октомври 27th, 2012 by Денислав Георгиев

Защо българските фирми спонсорират спорта?

Официалните причини да инвестираш в спорт у нас са три – за да получиш нещо в замяна от общината, да задоволиш лични фенски пристрастия или да печелиш от трансфери на спортисти в чужбина. Има и няколко публични тайни – черно тото, политическо влияние и пране на пари. Тук ще говорим само за спонсорите от първата група. Какво е съотношението между двете групи може да преценим като си отговорим на един въпрос – колко международни компании у нас са активно въвлечени в професионалния спорт?

Най-активната кампания това лято е на P&G и техният алтернативен подход да се нарекат горд спонсор на майките в спорта. Това е инициатива с феноменален успех – имиджов и търговски, но няма да се спираме подробно на тази част от спортния маркетинг. Искаме да акцентираме върху финансирането на българските клубове. Ако някога P&G решат да инвестират конкретно в български клуб по женски волейбол например, ще бъде изключително събитие за целия ни спорт.

От къде идват парите?

Когато говорим за фенски пристрастия е ясно – парите идват от джоба на шефа. Той плаща и поръчва музиката.Когато се решават комуникационни задачи средствата идват от бюджета на компанията. В най-честия случай се ползват парите за благотворителност и „разни“. Тези разходи са от типа – даваме, когато имаме излишни пари и нямаме сериозни очаквания за възвращаемост – просто сме добри граждани.

По света спонсорството (особено в спорта) навлезе в етап на зрялост и все по-често посяга към бюджетите за PR, реклама или маркетинг. Спонсорите стават рекламодатели. Търсят възрвращаемост и липсата на универсални методи за измерване на ефективността стават все по-сериозен проблем. Ако компанията може да си позволи да изхарчи 50 000 лв. за нещо свързано с имиджа й в града, то спортния тим е фаворит да ги получи. Но ако се избира дали тези пари да се дадат за спорт или за реклама в телевизията вече е нужна повече математика.

От къде дойдоха приходите на Олимпиадата в Лондон?

Какви резултати очакват?

Най-лесно е да мерим познаваемост. Може да се прави с класически маркетингови изследвания. По време на мач, в района на спортното съоръжение, по телефона, онлайн в медиите. Но доколко тя се дължи само на спорта е спорно да се каже. До какви действия ще доведе след време – също. Познаваемостта по-скоро е цел на PR-ите, по-малко на рекламата и съвсем малко на маркетинга. А маркетингът разпределя финансирането. Следователно трябва да се търсят по-стойностни измерители. Да кажем продажби, препоръки за продажби, изявено желание за тест на продукт и т.н. търговски неща. Все пак не може продажбата да е единствен измерител, защото за да се случи са нужни няколко фактора, а не всички зависят от спортния отбор, който фирмата подкрепя.

Основен проблем при поставянето на конкретни цели на едно спонсорство в спорта е липсата на базови маркетинг данни. Ако някой знае каква е средната възраст на хората, които следят на живо в залите баскетболното първенство на България и каква е тя при телевизионните зрители ще бъде ценно за всеки спонсор, който иска да инвестира в някой баскетболен клуб. Ще може да си направи представителна извадка за контролни проучвания, ще може да подбере най-точната оферта за тази аудитория и т.н. Далеч не говорим само за демографска информация.

Липсата на измеримост и отчетност отказва доста фирми да спонсорират спорта. Както ги отказва да рекламират и в пресата например.

Не пропускайте да осигурите на спонсорите си достатъчно видимост 🙂


Как спонсорите в спорта да са по-доволни?

Малцина спонсори имат щастието да изживеят спортен триумф с отборите в които инвестират. В спорта рядко има win-win ситуации. Накрая шампионът е един. Още двама вземат медали. Мнозинството отбори нямат нищо в края на сезона и не могат да се похвалят на своя благодетел. Тук идва най-важният момент. Ако спонсорът не може да се асоциира с добри спортни постижения, то единствения му стимул да продължи да участва в играта е или да увеличи инвестицията си (тук трябва да е повече фен, отколкото бизнесмен) или поне да вижда полза за бизнеса си от спонсорството.

От една страна благодарността на феновете, че се грижи за отбора им е ценна. Това върши работа ако отборът има много голяма фенска маса. Или пък фирмата е малка и локална – т.е. всички фенове на отбора я познават и ползват. Само изключително силни брандове могат да разчитат, че спонсорството само по себе си ще увеличи продажбите им. Средните и по-малки брандове трябва да инвестират усърдно в комуникация на своя спонсорски проект. Да смесят комуникационните канали. Добре е да подкрепяш отбора по волейбол в Добрич, но ако си преценил че издръжкаат за участие в шампионата е 50 000 лв., то трябва да предвидиш горе-долу още толкова за комуникация на това ти начинание. Реклама на мачовете, маркетинг на клуба, ангажиране на целия град с този проект. И на отбора с проблемите/нуждите на общността.

