декември 2nd, 2015 by Денислав Георгиев

Що за непрактична идея да се занимаваме с конфликтни хора? Подмолни провокатори, целенасочени дразнители или обикновени скандалджии. Трябва ли да търсим взаимодействие с тях? Когато ни се налага да работим – да кажем са от страната на доставчик-монополист или пък са представители на твърде голям клиент…ясно.

Dealing_With_Confrontational_Issues

Но когато зависи изцяло от нас дали да общуваме с дадена конфликтна личност – какво правим? Преценяваме колко ни е необходимо да е край нас? Имаме ли полза? На какво можем да се научим от този човек? И може би най-важното – кой ще бъде потърпевш от него 🙂

Ако вземете в екипа си конфликтна личност и работите пряко – ок. Но ако го наемете и го поставите в отдел, където рядко се появявате и други хора ще патят от нрава му – по-добре не. Рискувайте само ако можете лично да се справяте. Със сигурност оплакванията от него скоро ще стигнат до ушите ви и ще трябва да отделяте доста време, за да се запознавате с всеки казус, да изслушвате страните и да играете ролята на синя каска. В общи линии – рискувайте с такива хора, само ако сте убедени, че ще допринесат с повече, отколкото могат да навредят.

 

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Управление - mngmnt Tagged with: , , ,

август 17th, 2015 by Денислав Георгиев

Повечето хора причисляват Talent Management & Development (TMD) към инструментите на Human Resources (HR). В общия случай става дума за отговорна и умна  корпоративна политика, която има за цел да развива кадрите си. Това е част от по-голямото стратегическо планиране на ресурсите, с които една организация разполага и иска да постигне своите цели.

talent-manager

В бизнес литературата е казано достатъчно за Управление и развитие на талантите. Има програми, има обучения, правят се различни таблички, графици и т.н. Но Управление и развитие на талантите може да се ползва и извън корпоративния свят. Защо едно училище да не прилага този модел на работа при кариерното ориентиране на своите възпитаници? Защо един град да не инвестира в развитието на талантите на своите граждани? И като става дума за таланти не говоря да се раздават пари на калпак в сферите на изкуствата, спорта или дори науката. Става дума за цялостна стратегия за откриване, развитие и насочване на този практически неизчерпаем ресурс – човешкия талант. Реализираните хора в комбинация с доверие и взаимовръзки в обществото са фундамент на социалния капитал.

tm2

В семейството, в микро обществата, в училище, на работното място…абсолютно във всеки един момент проявяваме своите таланти и ако има ясна идея какво искаме да постигнем – то без никакво съмнение ще успеем. Мнозина не харесват думата „управление“ до талант. Същит тези хора смятат за оксиморон длъжността Творчески директор в рекламните агенции. По-анархично настроените свързват креативността и таланта със свобода, но пък имаме безброй примери за свръх талантиливи и почти гениални хора, които са се проваляли, само защото не са били дисциплинирани, устремени, насърчавани и насочвани правилно…или просто са разчитали само на таланта си.

tm3

Много спортни хора твърдят, че 1% талант се нуждае от 99% труд, за да има резултат. Аз съм сигурен, че наоколо има много талант. Но само ако се управлява и развива, може да донесе плодове. В противен случай знаете кой ще го изяде.

Да, точно така – мързелът е най-големият враг на таланта.

 

 

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Зелено и Устойчиво, Книги, Младежки политики, Политика, Предприемачество, Управление - mngmnt Tagged with: , , , , ,

февруари 24th, 2011 by Денислав Георгиев

Човек и много да учи, стига до интервютата за работа. За щастие в последно време ми се случва да съм от по-благоприятната страна на масата и да избирам колегите си – но сега ще разказвам от гледната точка на кандидата 🙂

Аз много обичах да ходя на интервюта – дори да не съм убеден, че искам дадена работа. Срещите с различни „изпитващи“ ми бяха много интересни. На едно място се срещаш със специалист по човешките ресурси, на друго с шефа, на трето с някой, който просто е натоварен със задачата…

Историите нямат хронологична последователност** – описвам ги по реда в който изплуваха в съзнанието ми.


1. Как реших да ставам HR?

Някой ден ще стана HR! В четвърти курс четях доста по темата и бях убеден, че това мога да го правя добре. Даже писах на една-две компании с подобни обяви.Обади ми се една фирма за търговия с недвижими имоти (бяха в голям подем). Поканиха ме …ама се оказа, че търсят някой опитен, който да оглави отдела. Все пак ме харесаха и ми предложиха друга позиция … ама аз бях решил да ставам HR и отказах. Това интервю ми е като сън – после си се чудех на акъла защо губя времето на хората…ама не бяха казали, че си търсят шеф.


