януари 24th, 2017 by Денислав Георгиев

Много млади и не толкова млади футболисти все още не са разбрали, че има един основен фактор, който определя развитието на кариерата им. Това не е силата, техниката, бързината или което и да е чисто футболно умение. Те са важни, но в крайна сметка винаги се стига до един финален въпрос:

Може ли треньорът да разчита на теб? Да ти вярва и да знае, че ти си точният избор. Че ти си решението, което търси. Че ще му донесеш победи. Да, субективно е. Но е факт. Въпрос на харизма.

groups

Същото е и в бизнеса. Мениджърът се доверява повече на един, отколкото на друг служител. Това доверие зависи от очакванията на ръководителя – един се доверява на по-компетентните, друг на по-добре преговарящите, трети на по-продуктивните и т.н.

И в бизнеса и във футбола има много читави хора, които просто не могат да спечелят доверие. Имат умения, имат работоспособност, но просто им липсва нещо малко, за да направят впечатление и да спечелят доверие. Нямат класа и присъствие. Ще го повторя – харизма. Както казва Сет Годин – да бъдеш линчпини. Да бъдеш незаменим.

Има хора, които излъчват сигурност и стабилност. Носят магията да им се довериш. Често не са най-добрите футболисти или служители. Просто ги бива в това. Всеки треньор от своя страна си избира на кого да се довери. И мнението му може да се променя.

trust

За всеки влак си има пътници. Най-простият съвет е да не се отказвате. Ако някъде не сте толкова значим, колкото смятате, че е нужно. Преместете се. Движението и промяната не са лошо нещо. Но ако срещнете този проблем няколко пъти – явно трябва да поработите върху това. Как да станете по-значим, по-важен и по-ценен за треньора си? И как той да разбере, че вие сте неговият човек?

Може би трябваше да започна с това – а ти вярваш ли на своя треньор? Защото доверието е взаимен процес! И да – в него има и малко магия. Но преди всичко работа и психологичека нагласа да повярвш.

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Sportideas, Младежки политики, Спортен мениджмънт и маркетинг, Управление - mngmnt Tagged with: , , , , , , , ,

май 13th, 2012 by Денислав Георгиев

Преди няколко месеца писах защо Радо Стойчев трябва да си отиде. Прекалено симпатичен ми е и смятам разбирам достатъчно добре драмата му с БФВ, за да му пожелавам да остане. Няма смисъл – той е друг тип човек и мястото му не е тук. Не и сред това ръководство на федерацията.

Данчо Лазаров трябваше да се примир с Радо Стойчев и това не му беше любимото упражнение. Снимка: Спортал.бг

Забелязахте ли какви тиради във възхвала на Данчо Лазаров се появиха след трите победи в групата. Снощи след провала срещу Германия същите медии излязоха с мощен залп срещу Радо Стойчев. Имам чувството, че текстовете им бяха подготвени предварително и само го дебнеха.

От самото му назначаване за национален треньор на България той е поставен в безумната ситуация да знае, че стои на поста само заради публиката. Шефовете му винаги са давали ясно да се разбере, че не го искат. Просто се съобразиха с обществения натиск. Сега подготвят обществен натиск срещу него … контролиран вот срещу Стойчев.

Ако Вие бяхте шефове на БФВ щяхте ли да искате домакинството на първата и най-тежка от серията квалификации за Олимпиадата? Или щяхте да предпочетете последната възможна световна с отбори от Азия и Африка? Зависи каква Ви е целта – ако искате класиране – със сигурност второто. Ако искате да направите всичко възможно да злепоставите неудобния Ви треньор – естествено че ще му спретнете мини европейско в София.

Имах достъп до националите в подготовката им и знам колко сериозно и мотивирано се готвиха. Знам и как им се пречеше през цялото време – с отношение, с подмятания, с дребни хитрини …. имаше напрежение и това не е тайна за никого.

