко?

Mалцина умеят да преценят точно. Страхливите и пасивните обикновено трябва да се задоволяват с остатъците.

И все пак Колко?

risk

Когато една фирма реши да инвестира в спортен проект, тя поема риск. В спорта няма нищо сигурно – победите понякога се решават с доза шанс, разликите са в десети от секундата, травмите с изключително непредвидим фактор, личното емоционално и психически състояние на атлета влияят, социални издънки като шофиране в нетрезво състояние или спречкване в дискотека не са рядкост и т.н.

Всички тези рискове трябва да бъдат управлявани. Отрепетирани от спортиста, мениджъра му и неговия екип. Не може всички да печелят, а загубите обикновено не са фатални. Макар че знаем едно със сигурност – пазарът обича шампионите! При добре измислена стратегия повечето ситуации са спасяеми.

oscar

Какво да кажат Найк обаче? В последните няколко години те понесоха няколко много сериозни удара покрай издънки на техни рекламни лица. Марион Джоунс попадна зад решетките, Тайгър Уудс се изложи с изневерите си, Ланс Армстронг разочарова с допинг признанията си и т.н.

Оскар Писториус обаче излезе от всякакви сценарии и принуждава PR екипът на Найк да твори чудеса, за да измъкне компанията от тази кървава история. Ако сте пропуснали новините – Оскар Писториус е носител на шест златни медала от параолимпийски игри. Най-вдъхновяващият хората с увреждания атлет. Първият инвалид състезавал се наравно със здрави мъже. Известен с прозвището „Блейд Рънър“ заради протезите си от въглеродни влакна. И изведнъж една сутрин решил да застреля приятелката си. Просто превъртял.

Обикновено, когато атлет на Найк се издъни, компанията казва нещо от сорта „Да, той е сгрешил – човешко е. Ще си понесе последствията, но за нас е важно че продължава да вдъхновява феновете“. В случая обаче успяха да реагират единствено с „Нямаме коментар, това е работа на полицията“. Точка.

От момента, когато насочи целия си маркетинг бюджет в едно лице – Майкъл Джордан, до сега Найк винаги са залагали на вдъхновяващи личности. Велики Атлети. В повечето случаи са печелили. И със сигурност някоя друга издънка, скандал, че дори и тежко криминално деяние няма да промени философията им. Да обичат спорта и да инвестират в него.

Все пак ако сме съвсем честни, шансът спортистът който спонсорираш да убие човек е доста малък (тук от Виваком няма да ни повярват). Да се забърка в скандал – не е изключено. Но това не е причина компаниите да отбягват спорта като сфера за правене на бизнес. Все пак е по-интересно да си в играта, отколкото само да гледаш от страни.

А риск има винаги. Има и мениджмънт на риска.

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Sportideas, Спортен мениджмънт и маркетинг Tagged with: , , , ,

ноември 13th, 2012 by Денислав Георгиев

Преди няколко дни помолих за подкрепа към блога за спортен мениджмънт и маркетинг в БГ Сайт. Явно сте се отзовали, защото снощи стана ясно, че печелим наградата на публиката. За жалост нямахме представител на награждаването, но както и да е. Благодаря за подкрепата.

А иначе участвах в БГ Сайт 2012 като ментор на един от отборите в предизвикателството към млади уеб таланти. Заедно с Мони, Томи, Кристиян и Константин работихме по задачата на СуперХостинг.БГ. Смятам, че младежите се справиха супер с подготовката на лендинг пейдж на сравнително сложен и непознат продукт на компанията. Малко съм разочарован, че организаторите не направиха реално класиране на отборите, а обявиха всички за победители .Според мен по този начин не се възпитава предприемачески и състезателен дух.

И сега ще кажа нещо, което ще подразни мнозина. Отборът ми бе съставен предимно от ученици, а другите бяха основно студенти в НБУ.  Очаквах вторите да са по-надъхани – уви. След като всеки от отборите бе в офиса на компанията за която трябваше да работи се събрахме на мини обучение по ползваемост с Лукрат. Половината студенти предпочетоха първо да хапнат и позакъсняха. След това обясниха колко супер са се справили със задачите си и прекараха следобеда в очакване на презентациите.

В същото време учениците не спряха да работят, да подобряват проекта си, да доизмислят неща за презентацията. Абе бяха десетина пъти по вдъхновени. По време на самите презентации не се усети голяма разлика кой е ученик и кой студент. В крайна сметка всички бяха победители и усилията на младоците до последния момент сякаш отидоха на вятъра. За добро или лошо тези ученици едва ли ще останат в България.

И все пак най-хубавото е, че се дава шанс на изява на всеки, който има желание. Другото е въпрос на мотивация и умения 🙂

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Дигитален бизнес Tagged with: , , , ,