юли 4th, 2017 by Денислав Георгиев

Тази статия я обмислям и отлагам от много време. Знам, че ще предизвика дискусия и дори ще бъде приета на нож от по-консервативните хора около футбола.

Гледах видео от супер турнирът за деца до 12 години в Измир, където участват школите на доста големи клубове – Вердер, Аякс, Порто, ПСЖ, Атлетик Билбао, Динамо Киев, Галатасарай, Хофенфайм и т.н. Направи ми впечатление, че доста от немските тимове имат жени в треньорските щабове. Дали са старши треньори или помощници няма значение. Присъствието на дамите в тази мъжка зона ме накара да си задам въпроса – защо ние не го правим?

Най-спонтанният отговор – какъв женски футбол имаме, че чак треньорки да произвежда. Португалия също няма кой знае какъв женски футбол, но пък португалка стана първата жена треньор в професионалния футбол на Франция. Значи не е решаващо. После си помислих, че нямаме културата да се доверим на жени треньори. Това също е съмнително, тъй като едни от най-големите успехи в българския спорт са дело именно на дами. Да не изреждам българските шампионки в различни дисциплини. Значи имаме достатъчн традиции и уважение към жените в спорта.

Остава проблемът да е в самите клубове. Въпреки всички странни прически, шарени татуировки, напомпани плеймейтки и чалга, българският футбол е доста консервативна система, в която иновациите се случват трудно. Почти насилствено. Та, докато има безработни футболисти със статут на звезди от близкото минало е практически невъзможно клубовете да се доверят на момиченца.

Защо да няма треньорки или поне помощник треньорки в детските отбори?

Останалите треньори ще бъдат скептични? Ветераните ще се сърдят? Колегите от другите клубове ще ни се подиграват? Вероятно и родителите няма да са във възторг… Поне тези, които очакват треньорът да е лошото ченге и да „възпитава“ строго и справедливо детето им (нещо, което по някаква причина не се е случило у дома).

Ето ги моите 5 причини да назнача жена треньор в школата на Ботев Враца, ако се появи подходящ кандидат:

1. Поне до 12 годишна възраст малките футболисти се нуждаят от треньор, който да бъде и учител в същото време. Жените са добри учители и умеят да обучават пълноценно деца на тази възраст. Значи имат място в щаба.

2. Жените по природа са по-грижовни, а за най-малките тази грижовност ще бъде от изключителна полза. Не става дума за лигавене и угаждане, а за разбиране и комуникация.

3. Жените умеят да намират баланс между различните приоритети и задачи – мултитаскинг. Много от мъжете треньори имат твърде краен стремеж към състезанието и победите. Живеят, за да побеждават. Това е добре при по-големите възрасти, но според мен при малките е по-важен процесът на учене, отколкото стремежа към победа. Та, балансът между забавление, трупане на умения, учене, създаване на екипност и футболни успехи трябва да бъде поддържан постоянно.

4. Жените имат инстинкт да съхраняват децата. Един от най-големите проблеми в детския спорт е големият брой отпаднали деца. Според проучванията, близо 70% от малките спортисти напускат спорта преди да навършат 13-14 години. Основните причини – травми, стрес, прекалено високи очаквания, лоша среда в съблекалнята, малко игрови минути и т.н. С по-щадящ подход, тези проблеми могат да бъдат редуцирани.

5. Жените могат по-успешно да предадат първите уроци по емоционална интелигентност.

Няма да наемем някого, само зарди пола му. Но и няма да отхвърлим никого по тази причина. Ако двама кандидати имат сходни умения, няма да изберем единият само защото е мъж или защото някога е бил професионален футболист. Едва ли германците бъркат чак толкова много, като дават възможност на все повече дами да работят с подрастващото им поколение футболисти.

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Sportideas, Спортен мениджмънт и маркетинг Tagged with: , , , ,

януари 27th, 2017 by Денислав Георгиев

Да, започнах работа по новата си книга.

Естествено! Става дума за  маркетинг. Но не главно. В основната си част е за футбол и таланти.

