август 24th, 2016 by Денислав Георгиев

Като слушам как деца на 8-10 години са „машини „, „нижат гол след гол“ и ги чака „бляскаво бъдеще“ винаги съзирам болни родителски амбиции. Да, има деца, които изпъкват рано и са супер на терена, но тези определения по-скоро им пречат и объркват. А което е още по-лошо – създават излишно напрежение.

Отборът на Левски, воден от Манол Занев

Отборът на Левски, воден от Манол Занев

Повод за тази статия е публикация в blitz.bg, където информационната агенция ни запознава със следния казус:

„Левски изпусна пореден талантлив футболист, а любопитното е, че тръгналият си от „Герена“ е внук на „синя“ легенда, разбра БЛИЦ СПОРТ.

Става въпрос за Марто Бойчев, роден 2008 година. Той е внук на легендата Михаил Вълчев, който като футболист е двукратен шампион с Левски и двукратен носител на Купата на България. През 1998 г. пък извежда „сините“ до Купата като старши треньор след победа с 5:0 над ЦСКА на финала.

Именно Вълчев държал внучето му да тренира в школата на Левски, но в крайна сметка останал разочарован от отношението към малкия Марто. Осемгодишният нападател нижел гол след гол със синия екип, но въпреки това треньорът му Манол Занев постоянно го заменял, вадейки го от игра.

Малкият футболист и родителите му избрали той да бъде преместен в Царско село, където сега доволно потриват ръце и се радват, че са взели голям талант от школата на Левски. Бойчев вече ниже гол след гол за новия си отбор, а на „Герена“ нищо чудно след време да съжаляват и за този свой изпуснат кадър.“

1. Има нещо пикантно още в началото – дядото  на младия футболист е легенда, но въпреки това го мести от Левски – значи има ясно послание – момчето е недооценено и не е получило отношението, което се очаква да получи внук на легенда. Нещо в Левски не е ок…

2. „Левски изпусна пореден талантлив футболист“ – пак виждаме тенденция – напускането на младежа е грешка, която не за първи път се случва… Нещо в Левски не е ок!

3. Ключовият момент: Осемгодишният нападател нижел гол след гол със синия екип, но въпреки това треньорът му Манол Занев постоянно го заменял, вадейки го от игра. – Значи на 8 години детето трябва да бъде несменяем титуляр? И това го твърди дядо му, който е треньор и разбира от футбол?

Ако в Ботев Враца има 8 годишен „несменяем“, „уникален“, „хипер“ футболист бих бил много притеснен за бъдещето на треньора му 🙂

Защо ме подразни тази статия?

Ако всичко е вярно, първо е любопитно кой я е инициирал – интересът към това, какво се случва в семейството на легендата Михаил Вълчев? Цел да се говори срещу школата на Левски? Царско село да се похвалят с трансферен удар? Или семейството на детето иска името му да се споменава в медиите от рано?

Който и от сценариите да е верен, или истината да е комбинация от няколко фактора, това е вредно за детето. Вредно е за новия му отбор, вредно е за школата на Левски, вредно е за детско-юношеския футбол.

Вредно е и за Ботев Враца. За Черно море. За всеки клуб, който иска да развива школа. Защото подобни публикации навиват допълнително свръх амбициозните родители и започват да копират подобно поведение. Децата започват да се тръшкат при първото сядане на пейката. На 15 години вече имат по 3 отбора във визитката си, 4 бенефиса и поне 5 отказвания от футбола. Твърде рано се създава грешна представа за футбола, за начина на мислене, за живота и вселената.

И кой има полза?

Дори конкретната история да е силно преувеличена или дори изопачена от медията, тези неща се случват всеки ден. Случват се във Враца, Варна и всеки клуб. Родители търсят проблема първо в треньора, треньорите са несигурни за работата си и правят непрекъсната селекция, децата се учат от малки, че могат да си тръгнат при първата несгода.

Никой не печели. Най-малко пък футболът!

