януари 24th, 2017 by Денислав Георгиев

Много млади и не толкова млади футболисти все още не са разбрали, че има един основен фактор, който определя развитието на кариерата им. Това не е силата, техниката, бързината или което и да е чисто футболно умение. Те са важни, но в крайна сметка винаги се стига до един финален въпрос:

Може ли треньорът да разчита на теб? Да ти вярва и да знае, че ти си точният избор. Че ти си решението, което търси. Че ще му донесеш победи. Да, субективно е. Но е факт. Въпрос на харизма.

groups

Същото е и в бизнеса. Мениджърът се доверява повече на един, отколкото на друг служител. Това доверие зависи от очакванията на ръководителя – един се доверява на по-компетентните, друг на по-добре преговарящите, трети на по-продуктивните и т.н.

И в бизнеса и във футбола има много читави хора, които просто не могат да спечелят доверие. Имат умения, имат работоспособност, но просто им липсва нещо малко, за да направят впечатление и да спечелят доверие. Нямат класа и присъствие. Ще го повторя – харизма. Както казва Сет Годин – да бъдеш линчпини. Да бъдеш незаменим.

Има хора, които излъчват сигурност и стабилност. Носят магията да им се довериш. Често не са най-добрите футболисти или служители. Просто ги бива в това. Всеки треньор от своя страна си избира на кого да се довери. И мнението му може да се променя.

trust

За всеки влак си има пътници. Най-простият съвет е да не се отказвате. Ако някъде не сте толкова значим, колкото смятате, че е нужно. Преместете се. Движението и промяната не са лошо нещо. Но ако срещнете този проблем няколко пъти – явно трябва да поработите върху това. Как да станете по-значим, по-важен и по-ценен за треньора си? И как той да разбере, че вие сте неговият човек?

Може би трябваше да започна с това – а ти вярваш ли на своя треньор? Защото доверието е взаимен процес! И да – в него има и малко магия. Но преди всичко работа и психологичека нагласа да повярвш.

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Sportideas, Младежки политики, Спортен мениджмънт и маркетинг, Управление - mngmnt Tagged with: , , , , , , , ,

май 14th, 2016 by Денислав Георгиев

В последно време чета доста публикации на тема мотивация и фактори, които влияят върху представянето на младите спортисти. Не претендирам за изчерпателност, само обобщавам 5-те най-често срещани съвета и заклчения по темата. И моят извод – без да намерим подходящата формула, в която да вложим елементите дисциплина, мотивация и щастие, няма да имаме с какво да се похвалим.

climbing

1. Може би най-важното – няма как един човек да мотивира друг човек. Мотивацията е нещо вътре във всеки от нас. Можем да помогнем на някого да бъде по-уверен, по-силен, по-сръчен, по-бърз…дори да се чувства по-значим. Но не можем да извлечем вътрешната му сила да надскочи себе си. Можем да провокираме или да успокоим състезателя – зависи доколко го познаваме и знаем ли кое отключва способностите и вътрешната му сила.

2. Великите очаквания са най-смазващата сила, която може да се стовари върху спортуващите деца. Може да ги убедим, че правят нещо значимо, но не бива да ги притискаме, че трябва да стане на всяка цена. Те със сигурност предпочитат да победят, вместо да загубят. По-добре да ги научим как да играят добре, отколкото да говорим само за очаквания резултат.

3. Често за треньори и родители неразкрита остава тайната на взаимното окуражаване. Ако научим децата да се надъхват и окуражават едно друго, то със сигурност ще се подобрят резултатите им. И има сериозна доза логика в това. Докато детето е на терена, то знае че за позитивния резултат може да му помогнат само децата около него. Съотборниците трябва да се научат да си помагат и да се подкрепят, за да печелят.