На този етап мога да кажа какво да не очаквате от книгата 🙂

mynewbook

1. Няма да бъде досадно поучителна като учебник.

2. Няма да бъде дразнещо-натрапчива като рекламна брошура.

3. Няма да бъде жълта или скандална.

4. Няма да се разказва за Ботев Враца.

5. Няма да я пиша сам.

Знам, че очакванията са големи, а критиката ще бъде яростна. Знам, че трябва доста да се постарая, за да ви е интересно и полезно.

Обикновено преди да решиш да пишеш книга (което отнема супер много време)  си задаваш един фундаментален въпрос. Какъв проблем ще реши тя? Ще промени ли нещо към по-добро? 

Книгата ще бъде посветена на младите треньори по футбол (а може би не сам футбол) – ще разкаже за техния свят, за тяхната философия и стандарти, които искат да достигнат. За професионализма и работната етика, с които трябва да заразяват и хиляди български деца да мечтаят и да се трудят, за да намерят място в големия спорт.

В истинския футбол!

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Sportideas, Книгата, Книги, Спортен мениджмънт и маркетинг Tagged with: , , , ,

май 14th, 2016 by Денислав Георгиев

В последно време чета доста публикации на тема мотивация и фактори, които влияят върху представянето на младите спортисти. Не претендирам за изчерпателност, само обобщавам 5-те най-често срещани съвета и заклчения по темата. И моят извод – без да намерим подходящата формула, в която да вложим елементите дисциплина, мотивация и щастие, няма да имаме с какво да се похвалим.

climbing

1. Може би най-важното – няма как един човек да мотивира друг човек. Мотивацията е нещо вътре във всеки от нас. Можем да помогнем на някого да бъде по-уверен, по-силен, по-сръчен, по-бърз…дори да се чувства по-значим. Но не можем да извлечем вътрешната му сила да надскочи себе си. Можем да провокираме или да успокоим състезателя – зависи доколко го познаваме и знаем ли кое отключва способностите и вътрешната му сила.

2. Великите очаквания са най-смазващата сила, която може да се стовари върху спортуващите деца. Може да ги убедим, че правят нещо значимо, но не бива да ги притискаме, че трябва да стане на всяка цена. Те със сигурност предпочитат да победят, вместо да загубят. По-добре да ги научим как да играят добре, отколкото да говорим само за очаквания резултат.

3. Често за треньори и родители неразкрита остава тайната на взаимното окуражаване. Ако научим децата да се надъхват и окуражават едно друго, то със сигурност ще се подобрят резултатите им. И има сериозна доза логика в това. Докато детето е на терена, то знае че за позитивния резултат може да му помогнат само децата около него. Съотборниците трябва да се научат да си помагат и да се подкрепят, за да печелят.

4. Треньорът може да помогне – естествено. Чисто психологически това е човекът, чието одобрение младите спортисти търсят най-често. И когато останат на резервната скамейка са разочаровани, наранени…даже обидени. За това треньорът трябва да може да общува, да поущрява добре свършената работа, да коригира грешките и да се научи да поднася лошите новини максимално безболезнено.

getbetter

5. И не на последно място – трябва да има добро настроение. Може да звучи лигаво, но без любов, шеги и закачки не може да върви добре работата. А това, което един детски отбор прави, безспорно е свързано с много работа, усилия, напрежение, понякога и нерви. И ако не можем да се справяме с кофти ситуациите, те ще ни съсипят. Позитивните хора, позитивното настроение, усмивките могат да направят разликата в трудни моменти. Доброто настроение не е в конфликт с дисциплината, а напротив – прави я разбираема, дори желана.

Всеки може да намери за себе си най-добрата комбинация от трите основни елемента в детския спорт – дисциплината (да развием таланта и уменията), мотивация (да положим нужните усилия) и щастие (да правим всичко това с любов и добро настроение). Но със сигурност няма как да има успехи, ако някоя от тези съставки липсва.