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Sportideas, Реклами, Спортен мениджмънт и маркетинг Tagged with: , , , , , , , , , , ,

ноември 23rd, 2011 by Денислав Георгиев

Не знам за кой път вече отпадаме с дузпи от турнира за купата на България по футбол. Сещам се за един мач в Сандански, в Каварна…сега в Перник. Не си спомням за победа след дузпи.

Не може да е случайно. В такива моменти се проявява малкото, което ни липсва (не е толкова малко). Финалното усилие, последните няколко грама желание и концентрация. Волята за победа. Футболистите на Черно море сякаш се успокояват като стигнат до дузпи и логично губят. Доволни са, че не са загубили в игровото време и могат да се оправдаят с малшанс при евентуално поржение. Така и става.

Редовно с дузпи отпадат отборите без манталитет. Черно море има добри футболисти (няколко) но няма манталитет с който да постига целите си. За това оставаме на точка от евроучастието, на дузпа от класирането напред в турнира…но животът продължава. Дори детските ни отбори губят редовно финали с дузпи 🙁

Foto: Sportal.bg

Това измамно спокойствие на „Тича“ насърчава примиренчеството. А примирените отбори не могат да постигнат нищо съществено, колкото и да искат феновете. Това примирение води до пълна липса на координация между поставени цели – възможности на отбора и очаквания на феновете. И не е виновна липсата на нормална комуникационна политика в Черно море. В любимия ни отбор липсва каквато и да е политика – нито кадрова, нито инвестиционна, нито маркетингова…събрали са едни момчета, дали са свирка на един Стефан Генов и … каквото стане.

Черно море няма да направи и стъпка напред. Дори стъпчица, ако нещата не се подредят. Ако не се наеме човек, който да изисква, да поставя задачи, да развива клуба. Собствениците не могат вечно да се оправдават с вече изтърканото „Това ни е социалният проект’. Какъвто и проект да е, пред него трябва да има цели и да се търси развитие. Иначе няма смисъл.

А никой не може да ме убеди, че каузата Черно море няма смисъл. Просто и трябва малко повече енергия – мисъл, идеи, желание …

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Фенски Tagged with: , , , , , , , ,

декември 31st, 2010 by Денислав Георгиев

Точно преди година направих обобщение за 2009-та. Изводът бе, че изпратих една от най-успешните години в живота си. Поставих си и 11 цели за тази година. Да видим какво се случи с тях 🙂


1. Работата още повече ще е топ приоритет

…и бешe 🙂

2. Очакваме Катето да проходи, проговори и да започне да върши много пакости :)

… проходи, мърмори си разни неща и не спира с пакостите.

3. Няма да емигрираме (само да кажа)

Тук сме си! Даже се върнахме във Варна.

4.Ще е хубаво най-сетне да спечелим златен медал на футбол или баскет.

Отново злато само при децата…няма изгледи за промяна 🙁

5. Ще започна да спортувам (дали?!?)

Тук не се справих. Два пъти започнах, но не беше трайно. Пак ще опитвам!


6.Искам 3 нови клиента, но за сега няма да кажа кои (да не ни ги отмъкне някой) :)

Един от тях дойде. За сметка на това се появиха и неочаквани нови клиенти, които ни гласуваха  сериозно доверие!

7.Трябва да има равитие по въпроса с докторнтурата ми

Развитието е, че ще има информация в началото на 2011. Започвам да губя надежда.

8. Ще напиша книга

Написахме с Жюстин „Успешен Онлайн Маркетинг в 65 примера от практиката“ !

9.Искам да попътувам (има Световно по футбол, баскетбол и волейбол) и да си ъпдейтна езиците.

Не посетих голямо събитие, но служебно пътувах до Истанбул и отдавна мечтания Амстердам.

10. Да построя къща (или поне да започнем). Това сега звучи малко като фикция, но и най-голямото пътешествие започва с една първа крачка. Дано да стане!

Стана! Това бе малко неочакван бонус от съдбата. Но все пак хубавите неща винаги се случват с малко късмет.

11. Противно на традицията ще сложа и 11-та точка – ще пиша повече в блога си … и напълно си вярвам :)

Всъщност отделих много време на блогa за Уеб Дизайн във Варна, който бе полукорпоративен – полуличен. От този месец официално си имам www.denislavgeorgiev.eu

Все пак да обобщя 2010 г. – Добра година, която донесе много промени. Животът ми през последните 12 месеца почти нямаше нищо общо с досегашното ми ежедневие. А след 2010 г. – нищо няма да е същото.