4. Треньорът може да помогне – естествено. Чисто психологически това е човекът, чието одобрение младите спортисти търсят най-често. И когато останат на резервната скамейка са разочаровани, наранени…даже обидени. За това треньорът трябва да може да общува, да поущрява добре свършената работа, да коригира грешките и да се научи да поднася лошите новини максимално безболезнено.

getbetter

5. И не на последно място – трябва да има добро настроение. Може да звучи лигаво, но без любов, шеги и закачки не може да върви добре работата. А това, което един детски отбор прави, безспорно е свързано с много работа, усилия, напрежение, понякога и нерви. И ако не можем да се справяме с кофти ситуациите, те ще ни съсипят. Позитивните хора, позитивното настроение, усмивките могат да направят разликата в трудни моменти. Доброто настроение не е в конфликт с дисциплината, а напротив – прави я разбираема, дори желана.

Всеки може да намери за себе си най-добрата комбинация от трите основни елемента в детския спорт – дисциплината (да развием таланта и уменията), мотивация (да положим нужните усилия) и щастие (да правим всичко това с любов и добро настроение). Но със сигурност няма как да има успехи, ако някоя от тези съставки липсва.

ДО ЕДИН МЛАД ТАЛАНТ

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Sportideas, Младежки политики, Спортен мениджмънт и маркетинг Tagged with: , , , , , , , ,

май 7th, 2016 by Денислав Георгиев

Представи си само за момент, че си най-добър в нещо. Ама най-добър в целия свят. Да кажем най-добрият програмист, сърдечен хирург или футболист. Хайде, представи си го още малко. Наистина най-добрият! С всичката слава, пари, отговорности и благинки около това. Вероятно не можеш дори да си го представиш. Какво е чувството да си на върха? Най-високия връх!

talent

От тук следват два много важни уточняващи въпроса. Първият е искаш ли да си Номер 1? И ако случайно ти се ще да си – какво правиш по въпроса?

Смяташ, че правиш всичко необходимо, но въпреки това желаните резултати ги няма? Много хора живеят с това чувство и се самосъжаляват. Други пък обвиняват Системата за собствените си грешки и провали. Хем им се ще, хем пък нещо куца. И ако нещо куца, то определено не зависи пряко от тях? Или пък най-голямата глупост – оправдават се с това, че нямат достатъчно талант. А проблемът си се нарича обикновен мързел…малодушие…слабохарактерност.

dna

Значи е време да си намериш истински приятели!

Обикновено хората се самосъжаляват в групи. Навиват се един друг, че нещата не се получават, че всичко е обречено, че Системата ги мачка. Ако искаш да вървиш напред – обгради се с хора, които искат да вървят напред. Които искат да са Номер 1! Прогони песимистите и мрънкачите! Събери се с тези, които са убедени, че могат да успеят. И споделяй с тях. Споделянето на знания и опит е изключително ценно качество, което е характерно само за успешните хора!

Значи е време да работиш повече!

Ако се надяваш с наученото в училище да стантеш професионалист в някаква сфера или пък с една тренировка дневно да станеш професионален спортист – много бъркаш. Направо си загазил. Професионалистът прави нещото, което обича по 24 часа на ден. Звучи като в тъпа реклама, но той прави това, яде това, сънува това…и дава всичко от себе си. Ако искаш да си професионален спортист – при това най-добрият в света – трябва да се будиш и да заспиваш с тази нагласа. И да се грижиш това да се случи с всички средства – индивидуални тренировки, отборни тренировки, четене, учене, гледане и анализ на мачове, допълнителни натоварвания, възстановяване, хранителен режим…пак четене!

Значи е време да предизвикаш себе си!

Има едно много заблуждаващо чувство на удовлетвореност, когато победиш. Победата си е победа, но не може да те задоволява. Виж, ако спечелиш купа е малко по-друго. Ако пробиеш на по-високо ниво – добре. Ако стигнеш там, където никой не е очаквал да стигнеш – ето това е успех. Ако станеш най-добрият в света…ти остава само да се задържиш там. И нищо от тези неща няма да има смисъл, ако не продължиш напред. Още малко по-напред. Ключът е в това, да се надскачаш постоянно. А единственият начин да се надскочиш, е като се предизвикаш.

commitment-quote

И накрая идва отборът!

