юли 4th, 2017 by Денислав Георгиев

Тази статия я обмислям и отлагам от много време. Знам, че ще предизвика дискусия и дори ще бъде приета на нож от по-консервативните хора около футбола.

Гледах видео от супер турнирът за деца до 12 години в Измир, където участват школите на доста големи клубове – Вердер, Аякс, Порто, ПСЖ, Атлетик Билбао, Динамо Киев, Галатасарай, Хофенфайм и т.н. Направи ми впечатление, че доста от немските тимове имат жени в треньорските щабове. Дали са старши треньори или помощници няма значение. Присъствието на дамите в тази мъжка зона ме накара да си задам въпроса – защо ние не го правим?

Най-спонтанният отговор – какъв женски футбол имаме, че чак треньорки да произвежда. Португалия също няма кой знае какъв женски футбол, но пък португалка стана първата жена треньор в професионалния футбол на Франция. Значи не е решаващо. После си помислих, че нямаме културата да се доверим на жени треньори. Това също е съмнително, тъй като едни от най-големите успехи в българския спорт са дело именно на дами. Да не изреждам българските шампионки в различни дисциплини. Значи имаме достатъчн традиции и уважение към жените в спорта.

Остава проблемът да е в самите клубове. Въпреки всички странни прически, шарени татуировки, напомпани плеймейтки и чалга, българският футбол е доста консервативна система, в която иновациите се случват трудно. Почти насилствено. Та, докато има безработни футболисти със статут на звезди от близкото минало е практически невъзможно клубовете да се доверят на момиченца.

Защо да няма треньорки или поне помощник треньорки в детските отбори?

Останалите треньори ще бъдат скептични? Ветераните ще се сърдят? Колегите от другите клубове ще ни се подиграват? Вероятно и родителите няма да са във възторг… Поне тези, които очакват треньорът да е лошото ченге и да „възпитава“ строго и справедливо детето им (нещо, което по някаква причина не се е случило у дома).

Ето ги моите 5 причини да назнача жена треньор в школата на Ботев Враца, ако се появи подходящ кандидат:

1. Поне до 12 годишна възраст малките футболисти се нуждаят от треньор, който да бъде и учител в същото време. Жените са добри учители и умеят да обучават пълноценно деца на тази възраст. Значи имат място в щаба.

2. Жените по природа са по-грижовни, а за най-малките тази грижовност ще бъде от изключителна полза. Не става дума за лигавене и угаждане, а за разбиране и комуникация.

3. Жените умеят да намират баланс между различните приоритети и задачи – мултитаскинг. Много от мъжете треньори имат твърде краен стремеж към състезанието и победите. Живеят, за да побеждават. Това е добре при по-големите възрасти, но според мен при малките е по-важен процесът на учене, отколкото стремежа към победа. Та, балансът между забавление, трупане на умения, учене, създаване на екипност и футболни успехи трябва да бъде поддържан постоянно.

4. Жените имат инстинкт да съхраняват децата. Един от най-големите проблеми в детския спорт е големият брой отпаднали деца. Според проучванията, близо 70% от малките спортисти напускат спорта преди да навършат 13-14 години. Основните причини – травми, стрес, прекалено високи очаквания, лоша среда в съблекалнята, малко игрови минути и т.н. С по-щадящ подход, тези проблеми могат да бъдат редуцирани.

5. Жените могат по-успешно да предадат първите уроци по емоционална интелигентност.

Няма да наемем някого, само зарди пола му. Но и няма да отхвърлим никого по тази причина. Ако двама кандидати имат сходни умения, няма да изберем единият само защото е мъж или защото някога е бил професионален футболист. Едва ли германците бъркат чак толкова много, като дават възможност на все повече дами да работят с подрастващото им поколение футболисти.

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Sportideas, Спортен мениджмънт и маркетинг Tagged with: , , , ,

юли 1st, 2017 by Денислав Георгиев

Дайте ми една причина да продължа да се занимавам с това!?

С огромно желание работя за школата на Ботев Враца вече година и половина. Нямаме велики резултати, но нещата са доста по-добре от състоянието, в което ги заварихме. Окомплектовахме отборите, подредихме треньорите и начертахме път за развитие. Обърнахме поглед към базата – нови пособия, напоителна система за тренировъчния терен и дори чаканото с десетилетия изкуствено игрище започва да се строи тази есен. И докато си действаме без да пречим на никого, започнаха да ни дърпат децата. Пладнешки грабеж! Само вчера три деца от набор 2004 ни напуснаха в посока Лудогорец.