Научавам се да не бъда център на вниманието. Научавам се да работя във варненската действителност. Научавам се да бъда близо до роднините. Научавам се да оценявам нови неща.

Бизнес циклите в България се промениха доста – за това ще пиша по-подробно съвсем скоро. Топ събитията според мен също скоро ще ги подредя.

Трите най-важни неща, които ми се случиха през 2010 г. – 1. Връщането във Варна (от семейно и професионално отношение).  2. Книгата 3. Успешните онлайн проекти, които приключихме през годината.

Ето ги и целите за 2011 г.

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Цветни Tagged with: , , , ,

декември 28th, 2010 by Денислав Георгиев

Какъв е проблемът с преминаването на Даниел Димов в Левски?

От една страна няма нищо толкова лошо един футболист да отиде в по-голям клуб с по-високи цели и възможности. Дори той да се казва Левски. Замисляли ли сте се при какви условия ще смените работата си и ще отидете в нова фирма? Дори тя да е конкурент на сегашната Ви и в процеса на конкуренция откровенно да сте я ненавиждали?

За колко повече пари? Срещу обещание за по-големи и предизвикателни проекти? А социалните придобивки? Контактите? Статуса?

Факт е, че много българи сменяме работата си срещу 100-200 лв. по висока месечна заплата…и не виждаме никактв проблем в това. Но като става дума за футбол и футболисти – особено от любимия ни отбор – това няма никакво значение.

Да, ще кажете че футболист на Черно море в момента получава достатъчно добри пари, за да живее чудесно във Варна и не бива парите да са всичко при избора му. Той трябва да мисли и за феновете!

Даниел Димов срещу ПСВ

Даниел Димов срещу ПСВ

За кого? Феновете на Тича … това е друга тема. Погледнете колко души са писали на стената на Димов във Facebook да го разубеждават да остане в любимия Черно море – десетина? Колко се вълнуваме по сайтове и форуми – още двайсетина? Хората, на които наистина им пука за това, къде ще играе Даниел Димов явно не са чак толкова много. Т.е. да остане на Тича само заради феновете е абсурдно.

Ръководството? Тук вече назоваваме проблема с истинското му име. Нещото, което ни обижда е поведението на ръководството на Черно море. Поставят мъгляви цели, твърдят че ще направят това и онова…и изведнъж се разделят с най-перспективния ни футболист.

Не може да вземаш Жардел, а да нямаш пари да задържиш Димов. Това не го коментираме дори.

Според мен Дани си тръгва не толкова поласкан от вниманието на Левски или изкушен от парите им, а главно заради ПЕРСПЕКТИВАТА. В Левски ще срещне  клуб, организация, отбор, фенове, които искат да побеждават и да вървят напред.

Няма да играе всяка година контроли с Добружда, Светкавица и Поморие. Няма преди старта на подготовката да не знае дали ще ходи на лагер в Турция/Кипър или ще се пусне за Албена къп с Каварна и Доростол.

Ще бъде клуб в който се случва нещо. Аз не обичам Левски, но това не ми пречи да призная, че в Черно море нещата не се случват. Спрели сме, а отборчета с по-малки традиции, възможности и потенциал ни изпреварват – само защото работят!

Даниел Димов срещу Левски

Даниел Димов срещу Левски

И да не пропуснем комуникационния проблем. Излиза информация за трансфера в Гонг – някой от Черно море отрича (анонимно) и пожелава Весела Коледа в други медии. Ние сме готови да псуваме Гонг като провокатори. След няколко часа Димов говори за „голямото предизвикателство Левски“ по Нова ТВ. Какво пречеше на Черно море да се изправи някой шеф и като мъж да каже – Димов отива в Левски, не можем/не искаме/ не трябва да го спираме! Ще му намерим достоен заместник. Ала-бала – приказки за светлото бъдеще.

За сметка на това пък на 27 декември се появи картичка „Весели празници“ в клубния сайт…нелепо. Всички коментари по темата Димов се трият и не се публикуват – жалка история.

И финал – много фенове започват изречението „Ако бях на мястото на Димов, аз щях да…..“

Първо, не сме на неговото място, не знаем какво му е коствало да стигне до тук и не знаем точно какво ще получи, ако продължи към Левски. Последното и той не го знае.

И все пак – ако бях на мястото на Димов, щях да предпочета наистина да скоча в дълбокото – бих отишъл в който и да е чужд клуб, но да се докосна до истинския професионален футбол. Хем щях да се развивам, хем щях да печеля добри пари, хем щях да остана някакъв положителен герой на Тича (все пак има значение).

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Фенски Tagged with: , , , , , , , ,