юли 1st, 2017 by Денислав Георгиев

В бизнеса е изключително важно кога и къде се появява един нов продукт. Да приемем, че младият футболист е продукт, който търси своята пазарна ниша (отбор в мъжкия футбол). Пред младите таланти има три основни перспективи, като за мен е изключително изненадващо с каква лекота и увереност избират най-неподходящата за себе си.

Manchester-City-Etihad-Campus

Ето ги трите пътя за развитие:
1. Идеалният вариант – играеш за U17/U19 на своя клуб. Още по-добре ако това е в твоят роден град и живееш у дома. На 16-17 вече тренираш и с мъжете, дебютираш като юноша в мъжкия тим и докато излезеш от U19 вече имаш солидна визитка. Всяко момче мечтае за това, но в практиката няма много подобни примери. За това казваме, че е изключително – не се случва на всеки. Най-голям е шансът точно тези момчета да получат и покана за чужбина.

2. Добър си, ставаш част от някоя топ школа, играеш там до края на U19 и след това си търсиш мъжки отбор, защото топ школите като цяло не дават голям достъп до мъжкия отбор на клуба. Има и изключения като Черно море, Славия и Септември през последния сезон, но в по-вероятния случай младите играчи остават хем без отбор, хем без бележка, че клубът майка няма финансови претенции към тях.

От тук единственият път е с визитката от голямата школа да си търсиш късмета във Втора или по-вероятно в Трета лига. Малката уловка, е че трябва да се бориш за място с доста по-големи и по-опитни състезатели. Това лято в тази роля попадат родените през 1998 г. Над 15 младежи от силни отбори в U19 потърсиха място за развитие при нас в Ботев Враца. Шансът да ги вземем се определя от две условия – да са по-добри от всички свободни играчи родени 1996 и 1997 г. и да са значително по-добри от наличните играчи 1999 г., които ще можем да ползваме едновременно за мъжете и старшата. Сами разбирате, че едва ли ще заложим на мнозина родени 1998 г.

Изумително е колко много момчета обаче избират този път. Стоят до последно в топ школите и после с леко разочарование си търсят късмета тук-там.

3. Ако бях футболен агент бих съветвал клиентите си и техните семейства да бъдат най-мъдри преди първата си година в старша възраст. Т.е. това лято е най-важно за родените през 2000 г.  Къде да играят в U19? Ако родният ви клуб няма формация в елитната група – редно e да потърсите място в отбор, който има такава. Освен ако не ви гарантират пълноценни минути мъжки футбол. На 17 години това не е толкова вероятно в България.

Та, родените през 2000 г. сега трябва да преценят внимателно за коя школа искат да влязат в U19 и какъв е достъпът от там за големия футбол. Да, в Лудогорец или Левски е много престижно да биеш всяка седмица, да имаш добри условия за работа и да си със самочувствието на топ селектиран състезател. Може би ще има и медали. Но това достатъчно ли е за мъжки футбол? Всеки сам си преценява възможностите, но погледнете и към по-непретенциозните тимове в U19. Тези, чиите мъжки тимове са по-склонни да експериментират с юноши. Направете този избор на 17, затвърдете го на 18, за да ви броят за свой след като излезете от юношеския футбол. Или поне да сте натрупали 10-15 мача при мъжете преди да навършите 19 години.

Какво да кажем за набор ’99?

1. Да си стоят в топ отборите и да се борят за място при мъжете там – ще успеят единици.

2. Да загърбят всичко и да влязат в мъжкия футбол на каквато и да е цена – В група, А окръжна – тук рискът да се окажат неподготвени е голям, но все пак смелото решение заслужава адмирации.

3.Да намерят златното сечение от сигурни минути в U19 (дори в по-скромен отбор, но все пак срещу елитни съперници всяка седмица) и реална (ама реално реална) възможност да тренират с мъжете и да попадат в групата за поне 1/3 от мачовете. Това е най-реалната перспектива след година да са по-предпочитания избор в мъжките селекции вместо вече порасналите 1998 и 1997 г.

За един юноша роден през 1999 г. и играещ редовно за U19 на Лудогорец, Левски, ЦСКА, Ботев Пд, та дори Берое или Дунав сигурно звучи нелепо да направи крачка назад. Но ако погледне какво се случва с доскорошните му съотборници от ’98 може и да открие логиката, за която говоря. За родените през 1999 г. е време за последното и може би най-тежкото решение!

Къде са набор ’98?