Грозно!

Безобразно!

Вероломно!

bliznaci

Има отбори, които се държат като партизани в мандра. Грабят алчно и ненаситно с пълни шепи. В дивата природа на българския футбол явно е съвсем нормално богатите клубове да правят каквото си искат. Включително да съблазняват 12-13 годишни деца.

Не че има значение, но все пак има и морална страна на този казус. Защо правилата позволяват един клуб да обезкърви друг клуб като му вземе трима много добри играчи от един набор? Кой печели от това?

Сигурно Лудогорец ще спечелят титлата при U15 идната година – и какво от това? Сигурно обирайки децата от цяла България ще направят дрийм тим, който да спечели младежката Шампионска лига – надали!

Със сигурност вредят на много клубове като Ботев Враца. Със сигурност част от така щедро селектираните сега деца ще бъдат изхвърлени съвсем скоро и от лидери в своите отбори до вчера, рано-рано ще загубят страстта си към играта. Със сигурност през следващия трансферен прозорец скаутите пак ще изкушават деца и родители от цяла България и ще им обещават бляскаво бъдеще в Разград. Същото важи с пълна сила и за Левски.

Грозно!

Безобразно!

Вероломно!

Пожелавам успех на близнаците Йотови и Ванктата. Сигурен съм, че ще се възползват максимално добре от шанса, който получават. Ще тренират при по-добри условия, ще играят в по-силни турнири и ще имат шанс да бъдат забелязани от националните селекционери.

За нас остава да си направим равносметката, дали си струва да инвестираме в отбори, треньори и база, като по всяко време всяко дете може да бъде отмъкнато без никаква компенсация. Това не е бизнес. Това е обикновена дивотия.

Не виждам нито една причина да продължда да се занимавам с това…

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Sportideas, Враца Tagged with: , , , , , ,

юли 1st, 2017 by Денислав Георгиев

В бизнеса е изключително важно кога и къде се появява един нов продукт. Да приемем, че младият футболист е продукт, който търси своята пазарна ниша (отбор в мъжкия футбол). Пред младите таланти има три основни перспективи, като за мен е изключително изненадващо с каква лекота и увереност избират най-неподходящата за себе си.

Manchester-City-Etihad-Campus

Ето ги трите пътя за развитие:
1. Идеалният вариант – играеш за U17/U19 на своя клуб. Още по-добре ако това е в твоят роден град и живееш у дома. На 16-17 вече тренираш и с мъжете, дебютираш като юноша в мъжкия тим и докато излезеш от U19 вече имаш солидна визитка. Всяко момче мечтае за това, но в практиката няма много подобни примери. За това казваме, че е изключително – не се случва на всеки. Най-голям е шансът точно тези момчета да получат и покана за чужбина.

2. Добър си, ставаш част от някоя топ школа, играеш там до края на U19 и след това си търсиш мъжки отбор, защото топ школите като цяло не дават голям достъп до мъжкия отбор на клуба. Има и изключения като Черно море, Славия и Септември през последния сезон, но в по-вероятния случай младите играчи остават хем без отбор, хем без бележка, че клубът майка няма финансови претенции към тях.

От тук единственият път е с визитката от голямата школа да си търсиш късмета във Втора или по-вероятно в Трета лига. Малката уловка, е че трябва да се бориш за място с доста по-големи и по-опитни състезатели. Това лято в тази роля попадат родените през 1998 г. Над 15 младежи от силни отбори в U19 потърсиха място за развитие при нас в Ботев Враца. Шансът да ги вземем се определя от две условия – да са по-добри от всички свободни играчи родени 1996 и 1997 г. и да са значително по-добри от наличните играчи 1999 г., които ще можем да ползваме едновременно за мъжете и старшата. Сами разбирате, че едва ли ще заложим на мнозина родени 1998 г.

Изумително е колко много момчета обаче избират този път. Стоят до последно в топ школите и после с леко разочарование си търсят късмета тук-там.

3. Ако бях футболен агент бих съветвал клиентите си и техните семейства да бъдат най-мъдри преди първата си година в старша възраст. Т.е. това лято е най-важно за родените през 2000 г.  Къде да играят в U19? Ако родният ви клуб няма формация в елитната група – редно e да потърсите място в отбор, който има такава. Освен ако не ви гарантират пълноценни минути мъжки футбол. На 17 години това не е толкова вероятно в България.