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Sportideas, Остросоциални, Спортен мениджмънт и маркетинг Tagged with: , , , , , ,

юни 14th, 2016 by Денислав Георгиев

Не съм убеден, че организационно баскетболният Черно море е на особено високо ниво в момента. Дори не съм убеден, че школата на клуба е еталон за структура и управление на процесите. Но има магия! Има неща, които генерират шампионско ДНК на всяко поколение млади баскетболисти във Варна. Нямам претенции да съм най-запознатия или най-дълбоко разбиращия темата, но тъй като отговарям за развитието на футболната школа на Ботев Враца се опитвам да взаимствам очевидно добрите практики.

cherno-more-3

Кои са нещата, които врачанският футбол трябва да „открадне“ от варненския баскетбол?

1. Какво се случва в главите на децата?

Децата растат с шампионско ДНК още преди да са спечелили каквото и да е. Още преди някой да им е казал, че са най-добрите за своята възраст. Самочувствието е нещото, което се гради от първия ден в залата. Без значение дали тренировките са при почти минусови температури, без значение колко време треньорите не са вземали заплати, без значение дали мъжкият отбор печели купата на България или е пред отказване от участие в шампионата. Малките „моряци“ знаят, че им е писано да са шампиони! Или поне да са в медалите 🙂

Разбира се това самочувствие се гради на можене. Пълна вяра в треньора, вдъхновение от резултатите на предните поколения, гордост че си част от една понякога агресивна, но винаги отдадена и компетентна баскетболна общност.

Тук има и успешни ролеви модели. Едва ли мнозина са детайлно запознати, че от техния клуб Георги Глушков е отишъл директно в НБА. Най-големите в школата са родени, когато мъжкият отбор печелеше титли и купи в края на 90-те и играеше уникални мачове в европейските турнири. Не са гледали в игра нито Спас Натов, нито Тодор Стойков, Друмев, Белберов и т.н. Но знаят, че има такива легенди. Познават близнаците Иванови, Сашо Янев, Божидар Аврамов и т.н. Знаят, че никой друг клуб в България  не е дал повече на баскетбола през последните 25-30 години. И дори някой да оспори последното твърдение, те яростно защитават тази своя истина.

2. Ролята на родителите?

Родителите са повече фенове и по-малко треньори/мениджъри на своите деца. Родителите са респектирани от треньорите. То и няма как да бъде друго, когато треньор на детето ти е легенда като Спас Натов или баскетболен ентусиаст като Георги Бакалов. Майстори в занаята като Петко Делев, Коцев, Патрика (който сам по себе си е философско течение в баскетболното треньорство), а залата носи името на безсмъртния Христо Борисов.

Родителите са спокойни, че синовете им са при правилните хора, тренират правилните неща и ако са добри със сигурност ще получат шанс за развитие – да преминат в по-горната възраст, да бъдат повикани в съответния национален отбор, а като му дойде времето (че и малко по-рано) да стигнат до мъжкия тим.

3. И все пак треньорите имат роля 🙂

Не може всяка спортна школа да има легенда от ранга на Спас Натов. Не може всяка школа да има хора с шампионска биография начело на всяка възрастова група. Но абсолютно всеки може да подбере екип, който първо се уважава помежду си, след това да постави клуба и интересите му над себе си и най-вече да чете и учи повече от съперниците си.

4. Връзката фенове-родители-състезатели

Може би точно тук е магията. Родителите са фенове на Черно море, а не само на конкретната формация, където играе детето им. И децата са фенове – на всички формации. Към по-големите има респект и желание да се достигне нивото им. Към по-малките – грижа и ентусиазъм да им се помага, да стават още по-добри. Няма ревност има битка във всеки турнир, във всяка зала, за всяка победа.

Феновете пък са вманиачени в това  на игрището да гледат момчета от школата. Дори да не са толкова добри, колкото поредните чужденци. Взискателната публика създава потребност у много от „наемниците“ сами да пожелаят да станат част от варненската баскетболна общност. Не се сещам за баскетболист, който е дошъл във Варна и публиката да го е посрещнала лошо. Всеки се приветства като потенциален шампион с Черно море. После разбира се се съди според заслугите.  Пак ще дам пример със Спас Натов – той е от Пазарджик, играл е в ЦСКА, но вече двайсетина години е емблема на клуба. На никой не му минава през ум да се замисли от къде дойде Спас Натов преди две десетилетия.

lu1

Кое е това, което реално може да се приложи във Враца?

1. Децата да се почувстват част от нещо голямо. Нещо огромно. И това да бъде чест за тях. Нищо повече!