ДО ЕДИН МЛАД ТАЛАНТ

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Sportideas, Младежки политики, Спортен мениджмънт и маркетинг Tagged with: , , , , , , , ,

юни 20th, 2015 by Денислав Георгиев

Сега ще напиша няколко реда опитвайки да не завиждам много на съседите. Ама как да не завиждаш, след като стават Световни шампиони по футбол…било то и за младежи. Сърбия спечели световната титла по футбол побеждавайки на финала Бразилия….

Serbia-World-Champions

 

Добре де, завиждам им!

Завиждам им, че имат СИСТЕМА за работа в колективните спортове.

Завиждам им, че си вярват, подкрепят се и могат да създават отбори.

Завиждам им, че имат специалисти, които създават майстори на игрището.

Завиждам им, че не са в ЕС и въпреки това постигат това, което искат.

Завиждам им, че имат дух.

Единствената ни радост, е че Сърбия е твърде близо до нас. Едва ли по въздушно-капков път ще прихванем някое от качествата, които изброих по-горе. Но с умна кооперация от наша страна и много работа можем да постигнем и ние нещо.

bg-sr-medals

Въобще не си мисля, че са по-умни, по-бързи, по-силни, по-талантливи или по-можещи от нас. Вижте им медалите от последните 5 олимпиади – 3 пъти по-малко от нашите. Без да сме в най-силните си години. 11 титли за нас срещу едва 3 за тях. Обаче да погледнем отборите им – приемаме, че ансамбълът по художествена гимнастика е отбор – значи имаме 2 отборни медала – сребро и бронз. За този период комшиите имат едно злато на волейбол, сребро на волейбол, баскетбол, три бронза на водна топка и още един на волейбол. 2:7 за тях.

На световните първенства по футбол, баскетбол и волейбол от 1994 година насам ние имаме едно свещенно четвърто място в САЩ 1994 г. и един волейболен бронз през 2006. За този период обаче те имат две баскетболни титлие, две втори места на волейбол в света и т.н. Отличията на световно ниво в хандбала и водната топка няма да ги броя. На еврпейски първенства и младежки състезания също.

А колко техни треньори по баскетбол, волейбол и футбол работят на високо или поне средно ниво в Западна Европа и колко наши?

Трябва да се научим да правим отбори. Трябва да акцентираме в работата с колективните спортове. Трябва да станем шампиони в колективен спорт. Не за друго, а защото имаме таланти…трябват ни майстори в треньорството и спортния мениджмънт.

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Sportideas, Спортен мениджмънт и маркетинг Tagged with: , , , , , , ,

март 5th, 2015 by Денислав Георгиев

Въпросът очевидно е с ясен отговор. Даже скоро четох статия как някои известни футболисти инвестират спечеленото на терена и от рекламни договори. Разбира се не бяха споменати български примери. И все пак ако някой български спортист има желание да управлява активно парите си (за щастие познавам няколко, които го правят наистина умело) тази статия може да му бъде полезна.

Smartmoney

Спортистите имат специфична крива на дохода. Професионалистите започват да печелят добре много по-рано от своите връстници в други професионални области, но пък кариерата им свършва някъде около 30-35 годишна възраст. Треньорите и спортните мениджъри имат по-продължителни доходи, но пък работата им е доста несигурна.

За всички хора в спорта е важно да харчат и най-вече да инвестират умно. Хиляди са примерите по света, в които спортисти печелят страхотни пари и … фалират.

За да предпазите от този сценарий, добре е да потърсите професионален финансов консултант, който ще Ви помогне да се ориентирате. Не говорим за приятел, който ще Ви даде „страхотни“ бизнес идеи или брокер, който ще обещае и невъзможното…само за да Ви вземе парите. Да ги управлява и най-вече да се хвали пред другите си клиенти и конкруенти, че работи именно с вас.

Най-лесно е да се доверите на човек, който Ви е препоръчан заради резултатите от работата му. Освен добра визитка, този човек трябва да бъде дискретен, защото все пак се предполага, че сте публична личност и няма нужда медиите да бъдат подхранвани с поверителна и лична информация.