Та, родените през 2000 г. сега трябва да преценят внимателно за коя школа искат да влязат в U19 и какъв е достъпът от там за големия футбол. Да, в Лудогорец или Левски е много престижно да биеш всяка седмица, да имаш добри условия за работа и да си със самочувствието на топ селектиран състезател. Може би ще има и медали. Но това достатъчно ли е за мъжки футбол? Всеки сам си преценява възможностите, но погледнете и към по-непретенциозните тимове в U19. Тези, чиите мъжки тимове са по-склонни да експериментират с юноши. Направете този избор на 17, затвърдете го на 18, за да ви броят за свой след като излезете от юношеския футбол. Или поне да сте натрупали 10-15 мача при мъжете преди да навършите 19 години.

Какво да кажем за набор ’99?

1. Да си стоят в топ отборите и да се борят за място при мъжете там – ще успеят единици.

2. Да загърбят всичко и да влязат в мъжкия футбол на каквато и да е цена – В група, А окръжна – тук рискът да се окажат неподготвени е голям, но все пак смелото решение заслужава адмирации.

3.Да намерят златното сечение от сигурни минути в U19 (дори в по-скромен отбор, но все пак срещу елитни съперници всяка седмица) и реална (ама реално реална) възможност да тренират с мъжете и да попадат в групата за поне 1/3 от мачовете. Това е най-реалната перспектива след година да са по-предпочитания избор в мъжките селекции вместо вече порасналите 1998 и 1997 г.

За един юноша роден през 1999 г. и играещ редовно за U19 на Лудогорец, Левски, ЦСКА, Ботев Пд, та дори Берое или Дунав сигурно звучи нелепо да направи крачка назад. Но ако погледне какво се случва с доскорошните му съотборници от ’98 може и да открие логиката, за която говоря. За родените през 1999 г. е време за последното и може би най-тежкото решение!

Къде са набор ’98?

Все още търсят място под слънцето. Перспективата е максимално много игрови минути през идния сезон. Все едно къде! Идното лято ще бъдат много по-актуални на пазара. Но само ако имат един пълноценен сезон в мъжкия футбол зад гърба си.

Отличната идея за държавна подкрепа в подготовката на някои футболни школи се пообърка!

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Sportideas, Спортен мениджмънт и маркетинг Tagged with: , , , , ,

май 7th, 2017 by Денислав Георгиев

Споменах, че пиша книга. За да докажа, че напредвам ви представям работен вариант на една от доста важните глави – сънят на спортистите. Защо младите футболисти не обичат да си лягат рано и това е сериозен проблем за развитието им? Колко трябва да спят? Кога да си лягат? Какви ритуали да изпълняват за пълноценен сън?

EAT-SLEEEP-FOOTBALL

Сънят е основна част в естественото възстановяване на човешкия организъм. За активно спортуващите младежи това е дори още по-важно. Има няколко основни причини да отделим на съня отделна глава в книгата и ще започнем с най-очевидната.

Преди близо 20 години Сър Алекс Фъргюсън наема в Манчестър Юнайтед специалист по съня, който да се грижи за пълноценната почивка на неговите момчета. След това по тези стъпки минават Арсенал, Реал Мадрид и т.н. Всеки клуб, който строи нова база, се допитва до подобен експерт при проектиране на частта от спортния комплекс, където ще почиват спортистите. Т.е. много отдавна големите клубове са разбрали колко е важен сънят.

Има ли доказателства, че сънят е полезен? 

Срещат се проучвания, които доказват, че баскетболисти, които спят по 10 часа имат 9% по-точна стрелба и по-бърза реакция от свои колеги, които спят под 8 часа. Тенесистите допускат по-малко непредизвикани грешки. Има много изследвания за ученици, които спят по-малко и в следствие на това имат проблеми с успеха в училище. Самият Гарет Бейл пък твърди, че когато е контузен се възстановява по-бързо спейки повече.

Като стана дума за Бейл, той е един от маниаците на тема сън и дори притежава компания, която разработва и произвежда най-удобните и функционални легла за самолети. Той има специално пространство за сън при полети след мачове на чужд терен.

gareth_bale_simba_airline_seat

Но кое е най-важното, което трябва да знаем за съня в няколко прости съвета?

1. Пълноценният сън в общи линии е между 22 и 7 часа.

2. Ако организмът свикне да заспива и да се буди по едно и също време, това е много полезно. А и е добър навик.