Защо Радо Стойчев остана? От една страна много искаше и все още иска да класира България на Олимпиадата. Но повече от това иска да промени нещо във волейбола ни. Защото начинът по който се работи е грешен. Хората, които вземат решения са грешни. Първенството ни е нелепо. Липсват ни нормалните основи върху които да строим мечтите си за купи и медали.

Инж. Данчо Лазаров никога, ама никога не е виновен за нищо в българския волейбол.

Има само много талант и гол ентусиазъм. И покрай тях една група чичовци, които консумират облагите от това. Това е българският волейбол.

Данчо Лазаров, Сашо Йовков, Теди Джорджо

Аз все пак вярвам, че Радо Стойчев ще положи още малко усилия и ще се сбори с чичовците в българския волейбол. Но най-доброто за него е да си тръгне 🙂

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Спортен мениджмънт и маркетинг, Фенски Tagged with: , , , , , , ,

март 27th, 2012 by Денислав Георгиев

Дълго време се оправдавах, че не тренирам по разни причини. Основната – нямаше с кого. Все пак осъзнавайки, че положението с тялото ми започва да става доста сложно – направо си дебелеех реших да не губя повече време в глупости. За това си напраивх бърз рисърч за най-подходящ личен фитнес треньор. С инвестиционна цел.

Избрах Инес, макар да има по-утвърдени имена в бранша. Първо, защото съм я гледал като баскетболистка в Черно море, после защото не е типичния треньор-бодибилдър а търси комплексни решения. Познава различни спортове и може да ползва опита си от тях. И може би най-важното – блогът на Инес Субашка е много готин 🙂

+ Не е натрапчив, войнстващ и краен теоретик, а разумен и ефективен практик. А на мен ми трябват резултати. След почти месец тренировки съм видимо доволен от Инес и с радост Ви я представям 🙂

Инес Субашка - моят фитнес треньор

С колко спорта си се занимавала до момента?

Когато бях малка шест години тренирах ски. След това около половин година се занимавах с карате, но нещо не можаха да ми спечелят интереса и бързо се отказах. После преминах на волейбол и лека атлетика. След това се занимавах малко със софтбол и после почнах да тренирам баскетбол. Най-дълго се задържах на този спорт, тъй като това беше най-голямата ми страст…нещо, като „любов” от пръв поглед. След това три години се занимавах с плуване и сега съм се концентрирала върху фитнеса и кросфита.

Как реши да се занимаваш с фитнес и кросфит?

Спортът винаги е бил в кръвта ми. Кара да се чувствам жива.  Това е мястото, където успявам най-добре да разгърна потенциала си и където се чувствам  „у дома”. Дори, когато се контузих и се наложи да прекратя баскетболната си кариера, знаех, че не искам да се откъсвам от спорта. Знаех, че каквото и да правя, под каквато и форма да е, искам да бъде свързано със спорт. И ето че стигнах до кросфит.

Инес Субашка беше сред големите надежди на националния отбор по баскетбол

Каква е дневната ти диета? Има ли храни, които гледаш да хапнеш поне веднъж седмично?

Храня се високомазнинно, като хранителния ми режим би могъл да бъде отнесен и към палео диетата, тъй като не консумирам млечни продукти и зърнени храни. Иначе се стремя около 60% от храненето ми да е от мазнини, около 25-30% протеини и останалото са въглехидрати, предимно от зеленчуци.

Когато ме питаш дали има храни, които гледам да си хапна веднъж седмично, предполагам, че имаш предвид за т.нар. забранени храни. Истината е, че аз не приемам храненето си като лишение и ограничение и ми доставя удоволствие да се храня по този начин. Не изпитвам никаква нужда да ям сладки или тестени неща. Много рядко може да ми се случи да ми се яде нещо подобно и обикновено си приготвям сама някаква здравословна алтернатива!

Учиш маркетинг, пишеш блог, умееш да общуваш с хората – не се ли изкушаваш да се захванеш със „сериозна“ работа?

