юли 1st, 2017 by Денислав Георгиев

Дайте ми една причина да продължа да се занимавам с това!?

С огромно желание работя за школата на Ботев Враца вече година и половина. Нямаме велики резултати, но нещата са доста по-добре от състоянието, в което ги заварихме. Окомплектовахме отборите, подредихме треньорите и начертахме път за развитие. Обърнахме поглед към базата – нови пособия, напоителна система за тренировъчния терен и дори чаканото с десетилетия изкуствено игрище започва да се строи тази есен. И докато си действаме без да пречим на никого, започнаха да ни дърпат децата. Пладнешки грабеж! Само вчера три деца от набор 2004 ни напуснаха в посока Лудогорец.

Грозно!

Безобразно!

Вероломно!

bliznaci

Има отбори, които се държат като партизани в мандра. Грабят алчно и ненаситно с пълни шепи. В дивата природа на българския футбол явно е съвсем нормално богатите клубове да правят каквото си искат. Включително да съблазняват 12-13 годишни деца.

Не че има значение, но все пак има и морална страна на този казус. Защо правилата позволяват един клуб да обезкърви друг клуб като му вземе трима много добри играчи от един набор? Кой печели от това?

Сигурно Лудогорец ще спечелят титлата при U15 идната година – и какво от това? Сигурно обирайки децата от цяла България ще направят дрийм тим, който да спечели младежката Шампионска лига – надали!

Със сигурност вредят на много клубове като Ботев Враца. Със сигурност част от така щедро селектираните сега деца ще бъдат изхвърлени съвсем скоро и от лидери в своите отбори до вчера, рано-рано ще загубят страстта си към играта. Със сигурност през следващия трансферен прозорец скаутите пак ще изкушават деца и родители от цяла България и ще им обещават бляскаво бъдеще в Разград. Същото важи с пълна сила и за Левски.

Грозно!

Безобразно!

Вероломно!

Пожелавам успех на близнаците Йотови и Ванктата. Сигурен съм, че ще се възползват максимално добре от шанса, който получават. Ще тренират при по-добри условия, ще играят в по-силни турнири и ще имат шанс да бъдат забелязани от националните селекционери.

За нас остава да си направим равносметката, дали си струва да инвестираме в отбори, треньори и база, като по всяко време всяко дете може да бъде отмъкнато без никаква компенсация. Това не е бизнес. Това е обикновена дивотия.

Не виждам нито една причина да продължда да се занимавам с това…

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Sportideas, Враца Tagged with: , , , , , ,

юли 1st, 2017 by Денислав Георгиев

В бизнеса е изключително важно кога и къде се появява един нов продукт. Да приемем, че младият футболист е продукт, който търси своята пазарна ниша (отбор в мъжкия футбол). Пред младите таланти има три основни перспективи, като за мен е изключително изненадващо с каква лекота и увереност избират най-неподходящата за себе си.

Manchester-City-Etihad-Campus

Ето ги трите пътя за развитие:
1. Идеалният вариант – играеш за U17/U19 на своя клуб. Още по-добре ако това е в твоят роден град и живееш у дома. На 16-17 вече тренираш и с мъжете, дебютираш като юноша в мъжкия тим и докато излезеш от U19 вече имаш солидна визитка. Всяко момче мечтае за това, но в практиката няма много подобни примери. За това казваме, че е изключително – не се случва на всеки. Най-голям е шансът точно тези момчета да получат и покана за чужбина.

2. Добър си, ставаш част от някоя топ школа, играеш там до края на U19 и след това си търсиш мъжки отбор, защото топ школите като цяло не дават голям достъп до мъжкия отбор на клуба. Има и изключения като Черно море, Славия и Септември през последния сезон, но в по-вероятния случай младите играчи остават хем без отбор, хем без бележка, че клубът майка няма финансови претенции към тях.

От тук единственият път е с визитката от голямата школа да си търсиш късмета във Втора или по-вероятно в Трета лига. Малката уловка, е че трябва да се бориш за място с доста по-големи и по-опитни състезатели. Това лято в тази роля попадат родените през 1998 г. Над 15 младежи от силни отбори в U19 потърсиха място за развитие при нас в Ботев Враца. Шансът да ги вземем се определя от две условия – да са по-добри от всички свободни играчи родени 1996 и 1997 г. и да са значително по-добри от наличните играчи 1999 г., които ще можем да ползваме едновременно за мъжете и старшата. Сами разбирате, че едва ли ще заложим на мнозина родени 1998 г.

Изумително е колко много момчета обаче избират този път. Стоят до последно в топ школите и после с леко разочарование си търсят късмета тук-там.

3. Ако бях футболен агент бих съветвал клиентите си и техните семейства да бъдат най-мъдри преди първата си година в старша възраст. Т.е. това лято е най-важно за родените през 2000 г.  Къде да играят в U19? Ако родният ви клуб няма формация в елитната група – редно e да потърсите място в отбор, който има такава. Освен ако не ви гарантират пълноценни минути мъжки футбол. На 17 години това не е толкова вероятно в България.

Та, родените през 2000 г. сега трябва да преценят внимателно за коя школа искат да влязат в U19 и какъв е достъпът от там за големия футбол. Да, в Лудогорец или Левски е много престижно да биеш всяка седмица, да имаш добри условия за работа и да си със самочувствието на топ селектиран състезател. Може би ще има и медали. Но това достатъчно ли е за мъжки футбол? Всеки сам си преценява възможностите, но погледнете и към по-непретенциозните тимове в U19. Тези, чиите мъжки тимове са по-склонни да експериментират с юноши. Направете този избор на 17, затвърдете го на 18, за да ви броят за свой след като излезете от юношеския футбол. Или поне да сте натрупали 10-15 мача при мъжете преди да навършите 19 години.