Все още търсят място под слънцето. Перспективата е максимално много игрови минути през идния сезон. Все едно къде! Идното лято ще бъдат много по-актуални на пазара. Но само ако имат един пълноценен сезон в мъжкия футбол зад гърба си.

Отличната идея за държавна подкрепа в подготовката на някои футболни школи се пообърка!

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Sportideas, Спортен мениджмънт и маркетинг Tagged with: , , , , ,

юни 30th, 2017 by Денислав Георгиев

Благодарности за БФС и ММС, че подкрепят младите футболисти. Организирането на безплатни подготвителни лагери за няколко юношески отбора е добра идея. Обаче  малко е сбъркана методологията, по която определят кой да отиде.

viasport19

Специално за U17 и U19 има национални елитни групи. Не може да толерираш клубове, които не играят в тези първенства като пращаш отборите им на безплатен лагер, а членове на тези групи да остават в страни.

Ние в Ботев Враца по ред причини все още нямаме тим в елитната U17 и за това ще коментирам само ситуацията в U19.

На лагер ще ходят:

Изпадналия от мъжката Първа лига и нямащ елитни юноши до 19 години Локо ГО. Влезлия в А група, но нямащ представител в елитната дивизия Етър. Изпадналия от Елитната група през миналия сезон Верея. Изпадналите от Първа лига и едва спасили се от изпадане от елитната Нефтохимик.

Общо взето който е имал нещо общо с мъжката Първа лига получва лагер за своите юноши. Всички миналогодишни участници и влезлите тази пролет. Липсва само Витоша Бистрица.

В същото време от текущите представители в Елитната група на подготовка няма да ходят новолезлите Марек и Черноморец Бургас. Eдинственият непоканен тим, който игра миналия сезон в групата и ще играе и тази година e Ботев Враца.

Защо това е проблем за нашия клуб?

1. Поставя ни в неизгодна ситуация срещу преки съперници. Ако едно момче се колебае дали да играе в Ботев Враца или Монтана, с този лагер то по-скоро ще предпочете Монтана. Преките ни съперници ще са по-добре подготвени (поне на книга) без да имат никаква заслуга за това.

2. Няма разумна причина децата от Враца  да заслужават по-малко да отидат на такава подготовка от тези във Велико Търново или Горна Оряховица. Или пък завършилите след нас в класирането Верея и Нефтохимик? Или тези с равни на нас точки и мъжки тим на нашето ниво – Монтана?

Каква е целта на тези лагери в крайна сметка? БФС да развива школите на най-богатите клубове? Тогава нека елитните групи са само за юношите на тимове от Първа лига и да не си правим илюзии, че ще играем като равни с равни. Защото явно Монтана, Локо Го, Етър, Верея и Нефтохимик са по-равни от Ботев Враца.

 

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Враца, Спортен мениджмънт и маркетинг Tagged with: , , , , ,

юни 7th, 2013 by Денислав Георгиев

Миналата година школата на Черно море не спечели нищо и тръгнаха приказки за криза, грешен модел и т.н. Тази година специалисти и анализатори прибързано ни бяха отписали…а само за 10 минути момчетата на Петко Делев и Георги Бакалов доказаха, че Варна не бива да бъде подценявана.

Браво на „моряците“! Страхотен дух и страхотен обрат в полуфинала и особено на финала с Балкан. Такава  преса не бяхме виждали от времето на Варчев през ’90-те  🙂

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Варна, Спортен мениджмънт и маркетинг Tagged with: , , , , ,

ноември 23rd, 2011 by Денислав Георгиев

Не знам за кой път вече отпадаме с дузпи от турнира за купата на България по футбол. Сещам се за един мач в Сандански, в Каварна…сега в Перник. Не си спомням за победа след дузпи.

Не може да е случайно. В такива моменти се проявява малкото, което ни липсва (не е толкова малко). Финалното усилие, последните няколко грама желание и концентрация. Волята за победа. Футболистите на Черно море сякаш се успокояват като стигнат до дузпи и логично губят. Доволни са, че не са загубили в игровото време и могат да се оправдаят с малшанс при евентуално поржение. Така и става.