3. За да заспим бързо и добре се нуждаем от около 15 минути спокойствие и пълен релакс преди заспиване. Пълен релакс в случая значи – без телефон в ръцете, без включен телевизор или лаптоп наоколо, без музика, без четене, без никакви дразнители. Тъмно, проветрено и хладно (не студено) място.

4. Все пак да споменем, че не е хубаво да се яде точно преди лягане. Особено сладки неща и напитки със захар или кофеин.

CL-SLEEP

Защо сънят е проблем, който дискутираме?

Има биологични и най-вече социални причини, които превръщат сънят на тийнейджърите в сериозен проблем. Да започнем от там, че между 11 и 17 години в тялото ни се случват доста сложни процеси, които в някои случаи могат до доведат до безсъние. Това обаче е рядкост. По-скоро проблемът е, че тялото ни в тази възраст се нуждае дори от повече сън, отколкото между 7 и 11 годишна възраст примерно. Физическото и емоционално натоварване се увеличава и това изисква възстановяване. В същото време вече се чувстваме достатъчно големи и едва ли не е въпрос на чест да стоим будни до полунощ, че и след това.

Ето тук идват и социалните причини:

1. Лош навик на тийнейджърите е социалният им живот да се случва след 21 часа и то онлайн. Точно, когато младият спортист трябва да се възстановява му става най-интересно да бъде сред приятелите си – реално или в повечето случаи виртуално (което е още по-натоварващо преди лягане). Консумацията на цигари и алкохол в този „социален живот“ е още по-притеснителна.

2. Ранното ставане за училище – тъй като обикновено часът на ставане е фиксиран, защото трябва да се ходи на училище или тренировка, то социалният живот вечер е за сметка на работоспособността на следващия ден. Ако можете да си набавите 10 часа сън между 23:30 и 9:30 е приемливо да стоите по до късно. Но малците могат да си позволят луксът да се будят в 9:30. А и както стана дума по-горе, пълноценният сън е максимум до 7 сутринта.

3. Стресът, безпокойството, проблемите в училище или в отбора…има десетки неща, които тревожат един тийнейджър. А страховете сякаш стават по-големи, а проблемите по-нерешими точно вечер преди лягане. Психолозите смятат, че човек се страхува най-много, когато остане сам. За това трябва да имате набор от положителни теми и мечти, за които да си мислите в гореспоменатите 15 минути преди лягане. Ако можете да се научите да медитирате, да правите йога упражнения или просто да визуализирате успеха си в това време, ще бъде много полезно за успокояване на съзнанието и съответно качествен сън.

Графикът на съня е строго индивидуален за всеки организъм, но спортуващият човек трябва да гради режима си върху един основен въпрос. В колко трябва да се събудя, за да съм в оптимално състояние за тренировката/мача утре? След като зная часа, мога да изчисля лесно в колко трябва да си легна, за да имам 9-10 часа добър сън. Около това ще построя срещите с приятели, гледане на телевизия или супер важният чат с гаджето. Ако целта е успех в спорта – то всичко трябва да бъде подчинено на тази цел. Особено нещата, които можете да контролирате сами.

И един съвет, тъй като много често за недоспиването се обвиняват училището и домашните. Ако е станало 19-20 часа, а имате домашни, които ще ви отнемат поне час – не се захващайте. По-добре си легнете в 8:30-9:00, станете рано към 5:30-6:00 и ги подгответе преди училище. На свежа глава мозъкът работи по-добре и по-бързо. А и ще отидете сутринта в училище в много по-добра кондиция. Ако това ранно ставане ви е много тежко, може да се възнаградите с час дрямка след обяд.

И любопитно уточнени от личният съветник по съня на Кристиано Роналдо – Ник Литълхейлс:  Преди мач може да правите секс, но задължително трябва да спите сами след това. 

 

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Sportideas, Мисия Отбор Tagged with: , , , , ,

януари 27th, 2017 by Денислав Георгиев

Да, започнах работа по новата си книга.

Естествено! Става дума за  маркетинг. Но не главно. В основната си част е за футбол и таланти.

На този етап мога да кажа какво да не очаквате от книгата 🙂

mynewbook

1. Няма да бъде досадно поучителна като учебник.

2. Няма да бъде дразнещо-натрапчива като рекламна брошура.

3. Няма да бъде жълта или скандална.

4. Няма да се разказва за Ботев Враца.

5. Няма да я пиша сам.

Знам, че очакванията са големи, а критиката ще бъде яростна. Знам, че трябва доста да се постарая, за да ви е интересно и полезно.