Резултатът на отбора винаги зависи пряко от положените индивидуални усилия на неговите членове. От това, доколко са се посветили на постигането на дадена цел. Един отбор печели мачове, една фирма печели пари, един екип си постига целите само когато е изграден от можещи, мислещи, искащи хора. Които се предизвикват и надскачат. Всеки ден! Които работят повече. Всеки ден! Отборът е загубен, ако неговите членове не полагат извънредните усилия. И самите членове са загубени, ако не го правят. Всеки ден!

И нещо, което можеш да приемеш като съвет – ако искаш. Няма напразно усилие! Няма невъзнаграден труд!

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Sportideas, Младежки политики, Спортен мениджмънт и маркетинг Tagged with: , , , , , , ,

ноември 30th, 2014 by Денислав Георгиев

Онзи ден попаднах на новината, че най-голямата българска надежда в плуването Георгия Кадоглу се отказва от участие на световното първенство, макар да е покрила норматив. Не била готова да постигне нещо значимо и за това подготовката й била насочена към други две големи състезания през идната година. Когато един 16 годишен спортист проявява мъдрост и съобразителност можем само да го аплодираме.

georgia

Любопитно е, но ще аплодираме Георгия и на 10 декември…но в театър „Възраждане“ в София. Не, там няма да се проведе церемония за награждаване на успели млади спортисти. Тя ще изнесе благотворителен моноспектакъл „Неточка Незванова“ по Достоевски. Постановката е дело на Сия Папазова – художествен ръководител и драматург в детско – юношески театър „Златното ключе“ към Общински детски комплекс – Варна.

Събраните средства ще бъдат дарени за лечението на Любомир Еленков от София. Онзи ден изразих личната си негативна позиция относно всички подобни кампании за набиране на средства. Но тъй като няма изгледи държавата да поеме това си задължение, явно хора като Георгия и нейните фенове ще трябва да помагат отново и отново.

Та, ако не е станало ясно – Георгия е най-голямата надежда на българското плуване, на 16 години вече е спечелила стотици медали и държи десетки национални рекорди.  Учи във варненското Спортно училище “Георги Бенковски” и обича да се изявява на театралната сцена в свободното си време 🙂 Уникален талант. Уникален човек!

Подготовката на Георгия Кадоглу е финансирана от българския букмейкър „Еврофутбол”. Не мислех да го споменавам, защото „Еврофутбол“ не е рекламодател в www.denislavgeorgiev.eu 🙂 Но все пак компаниите, които подкрепят изключителните хора, трябва да получават и малко публичност за това…

Ще се видим на 10 декември от 20 часа в театър „Възраждане“!

 

 

 

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in АрТ, Варна, Спортен мениджмънт и маркетинг Tagged with: , , , , , ,

септември 24th, 2013 by Денислав Георгиев

Издателство „Изток-Запад“ за пореден път излезе с много силно заглавие. Дарон Аджемоглу и Джеймс А. Робинсон опитват доста умело да отговорят на един фундаментален въпрос – защо едни държави и нации успяват, а други се провалят.

nacii

И докато в България постоянно се опитваме да сложим разделителна линия между политика и икономика, то в „Защо нациите се провалят“ авторите ни убеждават, че двете неща винаги вървят ръка за ръка. Където има инклузивни политически институции, има и работеща свободна икономическа среда.

В книгата има десетки примери за успешни и много повече за неуспешни трансформации на държавните системи. Препоръчвам да прочетете книгата, но ще опитам в два абзаца да преразкажа основната идея.

За да успее една нация на първо място е нужна среда, която защитава и насърчава предприемачеството и таланта. Това обаче се случва само там, където политическите лидери не се страхуват за властта си, защото предприемачеството често води до „творческо разрушение“ – процес на преразпределение на ресурси и власт в следствие иновациите. Такива политически лидери обаче са се зародили само там, където няма какво да се краде от страна на управляващите в момента на зараждане на институциите.

Т.е. когато при формиране на политическа система има някакви ресурси, политиците обикновено успяват да ги заграбят със силата на армията и след това да ги експлоатират в своя полза. Експлоатацията им се услажда и правят всичко възможно да държат хората бедни, необразовани и да подтискат творчеството и предприемачеството им.

