май 30th, 2015 by Денислав Георгиев

Кати чака този ден от 100 години 🙂 Защото от толкова не сме печелили купата на България по футбол. Не сме я печелили никога в този формат на турнира. Но все някога ще я спечелим… и днес е подходящ момент за това. Днес е финалът!

kati-final

От сутринта се е загрижила кой каква фланелка ще облече довечера. Това е смисълът от футбола – емоцията преди мача, приятното напрежение и разбира се вярата, че точно днес нашия отбор ще вземе купата!

Иначе реално погледнато шансовете са 80:20 в полза на Левски. Но това никога не ни е било проблем. В последните седмици ревахме за билети, ревахме от съдиите, ревахме за стадиона…и в същото време освободихме няколко важни футболисти преди решителния мач. Като цяло няма много разумни доводи, че точно днес, точно в Бургас ще вземем купата.

Но най-яркият ми спомен от този стадион е мачът ни със Сампдория. Италианските „моряци“ бяха фаворит на книга, съдиятаги побутна също, но нашите играха толкова мъжки и сърцато, че никой не им се сърдеше за крайното 0:1. Даже изпуснахме победата. А публиката ни наистина беше на ниво.

Левски не е по-силен от онази Сампдория, ние не сме по-слаби от онзи Черно море, Никола Спасов е много по-опитен тренер от тогава….абсолютно е възможно да се съберем и в рамките на 2 часа да учудим света! Вярвам, че имаме шанс.

Но най-вече се надявам, че ще играем мъжки и със сърце! Това винаги е било най-важното за феновете на Черно море. Купи и медали нямаме навика да броим 🙂 Но битката е задължителна!

Аз съм Денислав Георгиев

Баща съм на две деца. Приятел на всеки, който е готов да гради въпреки обстоятелствата. Съвети давам само на тези, които ги поискат. Занимавал съм се с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт, младежки политики, бранд журналистика и развиване на публични взаимоотношения и репутация. Обичам да чета. От края на 2015 г. съм изпълнителен директор на Ботев Враца.

Posted in Sportideas, Варна, Спортен мениджмънт и маркетинг, Фенски Tagged with: , , , , , ,

февруари 21st, 2014 by Денислав Георгиев

Предлагам още една интересна гледна точка към шампионската титла на Черно море от 1999 г. и всички успехи по време на варненската баскетболна хегемония в края на 90-те години. Върнах във времето Деян и Калоян Иванови, тогава 13 годишни, за техните спомени и емоции от това време. Как е повлиял шампионският отбор върху фомирането им като баскетболисти и хора? Кои са най-хубавите им баскетболни спомени и кога ще донесат ново злато за Черно море?

Deyan Kaloyan Ivanovi
Какво си спомняте от последната титла на Черно море спечелена във Варна през 1999 г?

Деян:

Това са моменти, които никога варненските фенове на баскетбола няма да забравят. Аз и брат ми бяхме започнали да тренираме едва от 3 години, но благодарение на нашето семейство бяхме в залата от много по-малки. Спомените ми всъщност са повече чувства, отколкото дадени картини. Спомням си преди всичко еуфорията от победата.

Калоян:

Да отидеш на мач на Черно Море, това беше едно от най хубавите неща който ни се случваха като деца. Не че съм разбирал нещо от баскетбол,но си спомням настроението с което отивахме. Помня как цялото семейство се приготвяхме и тръгвахме към залата, в която пък винаги сядахме на едно и също място. Обстановката която се създаваше, агитката която пееше неспирно в отсрещния ъгъл изглеждаше безкрайна лавина от хора.

Кой Ви беше любимият играч по това време?

Деян:

Целият отбор, заедно с треньорите. Естествено симпатизирахме най-много на Емил Бояджийски и на Борко Стоянов. Бати Емо и Бати Борко бяха приятели на брат ни. Няма как да пропусна и Спас Натов.

Калоян:

За мен Спас Натов и Кийт Хиюз. Аз все още играя с номер 10. Няколко години поради невъзможност играех с 55, а Деян играе с номер 44, като преди това играеше с номер 8.

Шампионското поколение (1997-2000) по какъв начин повлия на Вашето развитие в баскетбола?

Калоян:

Имахме възможността да играем със Спас Натов, Друмев, Борис Стоянов, Емил Бояджийски те бяха невероятни съотборници и ни помагаха много. Научихме много от тях.

Деян:

Идваха отбори от много силни първенства, но за нас нямаше по-големи от Друмев, Стойков, Белберов, Бояджийски, Хюз, легендарният Шишков, Радионов или пък невероятно страшният за мен тогава Пламен Христов

Мога да твърдя, че с голяма част от тези играчи останахме близки, защото първо те са добри хора и след това големи спортисти.

Тези хора, всеки един от тях, са ме мотивирали да правя всяка следваща стъпка напред. Да се стремя да се доближа до тях. Като баскетболист, като човек и като характер. Това е моето баскетболно семейство, а какво по-хубаво от това, че то е шампионско.