Обикновено преди да решиш да пишеш книга (което отнема супер много време)  си задаваш един фундаментален въпрос. Какъв проблем ще реши тя? Ще промени ли нещо към по-добро? 

Книгата ще бъде посветена на младите треньори по футбол (а може би не сам футбол) – ще разкаже за техния свят, за тяхната философия и стандарти, които искат да достигнат. За професионализма и работната етика, с които трябва да заразяват и хиляди български деца да мечтаят и да се трудят, за да намерят място в големия спорт.

В истинския футбол!

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Sportideas, Книгата, Книги, Спортен мениджмънт и маркетинг Tagged with: , , , ,

януари 22nd, 2017 by Денислав Георгиев

Откакто свят светува хората се делят на можещи и неможещи, на креативни и имитатори, на произвеждащи и крадящи. Общото помежду им, е че искат да получават блага. Разликата – първите са готови да си ги изработят, а вторите са уверени, че им се полагат. Май в някой от учебниците по Научен комунизъм го пише – За всекиму според потребностите и от всекиму според възможностите. Т.е. едни ще работят, други ще потребяват.

Други икономически теории пък развиват протекционизмът – слагат бариери пред вносителите или субсидират своите производители, за да са конкурентни на чуждите. Това обаче рядко е устойчива политика. В крайна сметка пазарът винаги избира най-добрата комбинация цена-качество.

live

Да вземем един футболен отбор. Дали му е по-изгодно да наеме свой юноша за 1000 лв. или да дава същите 1000 лв. за момче от друг град? При положение, че за външния човек трябва да се осигурят и битови условия. Да кажем местният ти струва 1000 лв., а външният 1500 лв. И дават едно и също качество? Няма нормален клуб, който да пренебрегне своят юноша.

Обаче нещата никога не са идеално измерими и съпоставими като в лаборатория. Ако местният струва 1000, а външният 1500, то колко по-добър трябва да бъде външният, за да го предпочетеш? Няма формула, няма математически модел. Остава преценката на треньора – в крайна сметка той носи отговорност за резултатите.

В края на полусезона имаме следния казус:

Играч 1:

Външен играч, който ти струва общо 1500 лв. на месец, а той е изиграл около 250 минути за един полусезон – около 20%. Защитник, 0 гола, 1 асистенция, 4 жълти картона.

Играч 2:

Местен играч за 1000 лв. на месец, но в края е изиграл 100 минути или 6-7% от полусезона. Защитник, 0 гола, 0 асистенции, 1 жълт картон.

Играч 3:

Външен играч за 1800 лв. на месец, изиграл 85% от полусезона – над 1000 минути. Нападател, 2 гола, 1 асистенция, 3 жълти картона

Играч 4:

Местен, млад , 700 лв., 0 минути. Халф

Играч 5:

Външен играч за 1300 лв. , изиграл е към 900 минути – 75%. Халф, 5 гола, 3 асистенции, 1 жълт картон

Приемаме, че треньорът не се влияе кой от къде е и колко получава, а ползва най-подготвените и тези, които преценява, че ще му свършат работа. Резултатите до момента не са лоши, но не са и нещо особено. В края на полусезона играч 5 иска да си отиде, защото получава по-добра оферта. Какво ще направите?

Вариант 1:

Освобождаваме Играч 4 и даваме половината от заплатата му на Играч 5, за да остане?

Вариант 2:

Освобождаваме и Играч 1. С неговата заплата + остатъка от Играч 4 наемаме друг по-скъп външен играч.

Вариант 3:

Намаляваме заплатата на Играч 2, за да стимулираме с тези пари Играч 3?

Въпрос 1:

Какво правим с Играч 2? Той е по-слаб от Играч 1, когото вече сме освободили и ще остане най-слаб в отбора за новия полусезон. Едва ли ще запише минути. Държим ли го само, защото е местен, даваме му заплата, за да запълва бройката? Или го пращаме в по-долна група, като продължим да му даваме половината от заплатата, за да го тестваме отново след 6 месеца?

Въпрос 2:

Ако оставим и двамата местни и не задържим Играч 5? Пролетта им даваме повече минути  и в крайна сметка отборът завършва в дъното на класирането. Кой носи отговорност?

а/ Треньорът, че им се е доверил? – Уволняваме го.

б/ Местните играчи, които и без това сме знаели, че не могат да носят отбора на гърба си?

в/ Външните играчи, които са останали, но не са спасили отбора?

в/ Ръководството, че не е положило усилия да задържи напусналия добър играч ?