Има голяма разлика между финансов консултант, бизнес консултант и оперативен мениджър на бизнес делата Ви. Според това доколко сте наясно с това, което искате да правите трябва да подберете и конкретния герой. Разбира се наличието на един не изключва появата и на някой от другите. Важното е да не започнат да се боричкат за вниманието, любовта….и парите Ви.

Финансовият консултант запознава Вас и семейството Ви с възможностите за управление и увеличаване на парите. Дава Ви основните принципи и знания и Вие преценявате, дали и доколко да го послушате.

Бизнес консултантът би следвало да има опит в конкретни бизнес сектори и да може да Ви направи анализ наличните да кажем 100 лв. дали ще е по-изгодно да инвестирате в строителство, селско стопанство или високотехнологична компания. Този специалист трябва да може да сравнява поне два основни показателя – колко бързо ще си върнете инвестицията и каква възвращаемост ще имате. Разбира се и какъв е рискът.

Оперативният мениджър е най-ясен. Решавате, че искате да имате собствена галерия или ресторант. Наемате човек, който има опит в съответния бизнес и му възлагате да върти обекта.

Как се определя заплатата на този човек? Какво отличава добрите от наистина най-добрите? И не му ли е дебел вратът на вълка именно защото сам си управлява парите? Да, знам че има доста въпроси 🙂 Ако имате интерес – ще Ви запозная с един добър финансов консултант!

 

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Sportideas, Спортен мениджмънт и маркетинг, Управление - mngmnt Tagged with: , , , , , , , ,

февруари 4th, 2015 by Денислав Георгиев

Българският спорт не е сред индустриите, в които хората обичат да си споделят. Работещите в спорта грижливо пазят тайните си, „крадат“ занаят, подозрителни са и трудно допускат външни хора в бизнеса. Така е от години. Един пази в тайна „химията“ за сила, друг „магията“ за сплотяване на колектива, трети „връзките“ с чужди специалисти. Кому е нужно? Качествените български треньори, в най-популярните спортове, които работят в чужбина са единици. Имаме един Радо Стойчев със световни успехи…и май толкова.

Оказва се, че познанието ни не е нито толкова уникално, нито толкова конвертируемо. Основно, защото в него няма синергия. Няма го натрупването от споделените професионални знания и опит. За това у нас се изредиха да работят толкова сръбски специалисти – те са общност. Споделят, обсъждат, вярват си, помагат си.

Това е причината да подкрепим футболния треньор Митко Джоров и инициативата му във Viasport.bg. Там той е стиганал до същите изводи за споделянето и подкани повече специалисти да публикуват своите дипломни работи и други научни изследвания в областта на детско-юношесткия спорт. Позволяваме си да споделим един негов цитат:

„Когато направят дипломната си работа, за да получат лиценз треньорите в Сърбия са длъжни да я предадат в електронен вариант. И всеки, който кара лиценз в Сърбия, получава флашка с разработките на специалистите, правили дипломни работи преди него! Така преподавателите предоставят на всеки треньор пълния обем информация, с който разполага школата в момента.“

… това е то ШКОЛАТА!

Споделям изцяло принципите за икономика на споделянето в спорта. Не смятам, че като държиш само за себе си познанието ставаш по-добър специалист, работиш по-добре или клиентите ти вярват повече. Хляб има за всички. И по-добре продуктът ни да е максимално качествен, отколкото посредствен и мърляв.

Всъщност това е единственият път напред.

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Sportideas, Спортен мениджмънт и маркетинг Tagged with: , , , , , ,

ноември 20th, 2013 by Денислав Георгиев

Вече познавате спортният психолог и мой добър приятел Румен Колев. Онзи ден той ни разказа за това как да изберем спорт за нашето дете. Днес следва темата за болните родителски амбиции в областа на спорта.rumen-kolev-poland-e1384384631858

Идеите по-долу в известна степен са провокирани от действителни лица и събития, отнесени към тренировка на детски футболен отбор, чийто мъжки тим е със слава на амбиции и инвестиции в детско-юношеската си школа. Повече бях чувал и чел, отколкото пряко наблюдавал родители в контекста на спортуващите им деца. Тази тренировка, все пак, бе еманация на доста слухове, които витаят. Родителските принципи (ако дори са принципи), които прозряха в нея, смятам, са някак противоестествени. В общи линии обстановката бе следната:

Публика от двайсетина родителски тела, може би и други близки и роднини бяха насядали на не повече от три метра от игрището, обръщайки и нареждайки симетрично в редове пластмасовите столовете от близкото кафене към терена, изцяло в стил театрално представление. Беше напълно тихо и стерилно сред родителите, усмивки липсваха, без преувеличение, липсваше грам детски глъч и на игрището при деца родени 2007 година, сякаш оперирани от емоции, дори не говореха.

Тази свръх дисциплинираност във всичко излъчваше страхотно напрежение във въздуха, отразяващо се в лицата на родителите, но най-вече на децата и треньора, който ръководеше заниманието. Родителите не комуникираха изобщо помежду си, вероятно изживявайки конкурентна среда или чувството за неприкосновеност и церемониалност на ситуацията, а младият треньор видимо бе напрегнат и сякаш усещаше себе си като на изпит, може би с право. 6-7-годишни деца тренираха като роботи, без жар и тръпка. Някои биха го нарекли професионализъм, аз по-скоро не. Изплуваха фиксидеята за болезнените амбиции по отношение фантазиите за оста кариера-пари-слава и т.н. И не само те.

Ако мога да си позволя да давам съвети, които всъщност под различна форма обединяват мнения на различни експерти в този тип проблематика, те биха се изразявали в долуизброените универсални простички правила, към чието придържане, (ако сте родители на спортуващо дете), имате шанс да допуснете, нека го кажем така – по-малко грешки. Опитах да ги приобщя, допълня и модифицирам за родните стандарти и разбирания, тъй като за някои от тях, макар и със западен привкус, ми се стори леко обидно да се поднасят изобщо или по този начин на родители – самостойни индивиди. Обособени са в + (плюс, ако ги „спазвате”) и – (минус, ако не ги „спазвате”) и касаят всеки от веригата дете, треньор, родител. В последователността на изброяванията им не е заложена и целена строга логическа взаимовръзка.

ДЕТЕТО

+
• Давате насоки на детето си, но не го ПРИТИСКАТЕ или насилвате как да прави нещата. Подчертавате важността на това да се забавлява, учи нови умения и развиват стари. Такива като „упорита работа, самодисциплина, работа в екип, ангажираност”, както и тяхното приложение В ЖИВОТА
• Асистирате му в поставянето на РЕАЛИСТИЧНИ цели в спорта
• Помагате му да разбере смисъла на това да успее и това да се провали в дадена спортна изява, както и да извлече ползите и поуките си от това ЗАНАПРЕД
• Намесвате се, ако поведението на детето ви е неприемливо по време на тренировка или състезание
• Подчертавате и възнаграждавате (вербално, материално, както прецените) УСИЛИЕТО, а не резултата
• Наясно сте, че детето ви от време на време може да има нужда от това да не спортува и да си почине. Нима вие нямате?
• Показвате интерес относно неговата въвлеченост в спорта, задавайки въпроси, съдействайки да ходи на тренировки, да посещава мачове и състезания
• Давате пространство на детето когато е необходимо и не контролирате всичко. Позволявате му да разбере и „оправи” то САМО нещата, някои от спортовете изискват именно това
• Имате чувство за хумор. Ако вие се шегувате и усмихвате, по всяка вероятност и детето ще го прави.
• Давате БЕЗУСЛОВНА любов и подкрепа на детето, без значение от резултата на съответното състезание/мач, в който е участвало, без значение дали е загубило или спечелило