Какво да кажем за набор ’99?

1. Да си стоят в топ отборите и да се борят за място при мъжете там – ще успеят единици.

2. Да загърбят всичко и да влязат в мъжкия футбол на каквато и да е цена – В група, А окръжна – тук рискът да се окажат неподготвени е голям, но все пак смелото решение заслужава адмирации.

3.Да намерят златното сечение от сигурни минути в U19 (дори в по-скромен отбор, но все пак срещу елитни съперници всяка седмица) и реална (ама реално реална) възможност да тренират с мъжете и да попадат в групата за поне 1/3 от мачовете. Това е най-реалната перспектива след година да са по-предпочитания избор в мъжките селекции вместо вече порасналите 1998 и 1997 г.

За един юноша роден през 1999 г. и играещ редовно за U19 на Лудогорец, Левски, ЦСКА, Ботев Пд, та дори Берое или Дунав сигурно звучи нелепо да направи крачка назад. Но ако погледне какво се случва с доскорошните му съотборници от ’98 може и да открие логиката, за която говоря. За родените през 1999 г. е време за последното и може би най-тежкото решение!

Къде са набор ’98?

Все още търсят място под слънцето. Перспективата е максимално много игрови минути през идния сезон. Все едно къде! Идното лято ще бъдат много по-актуални на пазара. Но само ако имат един пълноценен сезон в мъжкия футбол зад гърба си.

Отличната идея за държавна подкрепа в подготовката на някои футболни школи се пообърка!

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Sportideas, Спортен мениджмънт и маркетинг Tagged with: , , , , ,

август 24th, 2016 by Денислав Георгиев

Като слушам как деца на 8-10 години са „машини „, „нижат гол след гол“ и ги чака „бляскаво бъдеще“ винаги съзирам болни родителски амбиции. Да, има деца, които изпъкват рано и са супер на терена, но тези определения по-скоро им пречат и объркват. А което е още по-лошо – създават излишно напрежение.

Отборът на Левски, воден от Манол Занев

Отборът на Левски, воден от Манол Занев

Повод за тази статия е публикация в blitz.bg, където информационната агенция ни запознава със следния казус:

„Левски изпусна пореден талантлив футболист, а любопитното е, че тръгналият си от „Герена“ е внук на „синя“ легенда, разбра БЛИЦ СПОРТ.

Става въпрос за Марто Бойчев, роден 2008 година. Той е внук на легендата Михаил Вълчев, който като футболист е двукратен шампион с Левски и двукратен носител на Купата на България. През 1998 г. пък извежда „сините“ до Купата като старши треньор след победа с 5:0 над ЦСКА на финала.

Именно Вълчев държал внучето му да тренира в школата на Левски, но в крайна сметка останал разочарован от отношението към малкия Марто. Осемгодишният нападател нижел гол след гол със синия екип, но въпреки това треньорът му Манол Занев постоянно го заменял, вадейки го от игра.

Малкият футболист и родителите му избрали той да бъде преместен в Царско село, където сега доволно потриват ръце и се радват, че са взели голям талант от школата на Левски. Бойчев вече ниже гол след гол за новия си отбор, а на „Герена“ нищо чудно след време да съжаляват и за този свой изпуснат кадър.“

1. Има нещо пикантно още в началото – дядото  на младия футболист е легенда, но въпреки това го мести от Левски – значи има ясно послание – момчето е недооценено и не е получило отношението, което се очаква да получи внук на легенда. Нещо в Левски не е ок…

2. „Левски изпусна пореден талантлив футболист“ – пак виждаме тенденция – напускането на младежа е грешка, която не за първи път се случва… Нещо в Левски не е ок!

3. Ключовият момент: Осемгодишният нападател нижел гол след гол със синия екип, но въпреки това треньорът му Манол Занев постоянно го заменял, вадейки го от игра. – Значи на 8 години детето трябва да бъде несменяем титуляр? И това го твърди дядо му, който е треньор и разбира от футбол?

Ако в Ботев Враца има 8 годишен „несменяем“, „уникален“, „хипер“ футболист бих бил много притеснен за бъдещето на треньора му 🙂

Защо ме подразни тази статия?

Ако всичко е вярно, първо е любопитно кой я е инициирал – интересът към това, какво се случва в семейството на легендата Михаил Вълчев? Цел да се говори срещу школата на Левски? Царско село да се похвалят с трансферен удар? Или семейството на детето иска името му да се споменава в медиите от рано?

Който и от сценариите да е верен, или истината да е комбинация от няколко фактора, това е вредно за детето. Вредно е за новия му отбор, вредно е за школата на Левски, вредно е за детско-юношеския футбол.

Вредно е и за Ботев Враца. За Черно море. За всеки клуб, който иска да развива школа. Защото подобни публикации навиват допълнително свръх амбициозните родители и започват да копират подобно поведение. Децата започват да се тръшкат при първото сядане на пейката. На 15 години вече имат по 3 отбора във визитката си, 4 бенефиса и поне 5 отказвания от футбола. Твърде рано се създава грешна представа за футбола, за начина на мислене, за живота и вселената.

И кой има полза?

Дори конкретната история да е силно преувеличена или дори изопачена от медията, тези неща се случват всеки ден. Случват се във Враца, Варна и всеки клуб. Родители търсят проблема първо в треньора, треньорите са несигурни за работата си и правят непрекъсната селекция, децата се учат от малки, че могат да си тръгнат при първата несгода.

Никой не печели. Най-малко пък футболът!

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Sportideas, Остросоциални, Спортен мениджмънт и маркетинг Tagged with: , , , , , ,