 В идеалния свят продължаваш да чакаш Играч 1 да се адаптира, задържаш Играч 2 на същите условия и му даваш малко повече доверие, поощряваш финансово Играчи 3 и 5, а Играч 4 го пращаш да се обиграва някъде и продължаваш да му плащаш. Но това е възможно, когато имаме неограничен ресурс. Такива клубове са твърде малко. Останалите трябва да вземат болезнени решения, за които да носят отговорност. Лесно е да си добър с всички, когато има пари. Когато бюджетът не е безкраен е най-важно да си честен. 

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Sportideas, Спортен мениджмънт и маркетинг Tagged with: , , ,

август 24th, 2016 by Денислав Георгиев

За радост новите медии дават възможност за светкавична реакция. Коментарът ми по случай статията в blitz.bg за малкия футболист Марто Бойчев бързо стигна до неговите родители, които се свързаха с мен за уточнение по темата.

mygla

1. Марто и семейството му нямат претенции към Левски и са доволни от работата на треньора Манол Занев.

2. Преместването в друг клуб е по лични причини, които няма смисъл да се появяват в публичното пространство.

3. Семейството по никакъв начин не е търсило публичност и не е инициирало подобна статия.

4. Семейството предполага кой и защо се захваща с темата, но нито те, нито аз нямам намерение и желание да наливаме масло в огъня. Ръководството на Левски само ще стигне до истината.

Нещо като заключение по темата:

Тази сутрин слушах страхотния коментар на Томислав Русев от Гонг за състоянието на спорта в България. Той твърди, че Олимпиадата в Рио е едно огледало, в което всяко общество се оглежда. Това, което видяхме от българските спортисти е това, което сме ние като общество.

И няма как да мръднем много напред, докато замесваме 8 годишни спортисти в медийни престрелки и лични боричкания. Защо медиите се включват в това и струва ли си този рейтинг е друг въпрос.

Радвам се, че случаят се „разплете“ бързо, но за съжаление нищо от коментара ми в първата статия не се променя. И ще го кажа пак:

Отборът на Левски, воден от Манол Занев

Отборът на Левски, воден от Манол Занев

Вредно е и за Ботев Враца. За Черно море. За всеки клуб, който иска да развива школа. Защото подобни публикации навиват допълнително свръх амбициозните родители и започват да копират подобно поведение. Децата започват да се тръшкат при първото сядане на пейката. На 15 години вече имат по 3 отбора във визитката си, 4 бенефиса и поне 5 отказвания от футбола. Твърде рано се създава грешна представа за футбола, за начина на мислене, за живота и Вселената.

И кой има полза?

Дори конкретната история да е силно преувеличена или дори изопачена от медията, тези неща се случват всеки ден. Случват се във Враца, Варна и всеки клуб. Родители търсят проблема първо в треньора, треньорите са несигурни за работата си и правят непрекъсната селекция, децата се учат от малки, че могат да си тръгнат при първата несгода.

Никой не печели. Най-малко пък футболът!

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Sportideas, Спортен мениджмънт и маркетинг Tagged with: , , , ,

август 24th, 2016 by Денислав Георгиев

Като слушам как деца на 8-10 години са „машини „, „нижат гол след гол“ и ги чака „бляскаво бъдеще“ винаги съзирам болни родителски амбиции. Да, има деца, които изпъкват рано и са супер на терена, но тези определения по-скоро им пречат и объркват. А което е още по-лошо – създават излишно напрежение.

Отборът на Левски, воден от Манол Занев

Отборът на Левски, воден от Манол Занев

Повод за тази статия е публикация в blitz.bg, където информационната агенция ни запознава със следния казус:

„Левски изпусна пореден талантлив футболист, а любопитното е, че тръгналият си от „Герена“ е внук на „синя“ легенда, разбра БЛИЦ СПОРТ.

Става въпрос за Марто Бойчев, роден 2008 година. Той е внук на легендата Михаил Вълчев, който като футболист е двукратен шампион с Левски и двукратен носител на Купата на България. През 1998 г. пък извежда „сините“ до Купата като старши треньор след победа с 5:0 над ЦСКА на финала.

Именно Вълчев държал внучето му да тренира в школата на Левски, но в крайна сметка останал разочарован от отношението към малкия Марто. Осемгодишният нападател нижел гол след гол със синия екип, но въпреки това треньорът му Манол Занев постоянно го заменял, вадейки го от игра.