2. Треньорите да премислят и мерят всяка своя дума – към децата, към съдиите, към съперниците… и да бъдат достоен пример за тях. И да не спират да се образоват. Нищо повече!

3. Родителите е достатъчно да бъдат добър модел за подражание у дома. И да подкрепят децата безрезрвно. Нищо повече!

4. Клубът – просто да разчита на децата и да инвестира в развитието им. Нищо повече!

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in City Marketing & Branding, Sportideas, Варна, Враца, Спортен мениджмънт и маркетинг, Фенски Tagged with: , , , , ,

януари 31st, 2016 by Денислав Георгиев

Дълго време не бях следил спортната преса. Откакто се занимавам с маркетинга и развитието на Ботев Враца отделям време на спортните вестници. И тъй като не съм ориентиран към определено издание – чета и трите. Особено след мач.

В спортните вестници се появяват много странни мнения. Ще споделя и ще се опитам да потърся логика в две, които ме впечатиха най-много вчера.

Първо в интервю с Ферарио Спасов за ситуацията в ЦСКА и Литекс, той съвсем чистосърдечно твърди, че не вижда от къде на къде трябва да се спазват правилата. И се обосновава – толкова пъти БФС не взема коректни решения, защо точно сега трябваше да спази собствените си нормативни документи. Един вид, спазването на правилата няма как да бъде нещо добро, защото се случва рядко. То по тази логика може съвсем да настъпи анархия…и вместо да се стремим към спазване на правилата ВИНАГИ…ние си търсим извинения ДА НЕ ГИ СПАЗВАМЕ И ТОЗИ ПЪТ…тъжно разсъждение.

papazov-basket

Другото необяснимо твърдение дойде от ръководството на ПОРТ ВАРНА, които смятат да спрат издръжката на баскетболния Черно море поради….две причини. От една страна не били доволни как се харчат парите им, а от друга решили да подкрепят морските спортове и по-конкретно ветроходството. Пристанището да спонсорира ветроходството е хубаво, даже задължително. Но след като си спонсорирал баскетбола 3 година, при които имаше и доста успехи, и да се появи ръководител на спонсора, който в прав тект да каже, че не вижда логика в това, да се помага на баскетбола…е абсурдно. ОК – може да има поне 10 причини да не искат да подновят спонсорския си ангажимент. Нормално е. Но да обясняваш, че три години си давал нелогично пари за най-успешния спорт в града си е не особено адекватно изказване.

И понеже не сме чак толкова късопаметни,преди 3 месеца се проведоха местни избори. В тях бившия изпълнителен директор на пристанището и президент на клуба участва като независим кандидат. Подкрепи го инициативен комитет, в който личаха много спортни и баскетболни имена. Е, проектът „Живот за Варна“ вкара едва трима общински съветници, а уважаваният от мен г-н Папазов не успя да стане кмет. Дали от порта не са доволни от политическия резултат или пък смятат, че са си изпълнили ангажимента и са взели каквото им е било нужно за мен е все едно. Важното е, че решението да помагат помник кога и защо го взеха. Видяхме какво се опитаха да извадят като дивидент и сега е глупаво да зявяват, че подкрепата за баскетбола е нелогична.

По-скоро е нелогично да участваш в управлението на един клуб и да твърдиш, че няма прозрачност как се харчат парите в него. Нелогично е да правиш политическа кампания през спорта. И не е логично да се изказваш толкова несериозно и некомпетентно, когато оглвяваш такова голямо и за радост печелившо предприятие

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Sportideas, Варна, Спортен мениджмънт и маркетинг Tagged with: , , , , ,

май 30th, 2015 by Денислав Георгиев

Кати чака този ден от 100 години 🙂 Защото от толкова не сме печелили купата на България по футбол. Не сме я печелили никога в този формат на турнира. Но все някога ще я спечелим… и днес е подходящ момент за това. Днес е финалът!

kati-final

От сутринта се е загрижила кой каква фланелка ще облече довечера. Това е смисълът от футбола – емоцията преди мача, приятното напрежение и разбира се вярата, че точно днес нашия отбор ще вземе купата!