Как се държаха тези звезди като съотборници няколко години по-късно?

Деян:

Сега ще прозвуча като старите баскетболисти, но няма как – това е истината. Ние бяхме отбор. Нямаше борба за пари. Нямаше задкулисие. 90% от приятелите ми в баскетбола са свързани с този наш хибрид от звездите на 1997-2000 г. и ние – келешите, които ги гледахме като Богове. Играехме с хората, които пълнеха за мен огромната тогава зала „Конгресна“.

Много съм щастлив, защото с повечето играчи имахме възможност да работим като съотборници, а с Юрий Шишков и като наш треньор. Истината е, че с тези въпроси ме връщаш в най-прекрасните ми години, когато всичко беше толкова силно и истинско. Чак ме побиват тръпки.

За съжаление Вашето поколение няколко пъти остана на крачка от златото…

Деян

Точно така – два пъти имахме шанса да станем шампиони. Тогава не осъзнавах какво значи това. Излизахме и играехме. Сега с годините това, което във финала за Купата на Бългрия в Русе ме кара да съжалявам, че не можахме да запишем още една дата на логото на БК Черно море. Няма да забравя думите на великия Варчев след мача: „Перверзно изгонихте врабчето на щастието от рамото си“. Тези думи и до сега са в главата ми. Малко са хората в спорта, които с критиката си могат да оставят хем урок за цял живот, хем стимул да се постараеш никога повече да не чуеш тези думи. С този пример искам да покажа колко важна роля имаха всички треньори през годините. Всеки един, работил със стотиците деца в клуба.

Надявам се през годините, откакто не сме във Варна да сме успели да зарадваме феновете с личните си постижения. Те никога няма да останат само наши. Те са на всички, които с работили с нас, от които сме се учили и които ни подкрепят – всяка точка, борба или отличие. В този ред на мисли, единственият любим отбор в нашето семейство е Черно море. Без значение къде сме играли ние с Калоян през годините.

Калоян:

Когато бяхме на 19 години играхме два финала и двата срещу Лукойл, но те се оказаха непобедим съперник за нас. Бяхме млад и борбен отбор, не се примирявахме с нищо и носихме у нас част от този велик отбор на Варна. Надявам се един ден с Деян да се върнем в Черно море и да спечелим златните медали.

Искам да кажа на хората, които отвикнаха да ходят на баскетбол, че в това време на трудности сами трябва да си създаваме малки радости, а един баскетболен мач е именно това.

all-star-game

HDI Мачът на Звездите и честването на шампионския отбор на Черно море от периода 1997-200о г. ще се проведе в неделя, 23 февруари от  18:30 часа в зала Конгресна!

Ето какви са и шампионските спомени на Тодор Стойков.

Аз съм Денислав Георгиев

Баща съм на две деца. Приятел на всеки, който е готов да гради въпреки обстоятелствата. Съвети давам само на тези, които ги поискат. Занимавал съм се с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт, младежки политики, бранд журналистика и развиване на публични взаимоотношения и репутация. Обичам да чета. От края на 2015 г. съм изпълнителен директор на Ботев Враца.

Posted in Варна, Спортен мениджмънт и маркетинг, Фенски Tagged with: , , , , , ,

юни 7th, 2013 by Денислав Георгиев

Миналата година школата на Черно море не спечели нищо и тръгнаха приказки за криза, грешен модел и т.н. Тази година специалисти и анализатори прибързано ни бяха отписали…а само за 10 минути момчетата на Петко Делев и Георги Бакалов доказаха, че Варна не бива да бъде подценявана.

Браво на „моряците“! Страхотен дух и страхотен обрат в полуфинала и особено на финала с Балкан. Такава  преса не бяхме виждали от времето на Варчев през ’90-те  🙂

Аз съм Денислав Георгиев

Баща съм на две деца. Приятел на всеки, който е готов да гради въпреки обстоятелствата. Съвети давам само на тези, които ги поискат. Занимавал съм се с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт, младежки политики, бранд журналистика и развиване на публични взаимоотношения и репутация. Обичам да чета. От края на 2015 г. съм изпълнителен директор на Ботев Враца.

Posted in Варна, Спортен мениджмънт и маркетинг Tagged with: , , , , ,

май 23rd, 2012 by Денислав Георгиев

Кой искате да стане шампион на България по футбол? Левски и Локо Пд са за отбора от Разград, а Литекс и Черноморец подкрепят ЦСКА.

Останалите безпристрастни фенове се колебаят между традицията и иновацията. Аз лично предпочитам Лудогорец. Една тяхна титла ще промени българския футбол (не знам дали за добро, но ще го промени). Успех на „червените“ няма да промени нищо.

Фото: Гонг.бг

Лудогорец за 2 сезона направи това, което Черно море не може да направи близо век. И предпочитам да ги поздравя за това и да им призная успеха, отколкото хейтърски да им броя изхарчените пари и хванатите съдии (все едно само те го правят).