Малкият футболист и родителите му избрали той да бъде преместен в Царско село, където сега доволно потриват ръце и се радват, че са взели голям талант от школата на Левски. Бойчев вече ниже гол след гол за новия си отбор, а на „Герена“ нищо чудно след време да съжаляват и за този свой изпуснат кадър.“

1. Има нещо пикантно още в началото – дядото  на младия футболист е легенда, но въпреки това го мести от Левски – значи има ясно послание – момчето е недооценено и не е получило отношението, което се очаква да получи внук на легенда. Нещо в Левски не е ок…

2. „Левски изпусна пореден талантлив футболист“ – пак виждаме тенденция – напускането на младежа е грешка, която не за първи път се случва… Нещо в Левски не е ок!

3. Ключовият момент: Осемгодишният нападател нижел гол след гол със синия екип, но въпреки това треньорът му Манол Занев постоянно го заменял, вадейки го от игра. – Значи на 8 години детето трябва да бъде несменяем титуляр? И това го твърди дядо му, който е треньор и разбира от футбол?

Ако в Ботев Враца има 8 годишен „несменяем“, „уникален“, „хипер“ футболист бих бил много притеснен за бъдещето на треньора му 🙂

Защо ме подразни тази статия?

Ако всичко е вярно, първо е любопитно кой я е инициирал – интересът към това, какво се случва в семейството на легендата Михаил Вълчев? Цел да се говори срещу школата на Левски? Царско село да се похвалят с трансферен удар? Или семейството на детето иска името му да се споменава в медиите от рано?

Който и от сценариите да е верен, или истината да е комбинация от няколко фактора, това е вредно за детето. Вредно е за новия му отбор, вредно е за школата на Левски, вредно е за детско-юношеския футбол.

Вредно е и за Ботев Враца. За Черно море. За всеки клуб, който иска да развива школа. Защото подобни публикации навиват допълнително свръх амбициозните родители и започват да копират подобно поведение. Децата започват да се тръшкат при първото сядане на пейката. На 15 години вече имат по 3 отбора във визитката си, 4 бенефиса и поне 5 отказвания от футбола. Твърде рано се създава грешна представа за футбола, за начина на мислене, за живота и вселената.

И кой има полза?

Дори конкретната история да е силно преувеличена или дори изопачена от медията, тези неща се случват всеки ден. Случват се във Враца, Варна и всеки клуб. Родители търсят проблема първо в треньора, треньорите са несигурни за работата си и правят непрекъсната селекция, децата се учат от малки, че могат да си тръгнат при първата несгода.

Никой не печели. Най-малко пък футболът!

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Sportideas, Остросоциални, Спортен мениджмънт и маркетинг Tagged with: , , , , , ,

юни 14th, 2016 by Денислав Георгиев

Не съм убеден, че организационно баскетболният Черно море е на особено високо ниво в момента. Дори не съм убеден, че школата на клуба е еталон за структура и управление на процесите. Но има магия! Има неща, които генерират шампионско ДНК на всяко поколение млади баскетболисти във Варна. Нямам претенции да съм най-запознатия или най-дълбоко разбиращия темата, но тъй като отговарям за развитието на футболната школа на Ботев Враца се опитвам да взаимствам очевидно добрите практики.

cherno-more-3

Кои са нещата, които врачанският футбол трябва да „открадне“ от варненския баскетбол?

1. Какво се случва в главите на децата?

Децата растат с шампионско ДНК още преди да са спечелили каквото и да е. Още преди някой да им е казал, че са най-добрите за своята възраст. Самочувствието е нещото, което се гради от първия ден в залата. Без значение дали тренировките са при почти минусови температури, без значение колко време треньорите не са вземали заплати, без значение дали мъжкият отбор печели купата на България или е пред отказване от участие в шампионата. Малките „моряци“ знаят, че им е писано да са шампиони! Или поне да са в медалите 🙂

Разбира се това самочувствие се гради на можене. Пълна вяра в треньора, вдъхновение от резултатите на предните поколения, гордост че си част от една понякога агресивна, но винаги отдадена и компетентна баскетболна общност.

Тук има и успешни ролеви модели. Едва ли мнозина са детайлно запознати, че от техния клуб Георги Глушков е отишъл директно в НБА. Най-големите в школата са родени, когато мъжкият отбор печелеше титли и купи в края на 90-те и играеше уникални мачове в европейските турнири. Не са гледали в игра нито Спас Натов, нито Тодор Стойков, Друмев, Белберов и т.н. Но знаят, че има такива легенди. Познават близнаците Иванови, Сашо Янев, Божидар Аврамов и т.н. Знаят, че никой друг клуб в България  не е дал повече на баскетбола през последните 25-30 години. И дори някой да оспори последното твърдение, те яростно защитават тази своя истина.