Иначе реално погледнато шансовете са 80:20 в полза на Левски. Но това никога не ни е било проблем. В последните седмици ревахме за билети, ревахме от съдиите, ревахме за стадиона…и в същото време освободихме няколко важни футболисти преди решителния мач. Като цяло няма много разумни доводи, че точно днес, точно в Бургас ще вземем купата.

Но най-яркият ми спомен от този стадион е мачът ни със Сампдория. Италианските „моряци“ бяха фаворит на книга, съдиятаги побутна също, но нашите играха толкова мъжки и сърцато, че никой не им се сърдеше за крайното 0:1. Даже изпуснахме победата. А публиката ни наистина беше на ниво.

Левски не е по-силен от онази Сампдория, ние не сме по-слаби от онзи Черно море, Никола Спасов е много по-опитен тренер от тогава….абсолютно е възможно да се съберем и в рамките на 2 часа да учудим света! Вярвам, че имаме шанс.

Но най-вече се надявам, че ще играем мъжки и със сърце! Това винаги е било най-важното за феновете на Черно море. Купи и медали нямаме навика да броим 🙂 Но битката е задължителна!

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Sportideas, Варна, Спортен мениджмънт и маркетинг, Фенски Tagged with: , , , , , ,

февруари 23rd, 2015 by Денислав Георгиев

Малко преди спортният министър Красен Кралев да повери баскетболната купата на България в ръцете на капитана на Черно море Асен Великов хиляди хора въздъхнаха с облекчение. Същият този Асен Великов, с когото бяхме в агитката на Черно море при първия от загубени финали през 2001 г. …пак в Плевен. Сещам се за поне стотина мои познати, които чакаха този момент от твърде дълго време. И това чакане си струваше.

kupa-cherno-more

An Tagen wie diesen, wünscht man sich Unendlichkeit
An Tagen wie diesen, haben wir noch ewig Zeit
Wünsch ich mir Unendlichkeit

Час преди финала с Кати се надъхвахме с тази песен. Тя много я харесва. За първи път по-детайлно и разказах за какво точно става дума. Обяснявах й, че в живота има моменти, които определят бъдещето ти. Трябва да учиш, да се трудиш много, да бъдеш постоянен, да обичаш това, което правиш…отдадено и без да те мързи. И колкото и добре да се справяш идват тези моменти, когато трябва да верифицираш (естестено не ползвах тази дума) уменията и знанията си и да направиш разликата с останалите. Да вземеш купата!

Нарича се конкуренция и спортът е само илюстрация на този процес, който се случва постоянно в живота на всички хора.

Целият този урок щеше да отиде по дяволите, ако моряците не бяха показали характер, огромни сърца и пълно себераздаване. Кати не разбира кой знае колко от баскетбол. Знае, че топката е оранжева, трябва да се вкарва в коша и както във всеки друг спорт Черно море трябва да победи. За 5 годишно момиченце й е предостатъчно 🙂

Много приятели ме питаха дали съжалявам, че не бях в залата. Въобще. Няма по-голямо удоволствие да гледаш последните стотина секунди от финала, докато детето ти се е вкопчило в теб и пита също стотина пъти – свърши ли? Бихме ли? А тези секунди в баскетбола могат да изглеждат безкрайно дълги.

И в края на цялото петнайсетгодишно очакване, малко преди Асен Великов да направи най-простото движение в баскетболната си кариера и да вдигне купата над главата си, аз със същата тази лекота вдигнах моята купа. Щастливото дете, което вярвам научи един хубав и много ценен урок в живота си.

Не знам за Асен. Не знам за Пламен и другите момчета в отбора, но аз въздъхнах с облекчение. И въобще не ми пукаше, че съм си в хола, а не в зала Балканстрой. Купата си е купа – тя просто е материално изражение на много положен труд, много тренировки и много, много вяра. Тя е на идеята Черно море и хилядите хора, които стоим зад нея.

Както казах и на Кати, спортът е отражение на живота. Ако искаш да вдигаш купата трябва да се стараеш много. Да тренираш, да не те е страх да се състезаваш и безкрайно много да вярваш. Да живееш за моментите, когато получаваш възможност да се докажеш. И да вдигнеш своята си купа.

