октомври 27th, 2016 by Денислав Георгиев

Искаш да построиш училище в България – съседите се вдигат на протест и осуетяват начинанието. Искаш да мотивираш циганетата да учат, защото това може да помогне на икономиката ни след 5 години – българските майки юнашки не одобряват идеята. Да и на мен не ми харесаха детайлите – само за ромчета, за 3.50 успех и сумата в евро…но знам, че подобен отчаян ход е сред последните възможности да впрегнем мургавия човешки ресурс да заработи за България.

reform1

Гражданското общество понякога реагира твърде импулсивно и дори само се учудва колко бързо постига желания резултат. Както стана днес. Но кой носи отговорност за пропуснатите ползи? Разбира се че политиците, които нямат смелост да отстояват позициите си.

Вчера гледах много интересно филмче по Bloomberg за бившия кмет на Вашингтон Адриан Фенти. По-специално за неговата брутална образователна реформа. Когато кани Мишел Рее за инспектор по образованието в града – т.е. шеф на реформата, той и гарантира две неща – доверие и решителност. Оставя я да си свърши работата до край без да се страхува от евентуални политически последствия.

Разбира се не печели втори кметски мандат. Губи вътрешните избори при Демократите, защото учителските синдикати са твърде негативно настроени към реформата. Стига се до уникалната ситуация Републиканците да му предложат да бъде техен кандидат на следващите избори. Той отказва.

Много политици у нас нямат интуицията кои непопулярни мерки трябва да защитават със зъби и нокти и кога е добре да са по-диалогични и отстъпчиви. Всъщност имат чудесна интуиция – но следващият мандат все им се струва по-ценен от реализирането на успешна политика.

reform2

И тъй като гражданското общество е особено чувствително към темата образование, искам да помоля тези, които спряха строежа на ново училище в Лагера и излязоха на протест срещу стипендиите на ромчетата, да впрегнат гражданската си енергия за още едно добро дело. Да накарат държавата да плаща на частните училища и детски градини единния разходен стандарт за всяко дете, което би му плащало ако то учеше в държавно училище.

Да уточня, че малко над 99,9% от децата в частни училища са неромчета – т.е. съвсем чисти българчета. Малко над 99,9% от родителите на тези деца са изрядни данъкоплатци. И поне 99,9% не ползват детски или други социални плащания. Включително каквито и да е стипендии от МОН.

Ще се радвам да се ангажира и някой силен с красноречието си патриотичен депутат или цяла национална телевизия. Но няма нищо романтично, патриотично или революционно в подобно искане? Твърде нормално е? Жалко…

 

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Книги, Остросоциални, Политика Tagged with: , , , , , ,

февруари 23rd, 2012 by Денислав Георгиев

Парите трябва да следват ученика, а не да издържат училището. И всеки родител си избира къде да учат децата му. Тези неща са ясни и много се радвам, че Деси Бошнакова се е активизирала да популяризира тезата.

Мен ме вълнуват обаче детските градини. Дали ще живеем във Варна или в София, проблем има и е доста вероятно да не се класираме от първия път. Като цяло самата класация е малко обидна, но…явно няма по-работещ механизъм за разпределение на това така ценно благо – място в ОДЗ 🙂

И смятам е справедливо държавата да помисли как да компенсира своите деца, на които не може да осигури това благо. В стил Бойко Борисов някой ще каже – като искате всички да сте софиянци/варненци, така ще е. Това го беше казал и Кирил Йорданов и даже стигна до изчислението, че във Варна живеят поне 900 000 души…и за това няма места в детските градини. Всеки има право да живее където си иска и това не бива да е оправдание.

Даже при частните училища е въпрос на избор – дали да платиш повече и да получиш повече екстри. Т.е. логично е детето да получи сумата определена от държавата и да си я инвестира в което лицензирано учебно заведение реши. При детските градини и яслите обаче ситуацията е плащаш или не работиш. Доста грубо. Няма избор, няма опции, няма капризи.

След като си плащаш данъците, държавата ощетява детето ти и не му дава място при другите деца (които са по-заслужили според класацията), а освен това отнема и правото на работа на майките…които трябва да си гледат детето …докато стане 1 клас.

За това моето предложение е не само парите да следват учениците, но дори държавата да поема 100% от цената за престой на всяко дете в частна детска градина или ясла. След като не могат да осигурят място в държавна, редно е да платят те за частна. Може би това ще ги мотивира да направят още няколко градини и въпросът да се разреши доста бързо.

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Политика Tagged with: , , , , , , , ,