юли 1st, 2015 by Денислав Георгиев

Преди година за първи път бях в журито, което оценява младите предприемачи от учебни компании – Изгряващи звезди на JUNIOR ACHIEVEMENT BULGARIA. Тогава като част от маркетинг екипа на Walltopia гледах нещата по един начин, имах едни приоритети при оценяването и определени очаквания. Тази година отново имах честта да оценявам младежите. Този път като съветник в Министерството на младежта и спорта. Изминалата година и променената гледна точка явно имат значение, защото се улових да давам предимство на различни критерии, спрямо тогава.

ja2015

Как протече самото състезание може да прочетете тук. Сега ми предстои среща с победителите, които се готвят за участие на „европейското първенство“, където ще се конкурират с останалите национални победители.

Все пак няколко бележки от изминалото състезание Изгряващи звезди от гледна точка на човек, който се занимава с младежки политики:

1. Ако предположим, че на подобен форум се събират най-амбициозните и мотивирани младежи, то безспорно точно това е форумът, където трябва да полагаме всички усилия чрез тези деца да достигнем до техните съученици, съседчета и приятелчета…които без съмнение също имат своите таланти…но не са намерили сцена, на която да ги демонстрират.

2. Участвайки в журито ми направи много добро впечатление, как хора от бизнеса и институциите си общуват свободно и на един език. Нещо, което ни е много трудно да постигнем в реалната икономика. Дали просто позитивната атмосфера предразполага всички да бъдат готини или организациите излъчват на такива места най-печените си хора? Каквато и да е истината, важен е добрият пример – остава да го мултиплицираме.

3. Духът на младите хора е повече от жив. Повече от търсещ. Повече от искащ. Вместо да се вайкаме, че те ще емигрират до 1-2 години, по-добре е да се концентрираме в други две посоки. Да ги използваме оптимално, докато са тук – т.1. И да опитаме да създадем среда, в която да могат да се върнат и реализират след като се изучат в чужбина.

4. Учителите – няма как да минем без този елемент. Абсолютно всяка учебна компания съществува благодарение на учител, който иска да даде малко повече от себе си, да отдели малко повече време….и има желание да постигне малко повече със своите деца. УЧИТЕЛИТЕ са ключовият фактор.

5. Мечтите – няма как да не отправя и една критика. То не е точно критика, а критично наблюдение 🙂 Като че ли има някаква граница, която младежите или възрастните около тях поставят. Сякаш няма пълна освободеност младежите да подгонят яростно мечтите си и да достигнат до места, чието съществуване не са и подозирали. Вижда се и в продуктите, и в презентирането и в честия доброволен отказ да се създава собствен почерк, собствен стил…

Много ми се иска догодина отново да бъда поканен в това жури. Вероятно ще имам съвсем различно професионално поприще тогава и ще погледна нещата от нова гледна точка. Без значение, дали съм ангажиран с проекта или не, искам да пожелая на бъдещите участници да бъдат по-свободолюбиви, по-смели, по-кооперативни и … дано имат повече учители за пример…учители лидери.

P.S. Струва ми се тази година събитието получи доста по-добър медиен отзвук. Дали заради участието на Ева Паунова, дали заради Калин Каменов и другите членове на правителството…или просто си му идва времето на младежкото предприемачество да се превърне в достатъчно важно и атрактивно медийно съдържание 🙂

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Дигитален бизнес, Младежки политики, Предприемачество Tagged with: , , , , , , , , , ,

май 30th, 2013 by Денислав Георгиев

От няколко дни лекарите с право искат най-строги наказания срещу всеки, който посегне на техни колеги. Учителите разбира се и те се включват в исканията. На този етап с по-специален статут са полицаите и магистратите.

Не може да запазим спокойствие, преди да решим основните си проблеми

А ние какво правим?

Напълно подкрепям да има ефективни мерки срещу всеки, който нападне лекар, мед. сестра или санитар. Но това е най-много 0,001% от насилието в страната. Според мен всяко насилие трябва да води до някакви последици. Всяка обида, всеки шамар, всяко сбиване, всяко изнудване наранява някого. И за да живеем по-добре трябва да се справим с това.

Какво всъщност е насилието?

Вариант 1 – правото на силния.

Вариант 2 – демонстрация на недосегаемост.

Вариант 3 – опит за физическо подчиняване на друг човек.

И трите варианта са напълно неприемливи в едно общество, което се бори за собственото си оцеляване. И трите трябва да бъдат унищожени.

Държавата трябва да избяга от популизма – сега ще защитим лекарите. Да каже нещата с истинските им имена – отрепките, които са агресивни и нападат други хора трябва да бъдат ефективно наказвани. Ако едно улично куче нападне човек – искаме да го приберат в кучкарник или даже да го приспят.

Не може криминално проявени, многократно регистрирани в полицията олигофрени да се разхождат с чувство за безнаказаност и да раздават собственото си „правосъдие“ по улиците.

Това не ни устройва!

За висящите кафета

Център за демографска политика

Проблемът наднормено тегло в семейството


Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Остросоциални Tagged with: , , , , , ,