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Варна, Фенски Tagged with: , , , , ,

декември 13th, 2014 by Денислав Георгиев

Тази година като автор на блога за спортен мениджмънт и маркетинг SportIdeas.eu бях поканен да се включа в гласуването за Най-добър млад спортист на България. Организаторите от Viasport.bg са преценили, че колкото по-разнообразни мнения съберат, толкова по-представително ще е класирането.

sportist-varna-utre

Това по никакъв начин не задължава организаторите на Спортист на Варна да ми изпращат анкетна карта. Но се оказа, че те не са поканили повечето спортни журналисти в града…какво остава за блогъри 🙂

Абсурдната ситуация в класацията да гласуват 3-ма журналисти (определено не тези с най-голяма аудитория), 2-ма общински съветници  и още двама спортни старейшини. Както и да го погледнеш е странно. Или хайде да си го кажем директно – тъпо е.

Тук идва и най-важният въпрос. По какви критерии да определим Спортист на Варна? Първо той варненец ли трябва да бъде? За варненски клуб ли да се състезава? Или и двете? Кой е най-важният критерий – успехи в чужбина? Успехи на национално ниво? Принос за развитието на общността във Варна? Събрана публика? Значимост като личност в национален мащаб? Много спечелени пари от спорт?

Че няма футболисти – няма. Те за спортната общност не са спортисти – очевидно. Само че имаме един Георги Китанов и един Георги Илиев, които постигнаха успехи през годината и е логично да ги уважим.

Ако гледаме само състезаващите се за варненски клубове – къде са Милян Пупович и Асен Великов – с основен принос за медалите на Черно море през изминалия сезон. А близнаците Иванови, които играят на достатъчно високо ниво в Европа? Последните помагат и за развитието на варненския спорт като меценати в последно време.

Само да маркирам липсата на Тодор Славов – имаше успехи на национални и международни състезания. И най-вече бе сред основните лица като доброволец за кандидатурата на Варна за Европейска младежка столица. Или те повечето спортни деятели проспаха тази кандидатура?

И съвсем на финала – отбор на годината е хандбалният Спартак, пред баскетболния Черно море. Доста странно. Да кажем, че е заради европейските мачове. Още по-странно – отборът на годината няма нито един представител в топ 10 спортистите .

Ще ме прощават организаторите – общинари и старейшини, но тези награди са всичко друго, но не и обективна оценка на случилото се във варненският спорт през годината.Класирането е подредено по единствената логика – да има за всеки по нещо и ако може да няма сърдити. Сигурен съм, че един средно интересуващ се от спорт варненец не е чувал повече от половината спортисти в топ 10. Не че постиженията им са незначими – но просто има по-заслужили, по-популярни и по-значими за обществото спортни успехи.

От варненската десятка в топ 10 на младите спортисти у нас съм включил:

2. Борислава Христова (18 г., баскетбол)

4. Георгия Кадоглу (16 г., плуване)

9. Душко Благовестов (18 г., бокс)

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Варна, Политика, Спортен мениджмънт и маркетинг Tagged with: , , , , , , , , , , , , , , , ,

февруари 23rd, 2014 by Денислав Георгиев

Днес от 18:30 в зала „Конгресна“ ще посрещнем шампионският отбор на Черно море от преди 15 години. Освен това разбира се ще има и Мач на Звездите, където пък ще играят освен най-добрите баскетболисти в шампионата, но и цели 6 души от сегашния тим на Черно море Порт Варна.

all-star-game

Ето моите 5 причини да съм в залата днес!

1. За да се порадваме отново на позабравените златни моменти от варненския баскетбол.

2. От уважение към отбора, който ни е носил толкова радост през годините! Най-вече!

3. За да видя настоящите играчи на Черно море Порт Варна сред звездите на българския баскетбол.

4. За да се видя с приятели, с които се виждам основно в залата 🙂 Пък и това май ще бъде последния път, в който Стойков, Друмев, Натов, Стоянов, Белберов и т.н. ще стъпят на паркета в „Конгресна“.

5. Ако все още не съм Ви убедил – постарах се да осигуря ексклузивно тези кадри. Търся ги от поне 14 години с надеждата, да им намеря място в Интернет. С литъл хелп оф май френдс ги доставям тъкмо на време. Ако искате да изживеем това отново – знаете кога и къде да дойдете днес 🙂

 

Как станахме шампиони във Варна?