Редовно с дузпи отпадат отборите без манталитет. Черно море има добри футболисти (няколко) но няма манталитет с който да постига целите си. За това оставаме на точка от евроучастието, на дузпа от класирането напред в турнира…но животът продължава. Дори детските ни отбори губят редовно финали с дузпи 🙁

Foto: Sportal.bg

Това измамно спокойствие на „Тича“ насърчава примиренчеството. А примирените отбори не могат да постигнат нищо съществено, колкото и да искат феновете. Това примирение води до пълна липса на координация между поставени цели – възможности на отбора и очаквания на феновете. И не е виновна липсата на нормална комуникационна политика в Черно море. В любимия ни отбор липсва каквато и да е политика – нито кадрова, нито инвестиционна, нито маркетингова…събрали са едни момчета, дали са свирка на един Стефан Генов и … каквото стане.

Черно море няма да направи и стъпка напред. Дори стъпчица, ако нещата не се подредят. Ако не се наеме човек, който да изисква, да поставя задачи, да развива клуба. Собствениците не могат вечно да се оправдават с вече изтърканото „Това ни е социалният проект’. Какъвто и проект да е, пред него трябва да има цели и да се търси развитие. Иначе няма смисъл.

А никой не може да ме убеди, че каузата Черно море няма смисъл. Просто и трябва малко повече енергия – мисъл, идеи, желание …

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Фенски Tagged with: , , , , , , , ,

май 30th, 2011 by Денислав Георгиев

Този футболен сезон бе по-специален за мен. Върнах се във Варна и успях да гледам почти всички домакинства на Черно море. За сметка на това бях на малко гостувания. Основното заключение – отново доказахме, че сме над нещата. Не влязохме в схеми и врътки и макар да останахме 6-ти се борихме достойно. Играчите показаха желание за битка. Както по-хубаво за феновете?

В края на шампионата равносметката е положителна. След доста посредствена есен с унизителни загуби с по 4:0 в Монтана и Каварна никой не очакваше да се борим за класиране в Лига Европа до 65-тат минута на последния кръг.

Треньорът Стефан Генов и капитанът Георги Илиев бяха в основата на преобразяването на „моряците“. Разбира се трябва да отбележем стабилното представяне на Дяков и Сашко Александров.  През пролетта откритието бе Камазола, а Димитър Петков и Георги Божилов бяха по-скоро преоткрити. Другият нов – Росен Колев също направи добро включване, че и победен гол срещу Славия. Вратарят Пиргов бе стабилен през повечето време, през пролетта и Сашо. Младият вратар Петър Денчев имаше добри прояви, но все още му липсва опит.

По-скоро разочароваха Дани Георгиев, Дончо Атанасов (въпреки победния гол срещу ЦСКА), Ратников и до известна степен Адемар и Тиаго. Станислав Стоянов и Мишо Лазаров играха твърде малко, а Миро Манолов въобще не успя да се включи, което е най-лошата новина.

Сезонът започна гръмко с трансфера на Жардел и завърши обнадеждаващо с пускането на 5-6 юноши в последните кръгове – Румен Николов игра най-много и имаше най-важна роля от младите ни играчи. След него бе Тодор Колев, Илиян Капитанов, Янчо Андреев, Мурадов, Тачев и т.н. Очакваме Бекир Расим и Атанас Илиев от по-малките да се появят през идния сезон.

Сезонът завърши по-обнадеждаващо, отколкото започна и с нетърпение чакаме следващото първенство. И селекцията, разбира се. Адемар вече си тръгна, дано да задържим Танко Дяков. През зимата се разделихме с Жардел, Дани Димов, Данчо Юруков и Домакинов, но това не се отрази негативно. Напускането на Велизар Попов даже се оказа положително.

Освен налагането на юноши (да сме честни, наложи се заради многото контузии и наказания) най-хубавото през сезона бе проведената зимна подготовка в Анталия. Това бе задължителен елемент за силна пролет.

От какво останахме разочаровани? Няма развитие по ремонта на Тича и строежа на стадион Варна. Не се намери един нападател, който да решава важните мачове (както Жардел с Локо Сф). Публиката на Тича може да бъде много повече, но никой не полага усилия за това. Няма медийна политика или маркетинг стратегия.

Чакаме следващото първенство 🙂

Аз съм Денислав Георгиев

През годините съм се занимавал с дигитален маркетинг, спортен мениджмънт. младежки политики и бранд журналистика. Обичам да чета. Днес съм изпълнителен директор на Ботев Враца с акцент развитието на младите таланти в школата на клуба. В свободното си време консултирам млади футболисти в първите им стъпки като професионалисти. Баща съм на две деца 🙂

Posted in Фенски Tagged with: , , , , , , , , , , ,