• Очаквате, спортувайки, детето да вземе нещо повече от добре прекарано време, известна физическа подготовка, любов към спорта и занапред в живота си. Очаквате нещо друго, освен това да полага тези усилия, на които е способно
• Карате детето си да се чувства ВИНОВНО за времето, енергията и парите, които сте вложили и жертвите, които сте направили за това да спортува. Спортът може просто да не е неговата страна…
• Мислите за участието на детето си в спорта като инвестиция, за която вие се очаква да получите обратно невъобразими възмездия, отвъд моралните
• Живеете своите собствени мечти през участието на детето ви в спорта
• Насърчавате детето си да се състезава и конкурира НА ВСЯКА ЦЕНА
• Игнорирате лошото поведение на детето си по време на тренировка или състезание
• Карате детето си да говори с вас ВЕДНАГА след приключването на дадено състезание/тренировка. Има редица логични причини да не иска да го прави
• Показвате негативни или напълно безразлични емоции докато наблюдавате неговите спортни изяви
• Сравнявате представянето и прогреса му с този на останалите деца
• Поставяте ултиматуми, използвате сарказъм или всявате страх, за да мотивирате детето си да спортува или да побеждава в спорта. Така само го унижавате и го ПРЕДИЗВИКВАТЕ да ви намрази
• Правите нещо, което може да накара детето ви да се срамува. Преценката за такива действия, едва ли е чак толкова трудна
• Чувствате се така сякаш НЕПРЕКЪСНАТО трябва да мотивирате детето си. Това е отговорност на самото дете и на неговия треньор

ТРЕНЬОРИТЕ

+
• Оставяте треньорството на треньорите, малко вероятно е да сте по-компетентни от тях
• Давате им всичката подкрепа, от която се нуждаят, за да им помогнете да вършат работата си още по-добре
• Разговаряте с тях относно детето си, със сигурност можете да научете нещо НОВО за него от всеки един човек
• Информирате го за ВАЖНИ И АКТУАЛНИ теми във връзка с детето си, които могат да повлияят на представянето му
• Питате го за напредъка на детето си, това е нещо, което имате право да знаете
• Правите треньорите свои съюзници в изграждането характера на детето ви


• Съветвате, насочвате, намесвате (де факто пречите) се на треньорите по време на тренировка или състезание. Само си представете как това би изглеждало отстрани и за самите вас…
• Работите с треньори, които очевидно имат крайно различни виждания, подходи и цели за спорта от вашите. В крайна сметка това е вашето собствено дете и вие решавате и избирате начина, по който спортът му влияв и това, което то може да „вземе” от него

ВИЕ

+
• Демонстрирате удовлетворение от участието на детето, но не залитате твърде много в това, тъй като това може да се възприеме като зависима променлива и единствен критерий за НЕГОВОТО удовлетворение и преживяване за успех
• Забавлявате се по време на състезание/тренировка на детето. Вашето „нещастие” може да накара детето да се чувства виновно
• Общувате с родители на други деца, създавате си приятелства. Социализирайки се, и за вас събитията ще се превърнат в по-приятни. Опитайте, доколкото е възможно, да се консолидирате с другите родители в едно и също поведение и отношение спрямо децата в спорта – на тренировки и състезания. Да, хората са различни, но по някои теми могат често да намерят допирни точки.
• Спокоен сте и позитивен, когато наблюдавате спортните изяви на детето си. Знаете, че ВАШЕТО поведение и отношение оказва СЕРИОЗНО влияние върху представянето, ефективността на детето ви и това как се чувства. В крайна сметка вие сте неговият ОСНОВЕН ролеви модел в живота
• По възможност, опитвате и вие да вкарате спорта като част от живота си, отделяйки време да спортувате. Не забравяйте историята за личния пример, предимствата да съществува и недостатъците да отсъства


• Свързвате собственото си самочувствие и его с успеха/неуспеха на детето ви в спорта. Както и да се погледне, това почти няма пряка връзка
• Безпокоите се (и го показвате ) твърде много за това как детето ви се представя спортно-технически
• Губите гледната си точка за значението от участето в спорта върху вашето дете, без значение от резултатите му
• Създавате си вражда с родители на други спортуващи деца или с треньора, това не е от полза за никого
• Коментирате други хора в спортната общност, още повече с негативен оттенък. Няма как да знаете как това ще се възприеме и повлияе, но едва ли по ценен начин

Успех!

 

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Sportideas, Гости, Спортен мениджмънт и маркетинг Tagged with: , , , ,