И как спечелихме първата купа в Бургас

 Симеон Варчев за шампионския отбор на Черно море

Близнаците за шампионския отбор на Черно море

Тодор Стойков за шампионския отбор на Черно море

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Варна, Фенски Tagged with: , , , , , , , , ,

февруари 21st, 2014 by Денислав Георгиев

Предлагам още една интересна гледна точка към шампионската титла на Черно море от 1999 г. и всички успехи по време на варненската баскетболна хегемония в края на 90-те години. Върнах във времето Деян и Калоян Иванови, тогава 13 годишни, за техните спомени и емоции от това време. Как е повлиял шампионският отбор върху фомирането им като баскетболисти и хора? Кои са най-хубавите им баскетболни спомени и кога ще донесат ново злато за Черно море?

Deyan Kaloyan Ivanovi
Какво си спомняте от последната титла на Черно море спечелена във Варна през 1999 г?

Деян:

Това са моменти, които никога варненските фенове на баскетбола няма да забравят. Аз и брат ми бяхме започнали да тренираме едва от 3 години, но благодарение на нашето семейство бяхме в залата от много по-малки. Спомените ми всъщност са повече чувства, отколкото дадени картини. Спомням си преди всичко еуфорията от победата.

Калоян:

Да отидеш на мач на Черно Море, това беше едно от най хубавите неща който ни се случваха като деца. Не че съм разбирал нещо от баскетбол,но си спомням настроението с което отивахме. Помня как цялото семейство се приготвяхме и тръгвахме към залата, в която пък винаги сядахме на едно и също място. Обстановката която се създаваше, агитката която пееше неспирно в отсрещния ъгъл изглеждаше безкрайна лавина от хора.

Кой Ви беше любимият играч по това време?

Деян:

Целият отбор, заедно с треньорите. Естествено симпатизирахме най-много на Емил Бояджийски и на Борко Стоянов. Бати Емо и Бати Борко бяха приятели на брат ни. Няма как да пропусна и Спас Натов.

Калоян:

За мен Спас Натов и Кийт Хиюз. Аз все още играя с номер 10. Няколко години поради невъзможност играех с 55, а Деян играе с номер 44, като преди това играеше с номер 8.

Шампионското поколение (1997-2000) по какъв начин повлия на Вашето развитие в баскетбола?

Калоян:

Имахме възможността да играем със Спас Натов, Друмев, Борис Стоянов, Емил Бояджийски те бяха невероятни съотборници и ни помагаха много. Научихме много от тях.

Деян:

Идваха отбори от много силни първенства, но за нас нямаше по-големи от Друмев, Стойков, Белберов, Бояджийски, Хюз, легендарният Шишков, Радионов или пък невероятно страшният за мен тогава Пламен Христов

Мога да твърдя, че с голяма част от тези играчи останахме близки, защото първо те са добри хора и след това големи спортисти.

Тези хора, всеки един от тях, са ме мотивирали да правя всяка следваща стъпка напред. Да се стремя да се доближа до тях. Като баскетболист, като човек и като характер. Това е моето баскетболно семейство, а какво по-хубаво от това, че то е шампионско.

Как се държаха тези звезди като съотборници няколко години по-късно?

Деян:

Сега ще прозвуча като старите баскетболисти, но няма как – това е истината. Ние бяхме отбор. Нямаше борба за пари. Нямаше задкулисие. 90% от приятелите ми в баскетбола са свързани с този наш хибрид от звездите на 1997-2000 г. и ние – келешите, които ги гледахме като Богове. Играехме с хората, които пълнеха за мен огромната тогава зала „Конгресна“.

Много съм щастлив, защото с повечето играчи имахме възможност да работим като съотборници, а с Юрий Шишков и като наш треньор. Истината е, че с тези въпроси ме връщаш в най-прекрасните ми години, когато всичко беше толкова силно и истинско. Чак ме побиват тръпки.

За съжаление Вашето поколение няколко пъти остана на крачка от златото…

Деян

Точно така – два пъти имахме шанса да станем шампиони. Тогава не осъзнавах какво значи това. Излизахме и играехме. Сега с годините това, което във финала за Купата на Бългрия в Русе ме кара да съжалявам, че не можахме да запишем още една дата на логото на БК Черно море. Няма да забравя думите на великия Варчев след мача: „Перверзно изгонихте врабчето на щастието от рамото си“. Тези думи и до сега са в главата ми. Малко са хората в спорта, които с критиката си могат да оставят хем урок за цял живот, хем стимул да се постараеш никога повече да не чуеш тези думи. С този пример искам да покажа колко важна роля имаха всички треньори през годините. Всеки един, работил със стотиците деца в клуба.