2. Ролята на родителите?

Родителите са повече фенове и по-малко треньори/мениджъри на своите деца. Родителите са респектирани от треньорите. То и няма как да бъде друго, когато треньор на детето ти е легенда като Спас Натов или баскетболен ентусиаст като Георги Бакалов. Майстори в занаята като Петко Делев, Коцев, Патрика (който сам по себе си е философско течение в баскетболното треньорство), а залата носи името на безсмъртния Христо Борисов.

Родителите са спокойни, че синовете им са при правилните хора, тренират правилните неща и ако са добри със сигурност ще получат шанс за развитие – да преминат в по-горната възраст, да бъдат повикани в съответния национален отбор, а като му дойде времето (че и малко по-рано) да стигнат до мъжкия тим.

3. И все пак треньорите имат роля 🙂

Не може всяка спортна школа да има легенда от ранга на Спас Натов. Не може всяка школа да има хора с шампионска биография начело на всяка възрастова група. Но абсолютно всеки може да подбере екип, който първо се уважава помежду си, след това да постави клуба и интересите му над себе си и най-вече да чете и учи повече от съперниците си.

4. Връзката фенове-родители-състезатели

Може би точно тук е магията. Родителите са фенове на Черно море, а не само на конкретната формация, където играе детето им. И децата са фенове – на всички формации. Към по-големите има респект и желание да се достигне нивото им. Към по-малките – грижа и ентусиазъм да им се помага, да стават още по-добри. Няма ревност има битка във всеки турнир, във всяка зала, за всяка победа.

Феновете пък са вманиачени в това  на игрището да гледат момчета от школата. Дори да не са толкова добри, колкото поредните чужденци. Взискателната публика създава потребност у много от „наемниците“ сами да пожелаят да станат част от варненската баскетболна общност. Не се сещам за баскетболист, който е дошъл във Варна и публиката да го е посрещнала лошо. Всеки се приветства като потенциален шампион с Черно море. После разбира се се съди според заслугите.  Пак ще дам пример със Спас Натов – той е от Пазарджик, играл е в ЦСКА, но вече двайсетина години е емблема на клуба. На никой не му минава през ум да се замисли от къде дойде Спас Натов преди две десетилетия.

lu1

Кое е това, което реално може да се приложи във Враца?

1. Децата да се почувстват част от нещо голямо. Нещо огромно. И това да бъде чест за тях. Нищо повече!

2. Треньорите да премислят и мерят всяка своя дума – към децата, към съдиите, към съперниците… и да бъдат достоен пример за тях. И да не спират да се образоват. Нищо повече!

3. Родителите е достатъчно да бъдат добър модел за подражание у дома. И да подкрепят децата безрезрвно. Нищо повече!

4. Клубът – просто да разчита на децата и да инвестира в развитието им. Нищо повече!

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in City Marketing & Branding, Sportideas, Варна, Враца, Спортен мениджмънт и маркетинг, Фенски Tagged with: , , , , ,

юни 4th, 2016 by Денислав Георгиев

Докато някои клубове са на финалната права на изминаващия футболен сезон, в Ботев Враца започваме новата футболна година днес. Завършихме предната с детския турнир на 1 юни и след двудневна пауза тази сутрин стартираме с кастинг за попълване на ДЮШ с деца, родени през 2003, 2004, 2005 и 2006 г.

aa

Не очакваме да намерим новия Меси или Марадона, но ни се ще да срещнем момчета с характер. Момчета, които обичат да се състезават и да дават най-доброто от себе си. В един идеален свят малките ботевисти обичат да четат, справят се с лекота в училище и са много любопитни. И искат да постигнат поне успехите на Мартин Петров 🙂

Трите компонента, които треньорите ни днес трябва да оценяват са физически качества, технически умения и психологически профил. Последното става най-трудно в рамките на час и половина, но правилната преценка на този компонент предопределя доколко могат да се развият другите два.

И все пак най-важното е децата да се забавляват, да стъпят с нетърпение на официалния терен и да пожелаят това да бъде тяхната сцена в живота. Да открият във футбола и в клуба своето място, своята страст и своята мечта. Останалото ще го осигурим ние 🙂

Ще бъде вълнуващ ден!

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Sportideas, Враца, Спортен мениджмънт и маркетинг Tagged with: , , , , ,