Интересен въпрос. Като цяло съм доста амбициозна и много пъти съм се замисляла дали да не започна „сериозна” работа. Истината е, че всичко, което правя е с цел да изградя основи, над които да надграждам бъдещето си и един ден, това което обичам да правя да се превърне в моя професия. Така че дори и на пръв поглед да изглежда, че нямам „сериозна работа”, аз го приемам, като малки крачки към успешното и продуктивно бъдеще!

Защо все още „готините“ тийнейджъри не спортуват?

Защото никой не им е казал, че е „готино” да спортуваш! Повечето хора не знаят как да спортуват и смятат, че тренировките на бодибилдърите са единствената алтернатива. Смятам, че ако се положат повече усилия, да се покаже на младите как могат навсякъде и по всяко време да спортуват, доста от тях  ще се заинтригуват! Докато в обществото се натрапва масово чалга културата и се поставя акцент върху деградацията, нещата никога няма да се подобрят. Когато обаче фокусът бъде изместен върху позитивните събития, върху спортните успехи и вдъхновяващите и мотивиращи личности, всичко ще си дойде на мястото!

На всяка тренировка правим нещо ново. Колко упражнения горе-долу имаш в арсенала си?

Истината е, че в основите на тренировките седят базови упражнения, които не са толкова многобройни. От там нататък има доста различни вариации, които биха могли да се използват в зависимост от човека, здравословното му състояние и целите, които се гонят!

Инес винаги може да те изненада с неочаквани упражнения 🙂

Колко време физическа активност дневно препоръчваш на децата (3-8 годиники)?

Колкото се може повече.  При малките деца физическата активност трябва да е основно под формата на игра. Трябва да им се дава повече възможност да тичат навън и да си играят. На родителите им изглежда по-лесно да пуснат някое детско или пък да купят някоя тиха и занимателна игра на децата си. Но на децата работата им не е да седят и да кротуват, трябва дори да ги стимулираме да се движат, да скачат, тичат и лудуват!

От кого се вдъхновяваш?

Да кажа конкретно име би омаловажило истината. Вдъхновявам се от всеки човек, който има ясна визия и цел; всеки който полага неимоверни усилия, за да заслужи това, за което мечтае. Вдъхновява ме всеки един от хората, които тренирам. Усилието, което полагат и мотивацията, която показват са нещо, което ме зарежда и което ми помага да пренеса тези емоции и поведение и в собствения си живот.

Кое е по-предизвикателно – да си кондиционен треньор на служителите в голяма фирма или на професионален спортен отбор?

На пръв поглед двете изглеждат коренно различни, но в реалност имат доста допирни точки. И в двата случая помагаш на хората да израстват по някакъв начин, защото за никой не е тайна, че физическото и психическото състояние са взаимосвързани. И в двата случая виждаш как хората преодоляват страховете си, как се трудят, напредват и успяват.

Разликата е може би в начина на мислене и в подхода и мотивацията, които трябва да се използват! Наистина ми е трудно да избера. Въпреки всичко, може би кондиционен треньор на служители в голяма фирма, защото обичам да виждам как хора, които никога не са вярвали, че са способни да се набират, да тичат или скачат… хора, които плахо пристъпват в залата за първата си тренировка, внезапно разгръщат потенциала и възможностите си и по нищо не отстъпват на професионалните спортисти!

Силовите тренировки на открито не са за подценяване - трябватти една голяма гума и тежък чук 🙂

Опиши как си представяш собствената си фитнес/спортна зала с няколко изречения?

Свободни тежести. Пространство. Халки. Въже за катерене. Медицински топки. Малко пространство пред залата, където да има една или две големи гуми за обръщане. Мотивирани и амбициозни хора. Позитивизъм. Труд. Успехи!

В рубриката с моите гости може да откриете интервюта и с други хора, които много уважавам и с радост поканих в моя блог – Жюстин Томс на тема дигитален бизнес, Галина Нифору на тема винена култура, Виктор Кирков за спортен мениджмънт и т.н.

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Гости, Спортен мениджмънт и маркетинг Tagged with: , , , , , , ,