Сблъсъкът днес не е столица срещу провинция, а новото срещу старото. Сблъсък на два различни манталитета и начина на работа. Хората с прякорите срещу хората с брендовете.

Вярно е, че повече хора ще са щастливи ако победи ЦСКА, но пък тези в Разград и околията ще оценят много повече успеха. Лудогорец дразни мнозина и събужда завист у милиони фенове, чиито отбори не могат да си позволят да работят по този начин. Но за да бъде примерът им заразен е по-добре историята да завърши с хепи енд.

Искам хепи енд за проекта Лудогорец, за да бъде запомнен като нещо добро и правилно. Защото това е съвременния начин на работа  в спорта – като мендижмънт, маркетинг, селекция, медийно поведение, инвестиции в инфраструктура и т.н.

Аз съм Денислав Георгиев

Баща съм на две деца. Приятел на всеки, който е готов да гради въпреки обстоятелствата. Съвети давам само на тези, които ги поискат. Занимавал съм се с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт, младежки политики, бранд журналистика и развиване на публични взаимоотношения и репутация. Обичам да чета. От края на 2015 г. съм изпълнителен директор на Ботев Враца.

Posted in Спортен мениджмънт и маркетинг Tagged with: , , , , , ,

ноември 26th, 2011 by Денислав Георгиев

Днес в залата видях хора, които не бяха идвали на баскетбол повече от десетилетие. Те пък водеха децата си, които за първи път гледаха мач на живо. Дори разочаровани от загубата, всички си тръгнахме с вяра. Този отбор на Черно море е силен и има бъдеще. Въпрос на мениджмънт е той да успее. Или да бъде заличен.

Кой е мениджърът?

Вече съм писал по темата с поставянето на цели и мениджмънта в спорта. Конкретно за баскетболния Черно море. Няма смисъл да повтарям и преразказвам. Има смисъл да се направи нещо. Да се започне дискусия, да се съберат специалисти в тази област, да се привлече общественото внимание. Темата да излезе от колонките на спортните страници и да влезе в заглавията на варненските медии. Защото баскетболният отбор на Черно море е символ на варненския спорт и няма нужда Тити Папазов да ни го казва. Би трябвало да го знаем.

Лично аз не съм чул една обществена личност в града да каже нещо по темата. Сериозно ли на никой не му пука или просто не Ви се занимава?

Аз искам Варна да има силен баскетболен отбор.  Черно море Шампион.

Аз съм Денислав Георгиев

Баща съм на две деца. Приятел на всеки, който е готов да гради въпреки обстоятелствата. Съвети давам само на тези, които ги поискат. Занимавал съм се с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт, младежки политики, бранд журналистика и развиване на публични взаимоотношения и репутация. Обичам да чета. От края на 2015 г. съм изпълнителен директор на Ботев Враца.

Posted in Спортен мениджмънт и маркетинг, Фенски Tagged with: , , , , ,

април 20th, 2011 by Денислав Георгиев

Фен съм на Арсенал, но представянето на Бербатов ми се струва по-важно. С изключение на директните мачове между двата отбора, подкрепям Манчестър – заради нашия. Но стоенето му в този неприятен отбор, който играе откровенно тъп футбол цал сезон вече ми се струва безсмислено.

Колкото и да харесвам английския футбол, отношението на медиите и общестото там към Бербатов (пък и към България по принцип) е доста надменно и даже идиотско. Не се сещам за момент от историята ни, когато сме видели нещо хубаво от Великобритания.

Въпреки слабия футбол, Юнайтед най-вероятно ще стане шампион на Англия – все пак се надявам Арсенал да ги пребори. Темата обаче е Бербатов. Той вече беше шампион и този триумф не му е толкова необходим. По-добре да стане голмайстор на първенството.

Най-много ми се иска да спечели Шампионската лига, която два пъти му се изплъзна. Вземе ли този трофей, спокойно може да си тръггне от Острова. Да иде примерно в Байерн Мюнхен – там ще го уважават много повече, ще може да стане шампион на Германия (нещо, което също му се изплъзна на младини) и да се радва на футбола и живота. Пари си има достатъчно.

Пък след това ще дойде и ще ни оправи футбола….дай Боже 🙂

Не се познавам с Димитър Бербатов, но приятелският ми съвет е да не се занимава с тези кретени на Острова.

Томислав Русев също е разсъждаал по темата в гонг.бг

Аз съм Денислав Георгиев

Баща съм на две деца. Приятел на всеки, който е готов да гради въпреки обстоятелствата. Съвети давам само на тези, които ги поискат. Занимавал съм се с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт, младежки политики, бранд журналистика и развиване на публични взаимоотношения и репутация. Обичам да чета. От края на 2015 г. съм изпълнителен директор на Ботев Враца.

Posted in Фенски Tagged with: , , , , ,