Надявам се през годините, откакто не сме във Варна да сме успели да зарадваме феновете с личните си постижения. Те никога няма да останат само наши. Те са на всички, които с работили с нас, от които сме се учили и които ни подкрепят – всяка точка, борба или отличие. В този ред на мисли, единственият любим отбор в нашето семейство е Черно море. Без значение къде сме играли ние с Калоян през годините.

Калоян:

Когато бяхме на 19 години играхме два финала и двата срещу Лукойл, но те се оказаха непобедим съперник за нас. Бяхме млад и борбен отбор, не се примирявахме с нищо и носихме у нас част от този велик отбор на Варна. Надявам се един ден с Деян да се върнем в Черно море и да спечелим златните медали.

Искам да кажа на хората, които отвикнаха да ходят на баскетбол, че в това време на трудности сами трябва да си създаваме малки радости, а един баскетболен мач е именно това.

all-star-game

HDI Мачът на Звездите и честването на шампионския отбор на Черно море от периода 1997-200о г. ще се проведе в неделя, 23 февруари от  18:30 часа в зала Конгресна!

Ето какви са и шампионските спомени на Тодор Стойков.

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Варна, Спортен мениджмънт и маркетинг, Фенски Tagged with: , , , , , ,

февруари 20th, 2014 by Денислав Георгиев

Развълнуван съм. Години наред полагам усилия да покажа и споделя с всички един момент от живота ми, в който бях изключително щастлив. Сигурен съм, че много мои приятели също са били щастливи тогава. Та, утре най-сетне ще го споделя :))

all-star-game

 

Нещо голямо 🙂

Най сетне!

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Варна Tagged with: , , ,

септември 11th, 2013 by Денислав Георгиев

Днес най-великият български баскетболист през последните 2 десетилетия каза КРАЙ. На 36 годишна възраст Тодор Стойков приключи с професионалния спорт. На емоционална пресконференция обяви, че се разделя с баскетбола след 20 успешни години на терена.

Кой е мачът на Тодор Стойков, който няма да забравя никога?

Всъщност са три – без да се фокусирам върху тези, след които Черно море е печелил купи и медали. Три момента, които промениха нещата.

todor-stoykov-cherno-more

Първият бе един мач срещу Компакт Димитровград през 1997г. Тъкмо бяхме загубили нелепо купата от Славия ВИС 2 и малко преди да загубим също толкова нелепо и титлата пак от тях. Беше решителен мач от редовния сезон и трябваше да бием, за да сме първи преди плейофите. Доста време изоставахме в резултата и нещата логично си отиваха към поражение. Падахме с 2 точки и имахме последна атака. Тошко стреля от тройката, съдията отсъди фаул със сирената и мачът свърши. Останаха три наказателни удара и 2 точки пасив. Стойков вкара и трите – това бе първият момент, в който ме убеди че е различен играч.

Вторият мач бе в София – в залата на ЦСКА през 200о г. Появилият се от някъде Йордан Бозов направи супер мач, но нашите шампионски се държаха над водата през цялото време. В последния момент ЦСКА поведе, а ние имахме последна атака. Тошко вкара тройка, но съдията не я зачете, въпреки че на всички повторения се виждаше, че не е прав. Загубихме мача, загубихме първото място в редовния сезон, после загубихме и титлата в 5-ти финал с Левски. Ако този кош на Тошко бе зачетен,историята щеше да се промени…

Третият мач естествено е последният му с екипа на Черно море във Варна. Залата бе препълнена, той вкара над 40 точки на Ямбол, а публиката го изпрати с толкова аплодисменти и любов, които няма как да е получил в Правец за цяло десетилетие след това.

kamp

Тогава обеща, че ще се върне в Черно море..дори и за един мач….чакаме го!

Тошко, лично ти благодаря за всички положителни баскетболни емоции.

 

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Фенски Tagged with: , , ,