2. Някакви Praktiker..
.

Пътувахме за едно баскет гостуване в Ботевград, когато ми се обадиха с покана за интервю.

Практикер бяха сравнително нова фирма на пазара или поне в моето съзнание бяха такива. Сайтът им беше добър и бяха оставили мейл в секцията „Кариери“. И аз като тъкмо завършил бакалавър реших да си предложа услугите – можеше да им свърша някаква работа. Зарадваха се, че ги търся. Поканиха ме – много добро интервю проведоха (нали исках да ставам HR, направи ми впечатление). Предложиха ми някаква стартова позиция (не продавач де), но в същото време други ги изпревариха и се разминахме.

Foto: www.2pep.com


3. Новият call център на TBI

Тук ме поканиха за работа в маркетинг отдел…то се оказа телефонен маркетинг 🙂 Аз първо не обичам да говоря по телефона, пък и нямам дикция за подобна работа. Не знам как стана така, но интервюто се завъртя в посока дали смятам, че мога да съм team leader на новосформиращият се екип. Бях убеден, че мога но
ми се стори малко несериозно да ме отивам за едно, да си говорим за друго и да ми предлагат трето. Особено, когато за третото има десетки по-подготвени от мен. Та, накрая получих някаква междинна оферта, но не се разбрахме.

4. Майсторските класове в УНСС

Това беше драматично. В УНСС се организираха Майсторски класове на различна тематика – програмата имаше нещо общо с Максим Бехар. В четъврти курс кандидатствах за нещо свързано с Медии – бях убеден, че ще ме поканят – но … тц. Максим Бехар още не ми е приятел във Facebook 🙂

5. Млади автори в Мениджър

Дойде един много интересен човек от списание Мениджър. (сега сме приятели във Facebook) в УНСС и ни предложи да му изпратим пробни статии. Ако им харес а някой – ще го поканят на стаж или нещо такова. Бях се вдъхновил и написах (поне според тогавашните ми критерии) готин материал за Арт мениджмънт, Кристо и Софийска Градска Художествена Галерия… на никого не се обадиха. После се появи инфо, че е имало някакви рокади в управлението там и … размина ми се 🙁

Тази картинка всички я знаете, но е подходяща за темата 🙂

6. На интервюто в Eon не отидох

Май ми се разсърдиха, защото не бях много коректен? Еон се бяха появили във Варна и си търсеха хора в Маркетинг отдела. Аз бях на вълна връщане във Варна и им писах. Проявиха интерес. Върнах се във Варна за интервюто, то се отложи с 1 ден, аз трябваше да пътувам за София и … не се видяхме. Бяха станали спонсор на младежките баскет формации на Черно море с което почти ме бяха спечелили без бой.

Все още не съм ходил на интервю за работа във Варна.


7
. Едно истинско разочарование

В обявата пишеше, че търсят хора, които разбират и се интересуват от спорт. Викам си – ей сега отивам. Отидох – оказа се бетинг компания. Казах им, че не залагм и не съм фен на Еврофутбол и … не ме харесаха. Не очаквах такава развръзка де.

8. Топспорт.бг

След месец стаж се стигна до интервю с баш шефа. Това май ми беше първото истинско интервю – бях на 18. Не знам дали мина зле или добре. Беше много объркано и странно, като цяло тезата на човека беше, че трябва да поработя още малко без пари, че хартиеният вестник с опитни журналисти е затворен и има доста
свободни колеги, би искал да ми гласува доверие за онлайн изданието …но няма пари в момента и … така. Всъщност работата ми била толкова иновативна, че трябвало аз да плащам, за дето ме обучават. Факт е, че научих много…ама чак да си плащам 🙂

За другите не ми се говори. Или поне не се сещам за такива, дето има какво да се помни и каже за тях. За успешните няма да кажа нищо, разбира се.

За Head hunters – друг път.

Малко суха статистика:

От 8 случая с HR специалист комуникирах 3 пъти
Някаква форма за проверка на качествата имаше 3 пъти
„Самопредложих се“ 4 пъти, 4 пъти отговорих на обява
Реални оферти, които отказах – 3
Компании, които бяха готови да ме обучават – 3

* Публикацията е вдъхновена от 10 годишнината на JobTiger и предизвикателството от леговището на Тигъра.

**Историте се случват основно в периода 2005 – 2006 г.

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Управление - mngmnt Tagged with: , , , , , , , ,