Де е България? По времето, когато са се формирали съвременните институциите ние не сме съществували като държава. Османската империя е един от примерите за държава, която блокира всякакво икономическо и политическо развитие. Друга такава е Русия. Двете най-влияещи върху развитието ни държави не са ни дали никакви добри примери…така че ситуацията ни днес е обяснима.

Очакваме да се появи местен лидер, който да проемни посоката на историята. Трудно е, но е възможно.

 

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Книги Tagged with: , , , , , ,

януари 7th, 2013 by Денислав Георгиев

Колегите от Nike са го открили преди мен. Популяризирали са „Sport is Art“ при една търговска промоция през 2011 г. Тогава да превърнали няколко свои магазина в музеи на модерното изкуство и имат доста успешна кампания.

Скоро в статията за новото поколение мениджъри в спорта също ги определих като творци. Някои поискаха да се обоснова. За това реших да докажа, че спортът е изкуство. И участниците в този процес наистина са творци.

Чисто естетически – представете си състезание по синхронно плуване, скокове във вода, художествена гимнастика, стрелба с лък ако щете. Не е ли красиво? Не е ли уникално? Какво да кажем пък за баскетболна комбинация в която участват 5 състезатели и преодоляват други 5, за да завършат елегантно с кош? Или голът на Бербатов онзи ден, след като подаде 50 метров пас и миг след това намери позиция от която да отбележи гол.

Но това е само на повърхността – видимото. Според нас спортът е изкуство и на ментално ниво – изкуството да се концентрираш и представиш в най-добра светлина в най-важното състезание. Упоритите тренировки, които завършват с едно финално съчетание за по-малко от минута – справка Йордан Йовчев. С какво се различава от безкрайните репетиции на един виртуозен пиянист, който изправя на крака „Карнеги хол“ или поне зала „България“?

Спортът вдъхновява – патриотизъм, желание да подражаваш на големите атлети, да намериш частица за себе си във всеки един спортен успех или провал. Спортът е изкуство и за това медиите му отделят толкова време. Дори с риск да звучим недодялано – спортът е най-разбираемото и разпознаваемо изкуство. Има масов има и елитарен разбира се.

Артисти и невероятни декори има и на трибуните!

Представете си един филм или театрална постановка, които всеки път завършват по различен начин – би било чудесно. Непредсказуемостта е очарованието на спорта. Може да се сравнява само с импровизациите на големите рок групи по време на концерт. Няма два еднакви мача, тенис двубоя или ски спускания. Униклността, съперничеството, двубоят са все аргументи в защита на нашата теза. Спортът е изкуство. И всички въвлечени – спортисти, треньори и мениджъри са творци.

Някой да оспори, че Григор Димитров твори на корта?

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Sportideas, АрТ, Спортен мениджмънт и маркетинг Tagged with: , , , , , ,

януари 5th, 2013 by Денислав Георгиев

Скоро се запознахме с едно изследване, според което едно дете трябва да тренира или да се упражнява около 10 000 часа, за да има шанс за добра професионална кариера в спорта, изкуствата или науката. Проста сметка показва, че това са сериозни занимания 10 години по 3 часа всеки ден. Целият живот на детето между 8 и 18 години трябва да бъде посветен на това занимание.

Къде е талантът в цялата работа? Христо Стоичков го е казвал много пъти – 1% талант и 99% труд е формулата за успеха. Няма друго. Талантът е малката брънка, която задвижва механизма. Без нея никой не би отделил 10 000 часа от живота си да играе баскетбол, тенис или да свири на цигулка. Но този процент без 10 000 часа е нищо.

И тук е мястото да споменем родителите, треньорите, учителите, мениджърите и всички, които стоят до детето и младия спортист през тези 10 000 часа. Защото говорим за 10 000 пълноценни и отдадени часа професионализъм, а не шляене по игрището или сладки приказки със съотборниците. Детският спорт може да бъде само игра за здраве и удоволствие, но ако имате амбиции за кариера – трябва да се посветите. Защото 10 000 часа са тренировките, но мислите, режимът и менталната подготовка са през цялото време. Всеки ден.

Но успехът си заслужава всяка отделена минута!

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Sportideas, АрТ, Предприемачество, Спортен мениджмънт и маркетинг Tagged with: , ,